Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка до лява социалдемократическа и социалистическа политическа партия в България.
Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия, учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в ОФ, а по-късно във формална коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война. След падането на комунистическия режим тя преминава на социалдемократически позиции, а в началото на 21 в. подкрепя членството на България в НАТО и в ЕС. След 2015 г. посланията ѝ имат консервативна и умерена проруска насоченост.Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.
БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. В края на 2023 г. председателят на ПЕС заявява, че партията е готова да замрази членството на БСП, която обявява намерение да сформира широка коалиция с проруски и националистически партии.
Дейността ѝ се ръководи от: 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове); от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).
След 1990 г. БСП започва да губи постепенно широката си подкрепа в страната. Така, на парламентарни избори на 19 април 2026 г. партията не успява да влезе в парламента.
Трансформация на БКП След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.„БСП вчера, днес, утре“ , стр. 24, bspshumen.com В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.
Структура на БСП Председатели на БСП Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от: № Име(роден – починал) Картина Мандат 1 Александър Лилов(1933 – 2013) 3 април 1990 12 декември 1991 2 Жан Виденов(1959 –) 12 декември 1991 21 декември 1996 3 Георги Първанов(1957 –) 21 декември 1996 5 декември 2001 4 Сергей Станишев(1966 –) 5 декември 2001 27 юли 2014 5 Михаил Миков(1960 –) 27 юли 2014 8 май 2016 6 Корнелия Нинова(1969 –) 8 май 2016 15 юни 2024 7 Атанас Зафиров (1971 –) 15 юни 2024 7 февруари 2026 8 Крум Зарков (1982 –) 7 февруари 2026
БСП в законодателната власт След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до LI народно събрание.
Изборни победи БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за VII велико народно събрание (1990) и XXXVII народно събрание (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за XL народно събрание (2005), но без да имат самостоятелно мнозинство.
На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.
На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.
В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака.
Изборни поражения В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. През 2014 г., на изборите за XLIII народно събрание губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.
Изборни резултати
Година Партиен лидер Гласове % Мандати в НС Позиция 1990 Александър Лилов 2 886 363 47,2% 1-ва 1991 Жан Виденов 1 836 050 33,14% 2-ра 1994 Жан Виденов 2 262 943 43,50% 1-ва 1997 Георги Първанов 939 308 22,07% 2-ра 2001 Георги Първанов 783 372 17,15% 3-та 2005 Сергей Станишев 1 129 196 30,95% 1-ва 2009 Сергей Станишев 747 849 17,70% 2-ра 2013 Сергей Станишев 942 541 26,60% 2-ра 2014 Михаил Миков 505 527 15,40% 2-ра 2017 Корнелия Нинова 955 490 27,20% 2-ра 2021 Корнелия Нинова 480 124 15,01% 3-та 2021 Корнелия Нинова 365 695 13,39% 3-та 2021 Корнелия Нинова267 81610,21%4-та 2022 Корнелия Нинова232 8399,30%5-та2023Корнелия Нинова225 9148,93%5-та2024Корнелия Нинова151 5577,06%5-та2024Атанас Зафиров184 4037,56%5-та2026Крум Зарков97 7533,01%8-ма
Местни избори 2015 БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини и не спечелва кметски пост в областните центрове.
БСП в изпълнителната власт БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.
Самостоятелни правителства БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).
Коалиционни правителства Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК „Екогласност“.
Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.
Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.
Правителство на Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022) е с мандата на ПП в коалиция между БСП, ДБ и ИТН. (така наречената Четворна коалиция)В него има четири министри от БСП, включително лидера на БСП – Корнелия Нинова. Отделно от това за министър на вътрешните работи е избран Бойко Рашков, някогашен член на БСП, човек близък по идеи до партията.
Дейци на БСП в правителства Членове на БСП участват и в правителствата на: Димитър Попов (Правителство на Димитър Попов) Любен Беров (Правителство на Любен Беров)
Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на: Симеон Сакскобургготски (Правителство на Симеон Сакскобургготски)
БСП в президентството Спечелили кандидати Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.
БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент ген. Румен Радев с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат Анастас Герджиков, подкрепян от ГЕРБ.
Загубили кандидати На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).
На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (ОДС).
На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).
БСП в Европейския парламент
От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.
За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.
На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.
На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.
На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.
На Изборите за Европейски парламент през 2024 г.,проведени на 9 юни, партията е на пето място с 2 евродепутати.
Празници, чествани от БСП За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа), БСП традиционно организира Събор на левицата.
БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.
Известни политици от БСП Президенти Петър Младенов (1990) Георги Първанов (2002 – 2012) Илияна Йотова (2026 – )
Вицепрезиденти Ангел Марин (2002 – 2012) Илияна Йотова (2017 – 2026)
Председатели на Народното събрание Благовест Сендов, XXXVII НС (1995 – 1997) Георги Пирински, XL НС (2005 – 2009) Михаил Миков, XLII НС (2013 – 2016)
Министър-председатели Андрей Луканов (1990) Жан Виденов (1995 – 1997) Сергей Станишев (2005 – 2009)