Анжел Вагенщайн

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография Произход и младежки години Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на нацията е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в Сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Творческа кариера Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 12 юни 2026 г.

Обществена работа в края на 80-те години и след това Член е на Комитета за защита на Русе;Кратка биография на Анжел Вагенщайн , omda.bg. Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.; Участник в Кръглата маса от страна на БСП; Народен представител в VII велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).

Семейство Женен, има двама синове – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“ Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004)„Les lauréats depuis 1995“ , litteratures-europeennes.com. и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г.„Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“ , сайт на Наградата за роман на годината Вик. и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин. Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010)„Palmares“ , Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. . Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.„Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г. Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013) По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.„Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.

Противоречия По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 година Вагенщайн публикува „Писмо до непознат студент“, в което изразява своето мнение, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г. Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.

След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година, земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (XXXVII, XXXVIII и XXXIX НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 година Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов също така твърди, че Анжел Вагенщайн не признава ролята на българския народ за спасяването на българските евреи и вместо това приписва заслугата за оцеляването им на Тодор Живков.Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“ , Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г. Помолен в интервю за коментар относно отправените му обвинения, Вагенщайн ги определя като „смехотворна клюка“ и посочва, че по времето на процеса срещу Никола Петков (1947 година) все още дори не е бил постъпил като студент по кинодраматургия и не е имал никакви знания и умения в сферата на кинематографията, така че при най-добро желание не би могъл да снима кинопрегледи.„Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.

Библиография Проза Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 1998, 260 с.Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 2000, 260 с.Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2002, 266 с. ISBN 9545292369Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2011, 216 с. Далеч от Толедо. София: Колибри, 2002, 278 с. ISBN 9545292318Далеч от Толедо (Аврам Къркача). София: Колибри, 2011, 280 с. Три сценария (Звезди. Звезди в косите, сълзи в очите. Борис Първи). София: Колибри, 2002, 286 с. Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2004, 320 с. ISBN 9545293047Милена Кирова, „Напред към традицията“, рец. във в-к „Култура“, бр. 36, 21 октомври 2005 г.Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2009, 358 с. Преди края на света. Драскулки от неолита. София: Колибри, 2011, 302 с. ISBN 9789545299711Милена Кирова, „Спомени от неолита“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2928), 13 януари 2012 г.Чавдар Добрев, „До края на света има още време... (Открито писмо на проф. Чавдар Добрев до Анжел Вагенщайн по повод неговата най-нова книга „Преди края на света. Драскулки от неолита“)“, в-к „Дума“, бр. 23, 28 януари 2012 г. Серенада за балканска гайда. Есета и други драскулки. София: Синева, 2015, 300 с. ISBN 9786197086188 Съновидение за св. Борис I. София: Колибри, 2015, 224 с. ISBN 9786191505746Съновидение за св. Борис I. Илюстровано издание. Художник Маглена Константинова. София: Колибри, 2022, 140 с. ISBN 9786190211020 Отвъд стените. Разкази и новели. София: Колибри, 2021, 168 с. ISBN 9786190207757

За деца Приказка за Ла Минор. Пловдив: Жанет 45, 2014, 48 с. ISBN 9786191860272

Избрана филмография 1951: Тревога – реж. Захари Жандов (заедно с Орлин Василев) 1952: Наша земя – реж. Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев 1954: Септемврийци – реж. Захари Жандов 1956: Две победи – реж. Борислав Шаралиев 1958: Законът на морето – реж. Яким Якимов 1958: Ребро Адамово – реж. Антон Маринович 1959: Звезди – реж. Конрад Волф 1962: Двама под небето – реж. Борислав Шаралиев 1964: Веригата – реж. Любомир Шарланджиев 1965: Chronik eines Mordes – реж. Йо Хаслер 1966: Der kleine Prinz (TV) – реж. Конрад Волф 1968: Heimlichkeiten – реж. Волфганг Шауте 1970: Езоп – реж. Рангел Вълчанов 1971: Goya – oder der arge Weg der Erkenntnis – реж. Конрад Волф 1972: Eolomea – реж. Херман Чоше 1976: Допълнение към Закона за защита на държавата – реж. Людмил Стайков 1977: Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев 1985: Борис I – реж. Борислав Шаралиев 1985: Мъгливи брегове (реж. Юлий Карасик) – (заедно с Будимир Металников) 1996: Shanghai 1937 (TV) – реж. Петер Пацак

Бележки

Външни препратки От и за Анжел Вагенщайн в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

„Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона“, интервю на Екатерина Илиева, e-vestnik.bg, 28 ноември 2007 „Последния път, когато...: Сценаристът и писателят Анжел Вагенщайн“ , сп. „Тема“, бр. 13 (388), 6 април 2009

Категория:Български писатели Категория:Български сценаристи Категория:Български романисти Категория:Членове на бойни групи на БКП (1941 – 1944) Категория:Членове на БКП Категория:Членове на БСП Категория:Участници в Кръглата маса в България Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Български столетници Категория:Българи от еврейски произход Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София