Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г. на българите в Поморавието и Македония срещу управлението на Източната Римска империя.
Причини След смъртта на охридския архиепископ Йоан Дебърски в края на 1036 или началото на 1037 г. на негово място император Михаил IV Пафлагон слага ромея Лъв, в разрез с традицията и правото на българите той да бъде избиран от българските епископи и само утвърден от императора, право дадено им от император Василий II.Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67.Златарски 1972, стр. 41 – 42. Народът и особено духовенството са силно възмутени, но не се стига до въстание.
През 1040 г. е наложен паричен поземлен данък на българите – заменят се натуралните плащания с парични.Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67 – 69.Павлов 2000, стр. 49 – 61. Българите плащат данъците си в натура от времето на царете Петър I и Самуил, което е продължено от император Василий II.Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 69.Златарски 1972, стр. 50 – 51. Плащането само в пари е трудно за населението и води до влошаване на материалното състояние на българите. Напрежението от незачитането на правата им и опитите за ромеизация е на своя предел, а споменът за Българското царство е още жив и се чака правилният момент или по-скоро правилният човек, който да оглави народното недоволство.
Развитие Въстанието започва през 1040 г. в Белград, където Петър Делян (ок. 1001 – 1041), обявяващ се за потомък на Самуил, е обявен за цар, приемайки името на най-дълго управлявалия български цар Петър I. Бунтовниците се придвижват на юг към последните столици на Първото българско царство - Охрид и Скопие, срещайки масова подкрепа, започвайки да убиват всеки срещнат византиец,Skуl.-Cеdr. p. 527 и нанасят поражение на император Михаил IV Пафлагон в битката при Солун, и за няколко месеца установяват контрол над Поморавието, Македония, Епир и Тесалия. По същото време българите в Драч въстават под ръководството на ТихомирSkyl.-Cedr. p. 528, насочвайки се на запад към старите столици. Петър Делян предлага съвместни действия на Тихомир и при спора за това кой да оглави въстанието първият надделява, а Тихомир е убит.Skyl.-Cedr. pp. 528—529 През следващото лято Михаил IV организира нов поход срещу бунтовниците и ги разгромява в Островската битка, след което въстанието е потушено.
Важна роля в потушаването на въстанието играят варяжките наемници на императора,Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7 а норвежецът на византийска служба Харалд Хардрада става известен от скандинавските саги като „опустошител и разорител на България“.Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67 – 73 Значителна роля изиграва и предателството на братовчеда на Петър Делян Алусиан, който бяга от Византия след като научава новината за потушаването на въстанието, и отива при въстаниците, получавайки от тях 40-хилядна армия, с която да превземе Солун, но се проваля и губи 15 хиляди убити. Поражението влошава отношенията между двамата водачи и Алусиан с подлост ослепява Петър Делян. Той става едноличен водач, но търпи повторно поражение и се договаря с византийците да предаде въстаниците.Kazhdan (1991), p. 70
Бележки
Източници Ангелов, Димитър; Чолпанов, Борис (1994). Българска военна история през Средновековието /X – XV век/. София: „Издателство на Българската академия на науките“. ISBN 954-430-200-X Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, „Наука и изкуство“, 1972 г. Павлов, Пламен (2000). Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: „Абагар“. ISBN 954-427-423-5
Външни препратки Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан
Категория:Въстание на Петър Делян