Алигзандър Борис де Пфефел Джонсън, по-известен като Борис Джонсън (), роден на 19 юни 1964 г., е британски политик и журналист, член на Консервативната партия, кмет на Лондон от 2008 до 2016 г., член на Камарата на общините (2001 – 2008, 2015 – ), министър на външните работи от 13 юли 2016 г. в първия и втория кабинет на Тереза Мей. На 24 юли 2019 г. е избран от консерваторите за министър-председател на Великобритания след подадената от Тереза Мей оставка през месец май същата година. На 7 юли 2022 г. подава оставка като лидер на Консервативната партия и министър-председател на Великобритания.

След оставката на Тръс през октомври 2022 г., Джонсън иска подкрепа, за да се кандидатира в последващите избори за ръководство на консерваторите и изглежда на второ място сред депутатите, но скоро обявява, че няма да участва. Той остава в Камарата на общините на задната скамейка.

Джонсън е противоречива фигура в британската политика. Поддръжниците му го хвалят като хумористичен, остроумен и забавен, с привлекателност, простираща се извън традиционните гласоподаватели на Консервативната партия. Обратно, критиците му го обвиняват в лъжа, елитаризъм, кронизъм и фанатизъм. Политическите позиции на Джонсън понякога са описвани като следващи консерватизма на една нация, а коментаторите характеризират политическия му стил като опортюнистичен, популистки, или прагматичен.

Биография Роден в Ню Йорк под името Аликзандър Борис де Пфефел Джонсън. В семейството са 4 деца, той е най-големият. По бащина линия е правнук на турския журналист и министър от началото на XX век Али Кемал бей. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в крайно затворения клуб „Бълингдън“ заедно с консерватора Дейвид Камерън.

Журналистическа дейност През 1987 г. постъпва като стажант във вестник „Таймс“, но след скандал е уволнен. Веднага започва работа като журналист в ежедневника „Дейли телеграф“ и пет години (1989 – 1994) е негов кореспондент в Брюксел, откогато датира и характерния за него евроскептицизъм. В периода 1994 до 1999 г. е заместник главен редактор и главен политически наблюдател на „Дейли телеграф“.

От 1998 г. започва да сътрудничи на програмата „Have I Got News for You“ на Би Би Си.

През 2000 г. Джонсън става редактор на списание „Спектейтър“.

Политическа дейност

На изборите от 2001 г. е избран за депутат от Консервативната партия – изборен район Хенли, с което продължава семейната традиция (баща му Стенли Джонсън също е бил депутат). Бивш министър на висшето образование в кабинета в сянка на лидера на торите Дейвид Камерън. Един от най-разпознаваемите английски политици.

Кмет на Лондон Джонсън е кмет на Лондон между 2008 и 2016 г. С неговата победа консерваторите печелят кметското място за първи път от 2000 година. През май 2016 година го загубват отново след победата на Садик Кан от Лейбъристката партия.

Външен министър

Министър на външните работи на Обединеното кралство в първия (юли 2016 г.) и втория кабинет на Тереза Мей.

Министър-председател Първият мандат на Борис Джонсън като министър-председател на Обединеното кралство започва на 24 юли 2019 г. с приемането от негова страна на поканата на кралица Елизабет II да сформира нова администрация. Джонсън поема поста на лидер на Консервативната партия след обявяването на резултатите от изборите за ново ръководство на 23 юли 2019 г., а с това автоматично получава назначението на премиер. Вторият му мандат започва на 16 декември 2019 г., три дни след аудиенцията му с кралица Елизабет II, с която тя го кани да сформира нова администрация след проведените общи избори на 12 декември 2019 г., спечелени от Консервативната партия с убедително мнозинство от 80 места."Results of the 2019 General Election". BBC News. Retrieved 14 December 2019. Въпреки че полага усилия да предотврати подобно развитие, на 7 юли 2022 г. Джонсън подава оставка като министър-председател на Обединеното кралство в отговор на историческо масово напускане на министри и други ключови фигури от неговото правителство и натиска на дългогодишни съюзници на партията за оттеглянето му от поста.

Първи мандат (юли – декември 2019) На 24 юли 2019 г., денят след избирането на Джонсън за лидер на Консервативната партия, кралица Елизабет II приема оставката на Тереза ​​Мей и назначава Джонсън за министър-председател. Това прави Джонсън вторият министър-председател, роден извън Британските острови, след Ендрю Бонар Лоу, и първият, роден извън британските територии. Джонсън назначава Доминик Къмингс, с когото работи по кампанията за Брекзит, за свой старши съветник.

Политика за Брекзит

В първата си реч като премиер Джонсън заявява, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз на 31 октомври 2019 г. със или без сделка и обещава да премахне ирландския предпазен механизъм от споразумението. Джонсън обявява намерението си да поднови преговорите по Брекзит, но те не са подновени веднага, тъй като ЕС отказва да приеме предварителното условие на Джонсън за премахване на предпазния механизъм. Впоследствие правителството обявява финансиране от £2,1 милиарда за подготовка за Брекзит без сделка на 31 октомври. На 28 август 2019 г. преговарящите от Обединеното кралство и ЕС се споразумяват да подновят редовните срещи за обсъждане на споразумението за Брекзит.

Същия ден на Джонсън обявява, че е поискал от кралицата да отложи откриването на парламента с една седмица за 10 септември, стеснявайки прозореца, в който парламентът да може да блокира Брекзит без сделка, предизвиквайки политическа буря. Кралицата приема и сесията е планирана да започне на 10 септември и да продължи до 14 октомври. Някои предполагат, че това се равнява на самопреврат и на 31 август 2019 г. се провеждат протести в малки и големи градове в Обединеното кралство. Към 2 септември 2019 г. са в ход или са планирани три отделни съдебни дела, оспорващи действията на Джонсън, а на 11 септември трима шотландски съдии постановяват, че отлагането на сесията на парламента на Обединеното кралство е незаконно. На 12 септември Джонсън отрича да е излъгал кралицата, докато съдът в Белфаст отхвърля твърденията, че плановете му за Брекзит ще окажат отрицателно въздействие върху мирната политика на Северна Ирландия. На 24 септември Върховният съд постановява единодушно, че молбата на Джонсън към кралицата за отлагане на сесията е незаконосъобразна и следователно отлагането е обявено за нищожно и без ефект.

Когато парламентът възобновява работата си на 3 септември 2019 г., Джонсън посочва, че ще свика общи избори съгласно Закона за парламентите с фиксиран мандат, след като депутатите от опозицията и бунтовните консерватори гласуват успешно срещу правителството, за да поемат контрола върху работата на парламента и да предотвратят излизане без сделка. Въпреки съпротивата на правителството, Камарата на общините приема т.нар. „Закон на Бен“ за блокиране на излизане без сделка на 4 септември 2019 г., което кара Джонсън да предложи провеждане на общи избори за 15 октомври. Неговото предложение не успява да осигури подкрепата на две трети от Камарата и не се приема.

През октомври 2019 г., след двустранни разговори между Джонсън и ирландския министър-председател Лео Варадкач, Обединеното кралство и ЕС се споразумяват за преразгледана сделка, която заменя предпазния механизъм с нов протокол за Северна Ирландия.

През декември 2019 г. Джонсън казва: „доста голям брой хора, идващи от целия ЕС – 580 милиона население – [бяха] в състояние да се отнасят към Обединеното кралство така, сякаш то всъщност е собствената им страна и проблемът с това е, че не е имало никакъв контрол“. Съоснователят на The 3 Million обвинява Джонсън в „демонизиране“ на мигрантите от ЕС.

Първи кабинет

Джонсън назначава своя кабинет на 24 юли 2019 г. като освобождава 11 висши министри и приема оставката на други шестима. Масовото уволнение е най-мащабната следвоенна реорганизация на кабинета без промяна в управляващата партия, надхвърляйки седемте министри от кабинета, уволнени в „Нощта на дългите ножове“ от 1962 г.

Сред другите назначения на Джонсън е Доминик Рааб, който става първи държавен секретар и външен министър, назначени са Саджид Джавид и Прити Пател съответно за министър на финансите и министър на вътрешните работи. Джонсън увеличава броя на министрите, присъстващи на кабинета, до 33, четирима повече, отколкото присъстват в кабинета на Мей. Една четвърт от назначените са жени, а кабинетът поставя рекорд за представителство на етническите малцинства, като четирима държавни секретари и двама допълнителни министри са от малцинствен произход. Близо две трети от назначените са учили в платени училища, а почти половината са посещавали Оксбридж. Джонсън също създава нова министерска роля, която да бъде изпълнявана от самия него, министър на Съюза, изпълнявайки предизборно обещание, което е направил при изборите за лидерство в партията.

Разходни планове Малко след като става министър-председател, правителството на Джонсън обявява увеличени разходи в публичния сектор. По-конкретно, е обявено, че ще бъдат наети допълнителни 20 000 полицаи, въвеждането на високоскоростен широколентов достъп ще бъде ускорено, финансирането на ученик ще бъде увеличено до минимум £5 000 и £1,8 милиарда за надстройки и ново оборудване в болниците. £1 милиард от парите за болниците са пари, които доставчиците на NHS са спестили през последните три години и след това им е казано, че не могат да харчат, а не са нови пари. Финансовия министър Саджид Джавид също обявява, че прегледът на разходите ще бъде ускорен до септември. Джавид казва, че това е така, за да могат отделите да имат свобода да планират спрямо планираната дата за Брекзит 31 октомври 2019 г., но има спекулации, че увеличените разходи ще спечелят популярност в подготовката за евентуални избори през есента на 2019 г.

Общи избори, 2019 г. През октомври 2019 г. парламентът е разпуснат и изборите са насрочени за 12 декември. Изборите довеждат до победа на Консервативната партия с 43,6% от гласовете и убедително мнозинство в парламента от 80 места – най-голямото от 1987 г. насам при Маргарет Тачър. Ключов лозунг, използван в кампанията на консерваторите, е тяхното обещание „Да завършим Брекзит“.

Втори мандат (декември 2019 – септември 2022) Втори кабинет

Джонсън променя своя кабинет на 13 февруари 2020 г. Петима министри от кабинета са уволнени, включително секретарят на Северна Ирландия Джулиан Смит, решение, което е критикувано от няколко политици и коментатори след успеха на Смит при възстановяването на децентрализираното правителство на Северна Ирландия. Министърът на финансите Саджид Джавид подава оставка, след като отхвърля искането на Джонсън и Доминик Къмингс да уволни своите съветници. Джавид е заменен от Риши Сунак; По-късно Джавид се връща в кабинета на Джонсън като министър на здравеопазването и социалните грижи през юни 2021 г. след оставката на Мат Хенкок.

Джонсън извършва ново преустройство на своя кабинет през септември 2021 г. Промените включват уволнението на министъра на образованието Гавин Уилямсън, който получава значителни критики за справянето си с прекъсването на образованието, като спора за оценяването на изпитите през 2020 г. по време на пандемията от COVID-19. Доминик Рааб е преместен от министър на външните работи на постовете заместник министър-председател и министър на правосъдието, заменяйки Робърт Бъкланд в последната роля. Рааб е заменен като външен министър от Лиз Тръс.

Оттегляне на Доминик Къмингс и Лий Кейн