Страгово

Страгово () е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География Строгово е разположено на 18 км. югоизточно от общинския център Кавадарци, в областта Витачево. Селото е от сбит тип, разделено на пет махали.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 313. Землището му е 27,4 км². Към края на ХХ век по-голяма част от него са пасища – 1762 хектара. 700 ха са обработваема земя.

В селото има две църкви – селската „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Димитър“. „Свети Димитър“ е обикновена постройка, без стенописи в интериора, нито стари икони. „Свети Атанасий“ е трикорабна с голяма олтарна апсида. И двете са в много лошо състояние.

История В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Истракова е записано като село в каза Тиквеш, с 55 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски). В 1665 и в 1688 година е отбелязано като Истрагова, с 32 ханетаТурски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 356, 422 (дефтери от 1 октомври 1665 г. и 30 април 1688 г., превод Аспарух Велков).

В XIX век Страгово е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В началото на XIX век Хаджи Таир ага, присвоява земя от землището на Страгово и създава чифлика Бунарче.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 313, 412.

През 60-те години на ХIХ век селото приема унията и става част от Българската униатска църква. Викторен Галабер, който посещава селото през септември 1866 година заедно с епископ Рафаил Попов описва селото по следния начин: Ръководителят на лазаристката мисия в Битоля, Жозеф Льопевек оказва съдействие на местните жители пред турските власти в борбата им срещу издевателствата на Махмуд бей и Исмаил ага.Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 400-405, 408-409.

През март 1879 година жителите на селото пращат делегация в руското консулство в Солун, за да се оплачат от насилията на хаджи Исмаил ага.

През учебната 1893 – 1894 година в Страгово (Stragvo) функционира българско начално училище със забавачка, в което се обучават 18 момчета.Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 10.

В етнографската си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) го посочва като българско село. Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стагово (Stagovo) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Страгово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Страгово е център на община в Кавадарска околия на Щипски окръг и има 621 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 102.

По време на българското управление през Втората световна война, през 1942 – 1943 година в селото функционира читалище „Дамян Груев“.Централен държавен архив, ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве), оп. 1, а.е. 7110.

В 1961 година селото има 469 жители, а в 1994 – 55. Родове

Воислав Радованович през 20-те години на XX век разделя родовете в селото на стари и преселени. Староседелски родове са: ''Милошовци (15 къщи); Камчевци-Соколовци (12 къщи); Найдовци (2 къщи); Трайовци (4 къщи); Брайовци (4 къщи), Брайовци (10 къщи); Тодоровци (3 къщи); Камериновци (2 къщи); Узуновци (9 къщи); Миновци (6 къщи); Камовци-Мицковци (4 къщи) и Велковци (3 къщи).

Преселнически родове са Мантевци (2 къщи), преселили се около 1860 година от Горни Дисан; Танчевци (1 къща), преселили се около 1860 година от Криволак; Гьоргьовци (1 къща), преселени около 1865 година от Драчевица; Терзийовци (3 къщи), преселили се към 1865 година от Вешие; Гьоровци (2 къщи), преселили се към 1870 година о Конопище; Баровци (2 къщи), преселени към 1870 година от Барово; Деловци (3 къщи), преселени също от Барово; Криволачки (1 къща), преселени около 1875 година от Криволак; Ангелевци (2 къщи), преселени около 1880 година от Ума; Кръстевци (1 къща), преселени в 1884 година от Бунарче; Витановци (3 къщи), преселени също от Бунарче в 1890 година; Дърчевци-Габеровци (1 къща), преселени в 1890 година от Чемерско, а там от Драчевица; Гьоревци (1 къща), власи, преселени в 1895 година от Стърмашево, а там – от влашкото село Ливадица; Камчевци (1 къща), преселени в 1895 година от Долна Бошава; Стояновци (1 къща), преселени в 1896 година от Чемерско; Янчевци (2 къщи), преселени в 1896 година от Чемерско; Мановци (1 къща), преселени в 1896 година от Долна Бошава, а там от Бешище в Мариово; Тръпковци (1 къща), преселени в 1900 година от Бунарче; Костадиновци (1 къща), преселени се в 1900 година от Битолско; Николовци (2 къщи), преселени в 1902 година от Горна Бошава, а там от Градище; Меловци (1 къща), преселени во 1902 година от Горна Бошава, а таму от Мрежичко; Сурджийовци (4 къщи), преселени в 1904 година от Чемерско; Аджийовци (2 къщи), преселени в 1913 година от Стърмашево; Ташковци (2 къщи), Топлевци (1 къщи), Гяуровци (1 къщи), Янковци (2 къщи) и Ачковци (1 къща), преселени в 1917 година от Боянчище, а там в 1916 – Зборско в Меглен.

Едно семейство от турски цигани се е заселило се в 1904 година от Ваташа.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 313 -314.

Личности Родени в Страгово Данаил Темелков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55

Бележки

Категория:Села в община Кавадарци