Ерик Харис и Дилън Клиболд

Ерик Харис и Дилън Клиболд са двамата ученици от 12-и клас, които извършват масовото убийство в гимназията Колумбайн, Колорадо, САЩ на 20 април 1999 г. Те убиват 13 души, раняват 24, след което се самоубиват.

След като двамата стават приятели, те прекарват времето си с видеоигри, изпълнени с насилие, които се смятат за една от причините двамата да извършат убийството. Харис създава нива на играта Doom, които по-късно стават известни като нивата на Харис. Той също така създава няколко уеб страници, в които открито говори за омраза. Те също така слагат на тези уеб страници упътвания за експлозиви и бомби. Харис харесва рок групите Рамщайн и Продиджи и проявява интерес към нацизма и дарвинизма.

След масовото убийство от техните домове са конфискувани дневници и филми, направени за самите тях. В дневниците много ясно са описани плановете им за масовото убийство в гимназията.

Харис и Клиболд са били малтретирани в училище и масовото убийство, което са предприели, от тях се считало като акт на отмъщение.

Предистория Ерик Харис Харис е роден в Уичита, Канзас. Семейството на Харис често се мести, тъй като бащата Уейн Харис, е транспортен пилот на американските военновъздушни сили. Майка му, Катерин Ан Пуул е гувернантка. Семейството се премества от Платсбърг, Ню Йорк, в Литълтън, Колорадо, през юли 1993 г., когато Уейн Харис се пенсионира от военната служба.

Семейство Харис живее в квартири под наем през първите 3 години, в предградията на Литълтън. През това време Ерик се запознава с Дилън Клиболд. През 1996 г. семейство Харис купува къща на юг от гимназията Колумбайн. По-големият брат на Ерик учи в колежа на университета Колорадо Боулдър.

Дилън Клиболд Клиболд е роден в Лейкуд, Колорадо, в семейството на Томас и Сюзън Клиболд. Родителите му са пацифисти и ходят на лутеранска църква с децата си. И Дилън и по-големият му брат ходят на кръжок за милопомазване, в съответствие с лутеранската традиция. Както е случаят с по-големия му брат, и Дилън е кръстен на известен поет – драматургa Дилън Томас.A Mother's Reckoning: Living in the Aftermath of the Columbine Tragedy p. 84

В семейния дом се наблюдават и някои ритуали в съответствие с еврейските корени на дядото по майчина линия.Culver, Virginia (28 април 1999). "Klebolds 'loneliest people on the planet'". The Denver Post.

Гимназия Колумбайн

В гимназия Колумбайн, Харис и Клиболд са активни в училищните мероприятия, правят видеопродукции и са компютърни асистенти, които поддържат компютърния сървър на училището.

Според ранните сведения за стрелбата, Харис и Клиболд са били много затворени ученици и цели на тормоз. Докато източниците поддържат профили на тормозени, от други се съобщава, че са неверни.Brooks, David (24 април 2004). The Columbine Killers. The New York Times.

Харис и Клиболд са били членове на група, наречена Trenchcoat Mafia, въпреки че всъщност нямат връзка с групата и са само в групова снимка с дрехи като на Trenchcoat в годишника на гимназията за 1998 г.Wilgoren, Jodi (25 април 1999). "TERROR IN LITTLETON: THE GROUP; Society of Outcasts Began With a $99 Black Coat". The New York Times."Who are the Trenchcoat Mafia?". BBC. 21 април 1999 Бащата на Харис заявява, че синът му е „член на това, което наричат Trenchcoat Mafia“, в обаждане, което прави на 20 април 1999 г. Клиболд присъства на курс, три дни преди стрелбата, със съученик на име Робин Андерсън.

Харис и Клиболд свързват персоналните си компютри в мрежата и двамата играят много игри по интернет. Харис създава набор от нива за играта Doom, известни като „нивата на Харис“. Харис има уеб присъствие под никнейма REB (кратко за Rebel, прякора на спортни отбори на Колумбайн) и други киберпсевдоними, включително Rebldomakr, Rebdoomer и Rebdomine, докато Клиболд ползва никовете VoDKa и VoDkA. Харис има различни уебсайтове, в които се намират файлове за Doom и Quake, както и информация за тези, с които играе онлайн. Сайтовете открито проявяват омраза към хора в техния квартал и към света като цяло. Когато двамата започват да експериментират с тръбни бомби, те публикуват резултатите от експлозиите на уебсайтовете. Уебсайтът е закрит от America Online след масовото убийство и е запазен от ФБР.

Нарушаване на закона Двете момчета се забъркват с полицията, след като влизат в заключен ван, за да крадат компютри. През януари 1998 г. те са обвинени в повреда, разбиване и влизане, прегрешение и кражба. И двамата оставят добри впечатления на непълнолетни, които се съгласяват да присъстват на изправителна програма, включваща обществена служба, психиатрично лечение и спазване на закона. Харис трябва да присъства на сбирки за управление на гнева, където отново прави благоприятно впечатление. Те се държали толкова добре, че техният служител по пробация ги освобождава от програмата няколко месеца по-рано от датата на изтичане на срока. От Харис е отбелязано, че той е „много ярък индивид, който е вероятно да успее в живота“, докато за Клиболд е казано, че е интелигентен, но „трябва да разбере, че упоритата работа е част от изпълнението на мечтите“. На 30 април Харис предава първата версия на писмото за извинение, което пише на собственика на вана, което той завършва през следващия месец. В писмото Харис изразява съжаление за действията си, но в дневника му от 12 април той пише: „Не трябва ли Америка да бъде земята на свободните? Как, ако съм свободен, не мога да отнема на някакъв шибан глупак нещата му, ако ги оставя да седят на предната седалка на шибания си микробус, където се виждат в средата на никъде на нощта? Естествен подбор. Шибанякът трябва да бъде гръмнат.“

Hitmen for Hire През декември 1998 г. Харис и Клиболд правят Hitmen for Hire – видео за училищен проект, в който се заклеват, крещейки на камерата насилнически изявления. И двамата показват теми на насилие в творческите си проекти за училище, на история, вдъхновена от Doom, написана от Харис на 17 януари 1999 г., учителят на Харис казва: „Вашият подход е уникален, а вашето писане по ужасен начин – добри детайли и лоша настройка на настроението“.

Масовото убийство

На 20 април 1999 г., докато пуши цигара в началото на обедната почивка, Брукс Браун вижда, че Харис пристига в училище. Браун прекъсва приятелството си с Харис година по-рано, защото Харис хвърля парче лед върху предното стъкло на колата му. Браун обаче се е помирил с Харис, непосредствено преди стрелбата. Браун пита Харис защо не е дошъл сутринта на училище, тъй като Харис винаги е бил сериозен в училище и идвал навреме. По думите му, Харис казва: „Вече няма значение“ и „Брукс, сега те харесвам. Махни се оттук. Прибирай се.“ В 11:19 ч. той чува първите изстрели, след като се е отдалечил от училището и информира полицията, чрез мобилния телефон на съсед.

По това време, Дилън Клиболд вече е пристигнал в гимназията с отделна кола и двете момчета оставят два сака за фитнес, всеки от който съдържа 20-литрова пропанна бомба в училищното кафене. Когато тези устройства не успяват да се взривят, Харис и Клиболд започват стрелба срещу съучениците си. Това е най-смъртоносната атака, извършена някога в американска гимназия, до масовото убийство в гимназията Стоунман Дъглас на 14 февруари 2018 г. в . Харис е отговорен за 8 от 13-те потвърдени смъртни случая (Рейчъл Скот, Даниел Рорбу, учител, идентифициран като Дейв Сандърс, Стив Кърноу, Кейси Бърнал, Исая Шоелс, Кели Флеминг и Даниел Маузер). Останалите пет (Кайл Веласкес, Матю Кечтър, Лорън Таунсенд, Джон Томлин и Кори ДеПоутер), са застреляни от Клиболд. Има 24 ранени, много в критично състояние.

Самоубийство В 12:02 ч., Харис и Клиболд се завръщат в библиотеката. Това става 20 минути след края на стрелбата, при която са убити 12 ученици. 10 от жертвите им са убити в библиотеката. Харис и Клиболд отиват до западните прозорци и откриват огън по полицията навън. Шест минути по-късно тръгват към лавиците, близо до една маса, където Патрик Айърланд лежи тежко ранен и в безсъзнание. Ученичката Лиса Круц, ранена в началото на стрелбата, също е в библиотеката, но не може да се движи.

В 12:08 ч., учителката по изобразително изкуство Пати Нийлсън, която се е заключила в стая за отдих с ученика Брайън Андерсън и библиотечния персонал, чува Харис и Клиболд да извикват в унисон: „Едно! Две! Три!“, непосредствено последвано от гърмежи. Харис се самоубива с пушката си през устата, а Клиболд се застрелва в лявото слепоочие с полуавтоматичния пистолет TEC-9.

Придобиване на оръжие

Тъй като Харис и Клиболд са непълнолетни по това време, Робин Андерсън (с когото Клиболд е на курс три дни преди стрелбата), 18-годишен ученик от Колумбайн и стар приятел на Клиболд, закупува две пушки и Hi-Point карабина за тях. В замяна на сътрудничеството си в разследването след стрелбата, не са повдигнати обвинения срещу Андерсън. След нелегалното придобиване на оръжията, Клиболд орязва пушката си с двурезна Savage 311-D 12 и скъсява общата дължина до 0,58 м, престъпление по силата на Националния закон за огнестрелните оръжия, а пушката на Харис, е орязана на около 0,66 м.

Стрелците също притежават полуавтоматичен пистолет TEC-DC9, който има дълга история. Производителят на TEC-DC9 го продава първо на базираната в Маями Navegar Incorporated. След това на Sporting Goods в Балдуин, Илинойс през 1994 г. По-късно пистолетът се продава в Торнтън, Колорадо, при търговеца на оръжие Лари Ръсел. В нарушение на федералния закон, Ръсел не успява да води отчет за продажбата, но той решава, че купувачът на оръжието е на 21-годишна възраст. Той не може да идентифицира снимките на Клиболд, Андерсън или Харис, показани му от полицията. Двама мъже, Марк Манес и Филип Дуран, са осъдени за доставката на оръжие до двамата.

Използваните от двамата бомби варират и са направени грубо от бутилки с въглероден диоксид, галванизирана тръба и бутилки от метален пропан. Бомбите са подправени с кибрит, поставен в единия край. Когато поставят бомбата, кибритът ще запали предпазителя. През уикенда преди стрелбата Харис и Клиболд закупуват бутилки с пропан и други консумативи от хардуерния магазин за няколкостотин долара. Няколко жители от района твърдят, че са чули стъкло, което се чупи и бръмчащи звуци от гаража на семейство Харис, за който по-късно е заключено, че там са правени тръбни бомби. Двете момчета закупуват още 6 бутилки с пропан в сутринта на атаката.

По-сложни бомби, като тази на ъгъла на булевард Южен Уодсуърт и булевард Кен Карил, имат таймери. Двете най-големи бомби са открити в училищното кафене и са направени от малки бутилки за пропан. Само една от тези бомби избухва, но само частично. Смята се, че ако някоя от бомбите, поставени в кафенето, се бе детонирала правилно, взривът би могъл да причини големи структурни щети на училището и да доведе до стотици жертви.

Последици Имаше противоречия относно това дали извършителите трябва да бъдат написани на мемориала. Някои се противопоставят, заявявайки, че това прославя убийците, докато други твърдят, че извършителите са също жертви. На върха на хълма, близо до Колумбайнската гимназия, кръстовете са издигнати за Харис и Клиболд, заедно с тези за хората, които са убили, но бащата на Даниел Рорбу ги премахва, казвайки, че убийците не бива да се почитат на същото място като жертвите.

Мотивация Харис и Клиболд пишат много за това как ще извършат клането, но по-малко защо. Лист, намиращ се в спалнята на Харис, съдържа почти всеки детайл, който момчетата планират да направят след 5:00 ч. сутринта на 20 април 1999 г. В записките, двамата често пишат за събития като бомбата в Оклахома Сити, обсадата на Уейкоу, войната във Виетнам и други подобни събития, включително размирици и бележки за това как искат да „преодолеят“ тези събития, съсредоточавайки се особено върху това, което Тимъти Маквей извършва в Оклахома Сити. Споменават как биха искали да оставят трайно впечатление на света с този вид насилие.