Република Мали () е държава в Западна Африка, седмата по площ страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако.
Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.Доклад за 2009 Тя се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан.
География
Мали няма излаз на море, но със своите 1 240 000 km² страната е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Общата дължина на границите ѝ е 7243 km, от които: 2237 km с Мавритания; 1376 km с Алжир; 1000 km с Буркина Фасо; 858 km с Гвинея; 821 km с Нигер; 532 km с Кот д'Ивоар; 419 km със Сенегал. Територията на Мали обхваща 3 природни зони: сравнително плодородни части от региона Судан – на юг, части от полупустинната ивица Сахел – в централните части и Сахарската зона (по името на пустинята Сахара) – на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините – 65%. Климатът на страната е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 m, температурите варират от 16 до 39°C, с валежни количества до 1120 mm годишно. Декември и януари са най-сухите месеци – почти винаги с 0 mm валежи, а август е най-дъждовният с 220 mm.
Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик. Най-големите реки, минаващи през територията ѝ, са Нигер и Сенегал, като (в басейна ѝ е най-ниската точка на Мали – 23 m надморска височина, докато най-високата е връх Хомбори Тондо – 1153 m.) Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната.
История
Предевропейски период
Първите значителни държави в териториите на по-късната Мали възникват в планинските им западни части, най-напред – Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао, което поставя основите и на друго бъдещо царство – Сонгхай.
Ганайската империя, доминирана от народа сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 – 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните Югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма, т.е. те са били предимно представители на местното езичество. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно произтичащи от политическо вмешателство от страна на Алморавидите (берберска ислямска династия), макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 г. с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо. По това време са поставени наченките и на Малийската империя. Тя се формира в началото на XIII век по горното течение на Нигер и достига своя разцвет през XIV век и отначало се отличава със силна кралска власт (монархът носи титлита манса). Поредица династични междуособици и краткотрайни режими временно я отслабват в края на XIII век, което води до изява на сепаратични тенденции в по-отдалечените провинции, които отказват да плащат налози. През XIV век обаче, при управлението на двама силни крале-мюсюлмани – Манса Муса (1312 – 1337) и Манса Сулейман (1341 – 1360), монархията Мали възвръща блясъка си.Шилингтън, Кевин;История на Африка, ИК Рива, 2017, 110
С поклонничеството си до Мека през 1324 – 1325 г. Манса Муса привлича вниманието на останалия мюсюлмански свят върху Мали. Той пристига в Кайро начело на керван от 100 камили, натоварени със злато. Султанът на Египет (управляван по това време от династията на Аюбидите) го посреща с почести, като равен. Престоят на Муса в Египет е белязан от разточителство. Той раздава толкова златни подаръци, че цената на златото в Кайро пада и не се възстановява години наред. Всички, с които се среща, са впечатлени от неговото богатство, щедрост и интелект. При завръщането си Манса Муса води от Египет архитект, който да предложи нов проект за джамията в Гао (присъединен към империята)Шилингтън, Кевин;История на Африка; ИК Рива 2017, 111 стр. По време на управлението на Муса са издигнати и други джамии. Той окуражава разпространението на исляма и образованието в него. Поклонението на Муса провокира интереса и на другите мюсюлмански книжовници, сред които е берберският географ Ибн Батута. След дълги години на пътешествия той посещава Мали, когато тя е управлявана от брата на Манса Муса – Манса Сюлейман (между управленията им на власт е Маган I, син на Муса I). Описанието му през 1352 на Мали се превръща в основен извор за областта:
„Отправих се на път в началото на свещения по Божията воля месец муххарам през 753 г. (февруари 1352 от н.е.) с керван, предвождан от Абу-Мохамед Андакана ал-Масуфи, Бог да го благослови... Негрите там притежават великолепни качества. Рядко са несправедливи и постигат по-силно отвращение към неправдата от който и да е друг. Техният султан (манса) е безмилостен към всеки, извършил и най-малка неправда. В тази държава цари съвършена сигурност. Нито пътешественикът, нито поданикът следва да се страхуват от обирджии и насилници.“
Страната и владетелите ѝ се прочуват и в Европа, във връзка с което Малийската империя от XIV век е отбелязвана на картите, създавани от тогавашните европейски географи, на една от които (от 1375 г.), мансата е изобразен на трон, насред Западна Африка, държейки кюлче злато в дясната си ръка, а от селище с шатри в пустинята бербер-санхаджа със забулено лице приближава на камила.Шилингтън, Кевин;История на АФрика, ИК Рива 2017, 112 През този период древните градове Джене и Тимбукту се превръщат в големи центрове на търговията и ислямската книжовност. Първоначално Тимбукту е селище от шатри на берберите-туареги и е южно пасище за техните стада, а и връзка за търговията им през Сахара. По време на управлението на Сунджата или неговия наследник, селището е завзето от туареги и е приобщено към територията на Мали. В него започват да се издигат по-трайни постройки – от кал и тухли, и постепенно Тимбукту се превръща във важен център за мюсюлманските търговци и учени; суданци и бербери. Когато в началото на XV в. централизираната власт на Мали отслабва, нападенията на туарегите зачестяват и през 1433 г. Тимбукту е превзето от тях.
Малийската империя въобще постепенно се разпада в резултат на вътрешни конфликти. В края на XIV век властта на кралете-манса запада с поредица от слаби владетели и краткотрайни управления. Външните провинции се възползват от възможността да утвърдят независимостта си (предполагаемо най-значимите отцепници са сонгхай, на завоя на река Нигер от изток). Същевременно богатството на империята е изчерпано заради нападения на народа моси от юг и войните с туарегите от север.
През XV век в югоизточната част на Малийската империя се обособява Сонгайското царство, което постепенно обхваща източната част на старата империя. Тимбукту стига до върховете на своето богатство и слава през XVI в., когато е включено в територията на Сонгхай.Шилингтън, Кевин; История на Африка; ИК Рива 2017; 113 стр. Загубата на града обаче е знак за окончателния упадък на Малийската империя, чиято роля е иззета от Сонгхай. Към 1500 г. територията на някогашната империя Мали добива размери малко по-големи от пасище на малинке. Към XVII век дори този им съюз се разпада и отделните селища минават под управление на различни манса; все пак местните чак до XIX в. таят надежди, че ще могат да възстановят империята Мали.
Европейска колонизация
Падането на Сонгайското царство (то съществува до края на XVI век, когато е ликвидирано от похода на саадитския военачалник Джудар паша през 1591 г.) отбелязва края на търговския разцвет на региона. По това време Великите географски открития създават нови по-ефективни пътища за транспорт по море и транссахарската търговия губи предишното си значение. В продължение на столетия сведенията за вътрешността на континента остават оскъдни. В източниците се отбелязват отделни тежки кризи на масов глад, често в резултат на суша или нападения на прелетни скакалци, като тези от 80-те години на XVII век или 1738 – 1756 година, при които много хора загиват, а други сами се предават в робство, за да оцелеят.John Iliffe (2007) Africans: the history of a continent. Cambridge University Press. p. 69. ISBN 0-521-68297-5
В резултат на колонизирането на региона от европейците е образувана колония, която от 1809 до 1899 г. и отново от 1921 до 1958 г. формално се нарича Френски Судан, а в хода на съществуването си е наричана с няколко имена. Първоначално е създадена главно като военен проект на френската армия, но към средата на 1890-те години попада под цивилна администрация. Поредица от административни реорганизации в началото на 20 век водят до все по-голяма френска власт над въпросите, засягащи земеделието, религията и робството.
Французите отглеждат земеделски култури, чиято продукция изнасят към метрополията. Мащабът на инвестициите в региона за периода 1928 – 1939 г. възлиза на 4 милиарда франка. Тази политика позволява да се увеличи износа на страната. Отглеждат се най-вече ориз, фъстъци и памук. През 1921 г. са започнати големи напоителни проекти около Куликоро, а след това и другаде. Целта на Франция е да се конкурира с големите памукопроизводители в Кралство Египет и в САЩ.
Независимост След Втората световна война, Африканското демократично обединение (на френски: Rassemblement démocratique africain) под ръководството на Модибо Кейта става най-влиятелната политическа сила в страната, настоявайки за независимост. Френски Судан поддържа близки взаимоотношения с Франция и се присъединява към краткотрайна федерация със Сенегал през 1959 г., но отношенията на двете страни бързо изстиват. През 1960 г. Френски Судан официално става Република Мали и започва да се дистанцира както от Сенегал, така и от Франция.
Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Първоначално страната се управлява от Модибо Кейта, който установява еднопартиен режим, със социалистическа насоченост и първоначално се опитва да води политика на икономическа независимост от Франция, а след неуспеха ѝ полага усилия за повторно сближаване с бившата метрополия на Мали, но през 1968 г. е свален от военния Муса Траоре, който установява управление на своята хунта и постепенно се очертава, като доживотен президент на страната. Диктатурата му приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство (преобразованията се водят от свалилия Траоре Амаду Тумани Туре). През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори, в резултат на което президент става Алфа Умар Конаре. След изборите през 1997 г. президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат. В изборите от 2001 г. отново поста печели Туре, както и на следващите – през 2007 г.