„Прадо“ (; от prado = ливада, лъг) е художествен музей в Мадрид, столицата на Испания, основан през 1819 г.
Той е сред най-големите и най-значими музеи на изобразителното изкуство в света, разполага с над 1300 картини в своите експозиции.
Статистика С над 1,8 милиона посетители годишно музеят е сред най-посещаваните туристически обекти в Мадрид.
Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, Йеронимус Бош с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.
В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „не най-големият, но най-интензивният“. Прадо има около 950 скулптури, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоративни изкуства, 900 монети и 800 медала. Подобно на други големи европейски музеи, като Лувъра в Париж и Уфици във Флоренция, Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция, ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание на няколко царе, любители на изкуството.
Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на Никола Пусен и Клод Лорен. Немските картини са с репертоар от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Кратък е обзора на британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силен неин представител е Рембранд.
Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства, са „Съкровището на дофина“ и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.
История Сградата на музея е построена по времето на крал Карлос III от любимия му архитект Хуан де Вилянуева (автор и на намиращата се наблизо Ботаническа градина, както и на Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място, дали и името на музея (на испански „prado“ означава „ливада“).
Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо. Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I (1516 – 1556 г.), който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V. Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
Събиране на колекцията През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия „Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс. През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на Чарлз I Английски, закупена по време на управлението на Оливър Кромуел. По този начин в Испания попадат „Успение на Богородица“ от Андреа Мантеня, „Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от Тициан, Тинторето, Веронезе и други прочути художници. След смъртта на Рубенс през 1640 г. в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, „Селски танц“, „Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция.
Подаръци от други владетели и посланици От същия период са и подаръците от чужди владетели и от испанските посланици в чужбина, като „Адам и Ева“ на Дюрер, подарена от Кристина Шведска, „Падането по пътя на Голгота“ на Рафаело, подарена от вицекраля на Палермо и др.
Най-значимо от XVII век, в музея е творчеството на гениалния Диего Веласкес, събрало цяла галерия портрети, религиозни творби и платна, създадени по антични мотиви, пейзажи и др.
През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на Бурбоните, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на Франс Снайдерс, Тениерс и други фламандски майстори.
Период на кризи Следващият период на управление кралете Карл III и IV е кризисен по отношение на попълване на колекцията, въпреки че поставят началото на изграждане на музей на естествените науки (прераснал в художествения музей Прадо).
Гласуваният декрет от Учредителното събрание на революционна Франция, за превръщане на бившия кралски дворец Лувър в музей, дава тласък за подобно развитие и в Испания.
Управленската криза около сваляне и качване на Бурбонската династия на испанския престол, временно забавя изграждането на художествен музей в Мадрид. Но за бъдещата му колекция, огромно значение има закриването на множество испански манастири (по примера на Франция) и събиране на колекциите им от картини в Мадрид.
По време на царувалия само една година, крал Фердинанд VII, се прави опит за създаване на музей със старинната Академия „Сан Фернандо“. Предвидено е той да бъде уреден в двореца Буенависта, но без успех. Този развой принуждава краля да определи за художествен музей недовършеното здание на Музея на естествените науки в парка Прадо.
Планът за сградата е създаден още през 1785 година от известния архитект Хуан де Вилануева, който успява само да започне строежа.
В началото на 1818 г., маркиз де Санта Крус е натоварен с мисията да създаде галерия на живописта на музея Прадо от картини, принадлежащи на Негово Величество, което е и последният етап преди откриването му.
Откриване и управление на музея Музеят Прадо официално е открит на 19 ноември 1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.
Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби.
Днес Прадо притежава десет пъти повече картини, отколкото при основаването си. Това не бива да ни изненадва – в началото на XIX в., голяма част от многобройните картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в Прадо. Различни частни лица също допринасят с даренията си за попълване на експозицията.
Междувременно, през 1845 година, внезапно възниква опасност от разделяне на сбирката между двете дъщери на Фердинанд VII, като по този начин е застрашен действащия от XVII в. до този момент, Закон за неделимостта на живописните платна от Короната. Кралица Изабела II изплаща част от стойността на картините на сестра си, за да запази целостта на сбирката.
През 1868 г. избухва испанската революция, Изабела II е изгонена във Франция, а Испания е обявена за република. Новото правителство отделя живописните произведения от личното имущество на кралете. По този начин богатствата се връщат на държавата, а музеят на практика се национализира.
В излезлия през 1873 г. каталог, той за първи път е назован Музей Прадо – име, което носи и до наши дни.
Създаденият през 1894 година Музей на новото изкуство лишава Прадо от част от картините му, предимно творби на испански художници от XIX век. Част от тези платна днес са изложени в Националния музей на съвременното изкуство, открит през 1951 година.
По време на Гражданската война, музеят Прадо е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е отново отворена за посещения, но колекцията е напълно възстановена чак в началото на Втората световна война, когато преместените платна са върнати в Испания.
Днес музеят има филиал, който е тържествено открит през 1971 година в зданието Касон дел Буен Ретиро. Основната част от сбирката е от произведения на испански творци от XIX век. Нуждите от по-обширно пространство за разполагане на нарастващата колекция налагат разширяването му. Днес партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“. Тук са разположени и магазин, кафе, ресторант и гардероб.
Архитектура Планът на сградата е създаден от известния архитект Хуан Вилануева още през 1785 г., който започва строежа, неколкократно променя части от зданието, но умира през 1811 година и не успява да я довърши.
През 1814 г. е възложено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои започналата да се руши сграда.
Сградата на музея Прадо представлява един от най-ярките образци на испанския класицизъм и заема важно място в историята на испанската архитектура от този период.
Силно издължена в план, тя включва тържествена централна част с мощна колонада, завършваща със скулптурна атика, две галерии и странични триетажни павилиони. Ясните членения на отделните части, широкото използване на колони в центъра и галериите, както и богатството на детайлите придават на постройката спокоен и величествен вид. Тя се оказва действително много подходяща за музей на живописта – масивна, издържа на резки колебания на температурата и поддържането на необходимата влажност в нея не представлява трудност и днес.
Вътрешната архитектура също е съобразена с предназначението – разнообразните по план интериори подпомагат доброто акцентиране както на основните периоди, така и на значимите шедьоври.
Разположението на сградата позволява дострояването на допълнителни помещения откъм парковата фасада без да се наруши лицевата му страна, планирана още от арх. Вилануева.
На 15 октомври 1995 г. международно жури избира един от проектите за построяване на нови експозиционни зали на площ от 29 до 49 хил. m². По такъв начин най-важният туристически обект на Испания разширява възможностите за експониране на огромната си колекция и дава възможност да се увеличи туристическия поток, който сега годишно е над 1,6 млн. души.
Архитект Рафаел Монео спечелва дискутирания сред испанската общественост конкурс за реконструкция на музея Прадо. В конкурса вземат участие 483 проекта от цял свят.
Архитект Монео е носител на наградата „Прицкер“ за 1997 г., сред творенията му са и прочулата се с бомбената трагедия гара Аточа.
Конструкцията на музея впечатлява с максималното използване на дневната светлина. Още в самото начало тя е приета единодушно, най-вече заради дискретното ѝ сливане с основния корпус на прочутия музей, построен в края на ХІХ век.
С новите зали музейната площ вече надхвърля 22 000 m² и решава един от най-големите проблеми на всеки голям музей – липсата на пространство за излагане.
С това завършва първият етап от проекта за разширение на „Прадо“, в който се пази една от най-големите колекции в света на автори отпреди ХХ век като Веласкес, Рубенс, Ел Греко и Гоя.
Днес партерът включва сградата на архитект Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“.
Цялостният облик на комплекса създава впечатление за хармоничност и единност на архитектурните решения. Духът на Прадо не е просто съхранен, той е дълбоко осмислен и обогатен.
Постоянни колекции Обща характеристика Фондът на музея е създаден от 3 основни източника: сбирките от картини на испанските крале; произведения на изкуството, създадени под покровителството на църквата, които по-късно са преминали на разпореждане на държавата; подарени или завещани на музея творби.