Ренесансът (, „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност. Възниква след кризата на Късното средновековие и е свързан с големи социални промени. В допълнение към стандартната периодизация, привържениците на т.нар. „дълъг Ренесанс“ могат да поставят началото му още през XIV век и края през XVII век. Историците дефинират различна продължителност на периода: „дълъг Ренесанс“ (ок. 1300 – 1600), „къс Ренесанс“ (1453 – 1527), или нещо по средата (например в история на музиката това са XV – XVI век The Cambridge History of Seventeenth-Century Music: Volume 1, p. 4, 2005, Cambridge University Press, Google Books. Също между Петрарка и Джонатан Суифт, още по-дълъг период. Вж. Rosalie L. Colie quoted in Hageman, Elizabeth H., in Women and Literature in Britain, 1500 – 1700, p. 190, 1996, ed. Helen Wilcox, Cambridge University Press, , Google Books. Други го датират между 1350 и 1620:
Традиционният възглед твърди, че Ренесансът скъсва с миналото и затова е част от Новото време, но много историци днес се фокусират повече върху неговите средновековни аспекти и твърдят, че напротив, той е продължение на Средновековието. Въпреки това, началото на периода – ранният Италиански ренесанс от XV век, предшестван от Проторенесанс от около 1250 или 1300 г. – се припокрива значително с Късното средновековие, условно завършващо към 1500 г. Самото Средновековие е дълъг период, изпълнен с постепенни промени, като и Новото време; и затова като преходен период между двете, Ренесансът има близки прилики с прилежащите подпериоди на всеки от двата.
Интелектуалната основа на Ренесанса е неговата версия на хуманизма, извлечена от концепцията за римската humanitas и преоткриването на класическата древногръцка философия, като тази на Протагор, който казва, че „човекът е мярката за всички неща“. Това ново мислене се проявява в изкуството, архитектурата, политиката, науката и литературата. Ранните примери са развитието на перспективата при маслената живопис и възроденото знание за това как се прави бетон. Изобретяването на книгопечатането ускорява разпространението на идеите към края на XV век, но промените на Ренесанса не са еднакви из Европа: първите му прояви са в Италия още в края на XIII век, по-специално с творбите на Данте и картините на Джото.
В културата Ренесансът започва с новаторски разцвет на латинската и народната литература и с възобновяване на стремежа към знания през XIV век, основано на преоткриване на класическите текстове, което съвременниците приписват на Петрарка. Той подтиква развитието на техниките за изобразяване на по-естествена реалност в живописта и постепенната, но широко обхватна образователна реформа. В политическия живот Ренесансът допринася за развитието на дипломацията, а в науката за по-голямото значение на наблюдението и индуктивните разсъждения. Ренесансът води до революции в много сфери: интелектуални и социалнонаучни търсения; въвеждане на модерното банкиране и подобряване на счетоводството. Но той е най-известен с художествените си произведения и приноса на такива енциклопедисти като Леонардо да Винчи и Микеланджело, за които важи терминът „ренесансов човек“.BBC Science and Nature, Leonardo da Vinci Retrieved May 12, 2007BBC History, Michelangelo Retrieved May 12, 2007
Ренесансът започва във Флоренция, една от многото италиански държави.Burke, P., The European Renaissance: Centre and Peripheries 1998 Предложени са различни теории за обяснение на неговия произход и характеристики, като се фокусират върху различни фактори, включително социалните и граждански особености на Флоренция по онова време: нейната политическа структура, покровителството на доминиращото банкерско семейство, Медичите,Strathern, Paul The Medici: Godfathers of the Renaissance (2003) и миграцията на гръцки учени и техните текстове в Италия след превземането на Константинопол от османските турци.Encyclopædia Britannica, „Renaissance“, 2008, O.Ed.Harris, Michael H. History of Libraries in the Western World, Scarecrow Press Incorporate, 1999, p. 69, Norwich, John Julius, A Short History of Byzantium, 1997, Knopf, Други големи центрове са Венеция, Генуа, Милано, Рим и Неапол. От Италия Ренесансът се разпространява в цяла Европа, първо в Унгария (като треченто и куатроченто), а след това като чинкученто във Франция, Испания, Португалия, Фландрия, германските земи, Полша, Великобритания, Ирландия и другаде.
Ренесансът има дълга и сложна историография и поради общия скептицизъм към отделните периодизации, съществува дебат сред историците относно прославянето на „Ренесанса“ и отделните му културни герои през XIX век. Поставя се под съмнение дори полезността на Ренесанса като термин и като историческо очертаване. Някои наблюдатели поставят под съмнение посочването на Ренесанса като културен „напредък“ спрямо Средновековието; вместо това те го виждат като период на песимизъм и носталгия по класическата античност.Johan Huizinga, The Waning of the Middle Ages (1919, trans. 1924) От друга страна социалните и икономически историци, особено привържениците на longue durée, вместо това се фокусират върху приемствеността между двете епохи, които са свързани, както Панофски отбелязва, „с хиляди връзки“.Panofsky 1969:6.
Терминология Терминът rinascita („прераждане“) се появява за първи път в „Животът на художниците“ на Джорджо Вазари (ок. 1550), и получава разпространение като Ренесанс през 1830-те.The Oxford English Dictionary cites W Dyce and C H Wilson's Letter to Lord Meadowbank (1837): „A style possessing many points of rude resemblance with the more elegant and refined character of the art of the renaissance in Italy.“ And the following year in Civil Engineer & Architect's Journal: „Not that we consider the style of the Renaissance to be either pure or good per se.“ See: Oxford English Dictionary, „Renaissance“ Впоследствие думата се ползва, за да обхване и други исторически и културни движения, като Каролингския ренесанс (VIII – IX век), Отонския ренесанс (X – XI век) и Ренесанса от XII век.
Съществува известен разнобой в периодизацията на Ренесанса. В италианското изкуствознание се използва хронологичното определение по векове: дученто, треченто, куатроченто, чинкуеченто – съответно XIII, XIV, XV, XVI век. Алтернативното разделение е на Предренесанс, Ранен ренесанс, Зрял (висок) ренесанс и Късен ренесанс. Например наименованието „Висок ренесанс“ () се появява за първи път на немски език в началото на XIX век като производно на понятието „висок стил“ в живописта и и скулптурата, въведено от Йохан Винкелман Burke J. Inventing the High Renaissance, from Winckelmann to Wikipedia: An Introductory Essay ", in: Rethinking the High Renaissance: Culture and the Visual Arts in Early Sixteenth-century Rome , Ashgate, 2012 .
Обзор Като културно движение Ренесансът оказва дълбоко влияние върху европейския интелектуален живот в началото на Новото време. Започвайки в Италия и разпространявайки се в останалата част на Европа към XVI век, влиянието му се усеща в изкуството, архитектурата, философията, литературата, музиката, науката, техниката, политиката, религията и други аспекти на интелектуалната сфера. Учените от Ренесанса използват хуманистичния метод в изследването и търсят реализъм и човешка емоция в изкуството.Perry, M. Humanities in the Western Tradition , Ch. 13
Ренесансови хуманисти като Поджо Брачолини издирват в европейските манастирски библиотеки латински литературни, исторически и ораторски текстове от античността, а падането на Константинопол (1453) генерира вълна от византийски учени емигранти, носещи ценни ръкописи на старогръцки, много от които не са известни на Запад. Учените от епохата на Ренесанса се отличават значително именно с новия фокус върху литературните и историческите текстове, защото средновековните учени преди тях изучават предимно гръцки и арабски трактати по естествени науки, философия и математика, а не такива културни текстове.
Със съживяването на неоплатонизма ренесансовите хуманисти не отхвърлят християнството; точно обратното, много от най-великите произведения на Ренесанса са посветени на него и Църквата покровителства много произведения на ренесансовото изкуство. Въпреки това протича неусетна промяна в отношението на интелектуалците към религията и това се отразява в много други области на културния живот.Open University, Looking at the Renaissance: Religious Context in the Renaissance (Retrieved May 10, 2007) Освен латинските текстове, много гръцки християнски текстове, включително гръцкия Нов завет, са върнати от Византия в Западна Европа и стават достъпни на западни учени за първи път от късната античност. Тази нова ангажираност и по-специално връщането към оригиналния гръцки език на Новия завет, насърчавано от хуманистите Лоренцо Вала и Еразъм, ще помогне да се проправи пътя за Реформацията.
Първото художествено завръщане към класицизма е демонстрирано в скулптурата на Никола Пизано. Доста след това флорентинските художници, водени от Мазачо, се стремят да изобразят човешките форми реалистично, разработвайки техники за по-естествено представяне чрез перспектива и светлина. Политическите философи, сред тях най-известен е Николо Макиавели, се стремят да опишат политическия живот такъв, какъвто е в действителност, тоест да го разберат рационално. Джовани Пико дела Мирандола написва известния текст De hominis dignitate (Реч за достойнството на човека, 1486 г.) и това е критичен принос към италианския ренесансов хуманизъм. Трактатът съдържа поредица от тези за философията, мисленето, вярата и магията, разглеждани от гледна точка на разума. В допълнение към изучаването на класически латински и гръцки, ренесансовите автори също започват все повече да използват простонародна реч; в съчетание с въвеждането на печатарската преса, това позволява на много повече хора да четат книги, особено Библията.Open University, Looking at the Renaissance: Urban economy and government (Retrieved May 15, 2007)
Като цяло, Ренесансът може да се разглежда като опит на интелектуалците да изучават и подобряват светския живот, както чрез възвръщането към идеи от античността, така и чрез нови постижения на мисълта. Някои учени, като Родни СтаркStark, Rodney, The Victory of Reason, Random House, NY: 2005, омаловажават Ренесанса и изтъкват предходните постижения на италианските градове-държави през Развитото средновековие, където се съчетават общинското самоуправление, благочестивото християнство и зараждането на капитализма. Той твърди, че докато големите европейски държави (Франция и Испания) са абсолютни монархии, а други пък са под прекия контрол на Църквата, независимите градове-републики на Италия са възприели принципите на капитализма, измислени в манастирските имоти, и са поставили началото на огромна безпрецедентна търговска революция, която предшества и финансира Ренесанса.
Предпоставки Мнозина твърдят, че идеите, характеризиращи Ренесанса, се зараждат във Флоренция през XIII и XIV век, по-специално с творбите на Данте Алигиери (1265 – 1321) и Петрарка (1304 – 1374), както и с картините на Джото ди Бондоне (1267 – 1337). Някои автори фиксират началото на Ренесанса доста точно, през 1401 г., когато съперничещите си Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески се състезават в конкурс за извайване на бронзовите врати на баптистерия на катедралата във Флоренция (тогава Гиберти печели).Walker, Paul Robert, The Feud that sparked the Renaissance: How Brunelleschi and Ghiberti Changed the Art World (New York, Perennial-Harper Collins, 2003) Други смятат, че общата конкуренция между творци като Брунелески, Гиберти, Донатело и Мазачо за художествени поръчки поражда креативността на Ренесанса. И все пак си остава много дебатиран въпросът защо Ренесансът е започнал в Италия и защо е започнал точно тогава. Съответно съществуват няколко теории, които обясняват произхода му.