Авалоките́швара (санскрит: अवलोकितेश्वर, „Любящите очи“, тибетски: Ченрезиг, китайски: Гуан Ин; японски: Каннон) e велик Бодхисатва, който въплъщава състраданието на всички Буди.
Освен че е сред най-близките ученици на историческия Буда Шакямуни и се смята, че неговото съчувствие не е ограничено до човешката сфера, а се разпростира навсякъде, където има живот и осъзнатост, той никога не отказва помощта си когато и където и да е призован. Той се проявява в множество различни форми, проявява се като мъж или като жена. В Махаяна Будизма са описани 108 негови форми и всичките принадлежат на лотосовото семейство на Буда Амитабха. Името му се свързва с централните за Махаяна Сърдечна Сутра и Лотосова Сутра. Традиционно той се смята за закрилник на Тибет, а Кармапа, Далай лама и още много лами се смятат за негови еманации.
Етимология
Името Авалокитешвара се състои от следните части: глаголен префикс ava, който значи „(на)долу“; lokita, минало причастие на глагола lok („забелязвам, гледам, виждам, наблюдавам“), тук използвано в активен смисъл (случайна грам. неправилност в санскрит); и накрая īśvara, „господар“, „владетел“, „суверен“ или „господар“. Според сандхи (правилата на санскрит за звукова комбинация), a+iśvara става eśvara. Така комбинирани, отделните части значат „господар, който наблюдава надолу (към света)“ със състрадание, и за това „любящи очи“. Думата loka („свят“) липсва от името, но се подразбира.Studholme стр. 52 – 54, 57.
Китайското име на Авалокитешвара е Гуанин Пуса (觀世音菩薩), което е превод на по-ранното име „Авалокиташвара бодхисатва.“ На санскрит Авалокитешвара се споменава като Падмапани („Държащия лотоса“) или Локешвара („Господаря на света“). На тибетски Авалокитешвара е известен като Ченрезиг སྤྱན་རས་གཟིགས་, който е прероден в Далай Лама, Кармапа и други висши лами.. Етимологията на тибетското име Ченрезиг е жан (око), ра (непрекъснатост) и сиг (гледа). Това дава смисъла на този, който винаги гледа надолу към всички същества (с окото на състраданието).
Първоначално се смятало, че китайците неправилно са превели думата Авалокитешвара като Авалокиташвара, което обяснява защо Сюен Дзан го превежда като Гуанзизаи (кит. 觀自在) вместо като Гуанин (кит. 觀音). Въпреки това, според последните изследвания оригиналната форма е наистина Авалокиташвара с окончание а-швара (звук, шум), което означава „възприемащия звук“, буквално „този, който гледа надолу към звука“ (с др. думи, плачът на съзнателните същества, които имат нужда от неговата помощ; a-швара може да се тълкува като ар-швара „звук от ридание“). Pine, Red. The Heart Sutra: The Womb of the Buddhas (2004) Shoemaker 7 Hoard. ISBN 1-59376-009-4 pg 44 – 45Това е точният еквивалент на китайскят превод на Гуанин. Тази етимология в китайския е продължена от склонността на някои китайски преводачи по-специално Кумараджива да използва варианта Гуаншийн (кит. 觀世音), буквално „този, който забелязва риданията на света“ – където лок се чете едновременно като „гледа“ и „свят“ (скт. лока; кит. 世, ши). Това име по-късно е заменено от форма, съдържаща окончанието -ишвара, която не се среща в санскритския преди седми век. Оригиналната форма Авалокиташвара се появява в санскритски писмени фрагменти през пети век.Studholme p. 52 – 57.
Първоначалното значение на името се вписва с будисткото разбиране за ролята на един бодхисатва. Реинтерпретацията представяща го като ишвара показва силно влияние на хиндуизма. Като термин ишвара е най-често свръзван с хинду представата за Кришна (във ваишнавизма) или Шива (в Шаваизма) като Върховен Господар, Създател и Владетел на света. Някои качества на такъв бог са предадени на бодхисатвата, но преобладаващото мнозинство на тези, които почитат Авалокитешвара поддържа будисткото учение за отхвърлянето на какъвто и да е бог-създател.Studholme p. 30 – 31, 37 – 52.
Произход
Махаяна описание Според учението Махаяна Авалокитешвара е бодхисатва, който прави велик обет да помага на съзнателните същества в трудни времена, и да отложи своето просветление докато не помогне на всяко едно съещство на Земята да постигне Нирвана. Махаяна сутрите свързани с Авалокитешвара са:
Садхарма Пундарика сутра (Лотус сутра) Карандавюха сутра Праджняпарамита Хрдая сутра (Сутра Сърце) Махакаруна Дхарани сутра (Нилакантха Дхарани) Авалокитешвара Екадакамукха Дхарани сутра Кунди Дхарани сутра
Лотосовата сутра (скт. Садхарма Пундарика сутра) е приета като най-ранната литература за учението на Авалокитешвара.Huntington, John (2003). The Circle of Bliss: Buddhist Meditational Art: p. 188 Те се намират в Лотосовата сутра в 25 глава, Универсалния Път към бодхисатва Авалокитешвара (кит. 觀世音菩薩普門品). Тази глава и посветена на Авалокитешвара, описвайки го като състрадателен бодхисатва, който чува риданията на съзнателните същества икойто помага неуморно на тези, които са призовали неговото име. Общо 33 проявления на Авалокитешвара са описани, включително женските му проявления, които да паснат на нуждите на всички различни същества. Главата съдържа едновременно раздели с проза и стихове. Този най-ранен източник често се предава самостоятелно като собствена сутра, наречена Авалокитешвара Сутра (кит. 觀世音經) и често е рецитирана в будистките храмове в Източна Азия.Baroni, Helen (2002). The Illustrated Encyclopedia of Zen Buddhism: p. 15
Когато китайски монах Фасян пътува до Матхура в Индия около 400 г. н.е., той пише за монасите, представящи дарове на Авалокитешвара.Ko Kok Kiang. Guan Yin: Goddess of Compassion. 2004. p. 10 Когато Фасян пътува до Индия през 7 век, той предоставя разкази на очевидци за това, че статуята на Авалокитешвара се почита много от поклонници от всички житейски пътеки, от царе до монаси и миряни. Авалокитешвара остава популярен в Индия до 12 век, когато мюсюлманските нашественици завладяват земята и унищожават будистките манастири.
В китайския будизъм и далечния изток много популярни са практиките наречени Чунди с 18-ръката форма на Авалокитешвара. Тези практики имат своята основа в началото на индийския езотеричен будизъм. Чунди се нарича също като „Чунди Буда-майка“ или „Чунди Бхагавати.“ Популярността на Чунди се удостоверява с трите съществуващи преводи на Чунди Дхарани сутра от санскрит на китайски, направени от края на седми век до началото на осми век. Studholme, Alexander (2002). The Origins of Oṃ Maṇipadme Hūṃ: A Study of the Kāraṇḍavyūha Sūtra: p. 175 В края на късната китайска империя тези ранни традиции на езотерични будизъм се знае, че все още са процъфтявали в будистките общности. Робърт Гимело отбелязва, че в тези общности езотеричните практики на Чунди са популярни сред населението и елита.Jiang, Wu (2008). Enlightenment in Dispute: The Reinvention of Chan Buddhism in Seventeenth-Century China: p. 146
В школата Тянтай са определени шест форми на Авалокитешвара. Всяко от шестте бодхисатва качества се твърди че, разрушава поотделно пречките от шестте сфери на битието: адски създания, прета, животни, хора, ашури и деви.
Тибетско описание В тибетската традиция Авалокитешвара се разглежда като резултат от два източника. Една от тях е относителният източник, където в предишен еон (калпа) предан, състрадателен будистки монах става бодхисатва, превърнат в настоящия калпа в Авалокитешвара. Това не е в конфликт, обаче, с крайния източник, който е Авалокитешвара като универсалната проява на състрадание. Бодхисатва се гледа като на антропоморфизиран носител на действителното божество, служещо за по-доброто разбиране на Авалокитешвара от човечеството.
В тибетския будизъм съществуват седем основни форми на Авалокитешвара:
Амогхапаша: е не изпускащия (или непогрешимия) с ласо.(Виж изображение+описание) Сахарубджалокешвара: 1000-ръка форма с 1000 очи.(Виж изображение+описание) Хаягрива: с глава на кон (Виж изображение+описание) Екадасамукха: с 11 лица (Виж изображение+описание) Чунди Чинтамани-чакра: с колелото на суверенната власт Аря Авалокитешвара: великият състрадателен Авалокитешвара; светия суверен наблюдател на света (лока), в превод ишвара, означава „владетел“ или „суверен“, свещения.(Виж изображение+описание)Elisabetta Chiodo, The Mongolian Manuscripts on Birch Bark from Xarbuxyn Balgas in the Collection of the Mongolian Academy of Sciences, Vol 1, Otto Harrassowitz Verlag, 2000, p. 137Lokesh Chandra, The Thousand-armed Avalokiteśvara, Vol 1, Abhinav Publications, 1988, p.43
Тхеравада описание
В Шри Ланка Авалокитешвара все още се почита като натха дева и неговия образ понякога се бърка с този на бодхисатва Майтрея.Baruah, Bibhuti. Buddhist Sects and Sectarianism. 2008. p. 137
Въпреки че болшинството вярващи будисти в Теравада не се покланят на други Махаяна бодхисатви, в Бирма Авалокитешвара е широко почитан, където той се нарича Локанат и в Тайланд, където го наричат Локешвара.
Съвременни изследвания
Западни учени не са стигнали до консенсус относно произхода на почитане към Авалокитешвара. Някои учени предполагат, че Авалокитешвара наред с много други свръхестествени същества в будизма е заимстван или погълнат от Махаяна будизма от един или повече хинду божества, по-специално от Шива или Вишну (все пак причината за това предположение е сегашното име на бодхисатвата: Авалокит*Е*швара, а не оригиналното име: Авалокит*А*швара.)Studholme p. 52 – 57.
Японският учен Шу Хиксоскака въз основа на свое изследване на будистките ръкописи, древни тамилски литературни източници, както и на теренно проучване предлага хипотезата, че древната планина Поталака, дома на Авалокитешвара описана в Гандавюха сутра ив записките на Сюен Дзан е истинската планинина Потикай или Потийл, намираща се в Амбасамудрам, район Тирунелвели, Тамил Наду. Hirosaka, Shu. The Potiyil Mountain in Tamil Nadu and the origin of the Avalokiteśvara cultШу казва, че планината Потийл / Поталака е свещено място за хората от Южна Индия от незапомнени времена. С разпространението на будизма в региона започнало по времето на великия цар Ашока през трети век пр.н.е., то станало свещено място и за будистите, които постепенно започнали да преобладават като брой отшелници, които се заселили там. Местните хора, обаче, остават най-вече последователи на индуската религия. Смесеният индуско-будистки култ завършва формирането на фигурата на Авалокитешвара. Läänemets, Märt (2006). "Bodhisattva Avalokiteśvara in the Gandavyuha Sutra". Chung-Hwa Buddhist Studies. Посетен на 12 септември 2009.
В Теравада Лакешвара означава „господар, владетел или върховния очевидец на света“ е име на Буда като вероятно е доразвит от идеята за Брахма, Вишну или Шива като Локанат, „господаря на световете“. В Индо-Китай по-специално Локешвара се отнася към Авалокитешвара, чийто образ и лице, в мъжествена форма род често се наблюдава, например в Ангкор. Името Локешвара не трябва да се бърка с това на Локешварараджа, който е будата, от когото Дармакара станал монах и дава четирисет и осем обета преди да стане Буда Амитаба.
Мантра
Един от главните атрибути на Авалокитешвара е неговата шестсричкова мантра Ом Мани Падме Хум, преподавана от тибетските лами като Ом Мани Пеме Хунг заради която е известен и наричан в тибетския будизъм като Шадакшари, тоест „господаря на шестте срички“. Всяка от нейните срички разтваря по едно смущаващо чувство: ОМ – трансформира гордостта и егоизма МА – ревността и завистта НИ – привързаността и егоистичните желания ПЕ – невежеството и объркването МЕ – алчността и скъперничеството ХУМ – омразата и гнева От втория Кармапа Карма Пакши произлиза традицията на груповото пеене и рецитиране на мантрата, особено почитана също и от последователите на Далай Лама.