Праистория и античност

За първи път хората заселват Скандинавия в така наречената Северна каменна епоха (10 000 – 1700 г. пр.н.е.). Най-старите археологически сведения за това са намерени в Дания – каменни надписи, датирани отпреди 9500 – 9000 г. пр.н.е. Смята се, че от този район е тръгнала по-голямата част от населението, която по-късно заселила целия Скандинавски полуостров, включително и Швеция. По-нататъшните разкопки разкриват, че това население вероятно е било номадско и е принадлежало към индоевропейското езиково семейство.

Най-старият човешки скелет, открит в Скандинавия, е женски скелет, открит в Бекаскуг в Сконе.

Последва Бронзовата епоха (1700 – 500 г. пр.н.е.). Разкопките показват, че по това време на Скандинавския полуостров вече имало поселища. Според проф. Финдайзен, по това време се обединяват племената на свеите. В Хагахьоген в Упланд има надгробна могила, вероятно построена за някой владетел около 1000 г. пр.н.е.

Ситуацията в Скандинавия остава същата чак до появата на викингите. Не се знае точно откога съществува кралство Швеция, но е известно, че първите му крале владеели една държава, състояща се от Свеаланд (Швеция) и Готланд (Готия). Свеаланд и Готланд били населени от различни народи, но не е известно откога съществуват.

Римляните са първите, които описват населението в тези области. През 98 г. римският историк Тацит описва местното население суони като много силни воини и мореплаватели. Също така пише, че те са много богато племе, управлявано само от един вожд и ако се съюзят със съседните племена, биха били голяма заплаха за Римската империя. Смята се, че Тацит е говорил за племената в днешна Източна Швеция (Свеаланд) около езерото Меларен. Тези региони са населявани от шведите. На юг в областта Готланд живеят юти. Съществуват описания на полулегендарни войни между двете племена. Северна Швеция (Нораланд) е населена вероятно от саами.

Средновековие Вероятно между V и VII век готите са подчинени на свеите, вследствие на значителна политическа промяна. До VI век населението, живеещо южно от езерата Венерн и Меларен, е малобройно, разполага с богати златни съкровища и поддържа връзки с германските държави в континентална Европа. Същевременно северно от езерата гъстотата на населението е висока, но няма доказателства за неговото благосъстояние. През VI век северните племена подчиняват южните, а контактът с континентална Европа е прекратен.

Ерата на викингите е между 8 и 11 век. Смята се, че в този период шведите превземат Готланд и разширяват държавата си на юг. Докато викингите от Норвегия и Дания пътуват на юг и запад, тези от Швеция потеглят на юг и изток. Достигат Финландия, Прибалтика, Русия и Средиземно море. Пътувайки през реките в днешна Русия, те стигат чак до Константинопол, който атакуват и ограбват няколко пъти. Византийският император Теофил е изумен от бойните им способности и включва някои от тях в своята лична гвардия. Смята се, че шведски викинги (варяги) създават Русия. През 9 век славяните дори ги „поканили“ да ги владеят и пазят от неприятели.

В легендата за Ансгар, кралството на свеите е описано като островна държава с икономически център Бирка. По данни от пътешественика Вулфстен кралството на свеите през IX век включва Блекинге, Мьоре, Йоланд и Готланд, като не е ясно дали свеите живеят само по брега или и във вътрешността на Скандинавия.

Династия Инглинги (около 900 – около 1050) Според Адам фон Бремен през 930-те години в Швеция на власт е крал Ринг със синовете си Ерик и Ернбунд, който поддържа връзки с датския крал Харалд Гормсен и е позитивно настроен към посещаващите страната християнски мисионери. Последват го крал Ерик VI Сегерсел („Победоносец“) и в края на X и началото на XI век синът му Олаф Шьотконунг, който е първият исторически доказан шведски крал. Олаф „Шьотконунг“ (прозвището вероятно означава „данъчният крал“), е женен за християнка и участва в битката при Сволдер. След тази битка шведският крал получава Трьонделаг и областта между Свинесунд и Йотаелв (днешния Бохуслен).

В периода IX–X век робите, зависимите и жените на имотни селяни се занимават със селско стопанство, а едрите земевладелци всяка пролет отплават, за да търгуват и воюват. Поради опасността от нападения в морето, корабите биват обединени във флотилии, преди да заминат на изток, и нерядко търговски плавания се превръщат във военни.

По времето на викингската ера най-големите търговски центрове са градовете Истад (Сконе) и Павикен (Готланд). Там са открити останки от пазари, бани и др. обществени здания. Свети Ансгар пренася християнството в Швеция през 829.

Династии Стенкил и Сверкил (около 1060 – 1234) През XI–XII век в Швеция властват две династии, за които не е известно много повече от имената на владетелите – Сенкил и Сверкил. През този период Швеция се превръща в слабо централизирана държава. Владетелят няма почти никаква власт, а в различните части на страната важат различни закони.

Цялото население бива покръстено в началото на XII век. 1104 г. се счита за преломна година за пълното християнизиране на Швеция, тъй като тогава в Лунд е осветена отделна архиепископия за Севера начело с епископ Аскер. Коронацията приема нова форма според християнския ритуал и включва миропомазване. Християнството е от значение при централизирането на властта. Шведските крале вече са пазени от бронирани рицари – професионални войници, по подобие на централноевропейските владетели. На 5 август 1164 г. антипапа Виктор IV провъзгласява бившия монах от манастира в Алвастра за първи архиепископ на Упсала. На 12 април 1167 г. крал Карл е убит в замъка си Нес на езерото Ветерн.

Между XII и XIV век се разразяват много войни между скандинавските кралства, а Швеция се разширява на изток във Финландия, създавайки си конфликти с русите. От XIII век насетне към селяните в армията се присъединяват опитни рицари с оръженосци и слуги. Около 1200 г. Църквата получава привилегии. Свободните селяни със собствена земя представляват мнозинството от населението, но се появяват и арендатори на земите на короната, на аристокрацията и на Църквата. Градовете са малко на брой и малки като население. През 1247 г. при Спарсетра бунтуващото се селско население е победено от властимащите и оттогава започва да плаща на победителите „зърно, корабно мито и други данъци“.

Династия Фолкунг (1248 – 1364) Крал Магнус Ладулос води мирна политика спрямо съседните страни. През XIII век са въведени постоянни данъци с фиксирани суми, а задължението на селяните от Викингската епоха за морска военна повинност („Зееледунг“) е превърнато в годишен данък. Същевременно кралете се отказват от правото си да бъдат подслонявани от селяните заедно с придворните си. След 1260 г. малките дотогава крепости се превръщат в огромни замъци – във Висингьо, Стокхолм, Нюшьопингхюс, Йоребру и Вестерос. През 1280 г. Магнус Ладулос обещава да освободи от данъци „онези, които служат като рицари с доспехи и на коне“. В края на века възникват Калмар, Льодьолсе, Йоншьопинг и Бургхолм. Между 1290 и 1318 г. под ръководството на маршал Тиргилс Кнутсон и непълнолетния крал Биргер Магнусон Швеция се разширява на изток в земите на фините карелци. На 8 юли 1319 г. е написана Шведската „Магна Харта“, по силата на която кралят се задължава при акта на избора да направи „кралско обещание“ да спазва свободите на аристокрацията и църквата.

През XIV век аркебузата навлиза във въоръжението на шведската армия, а от средата на века страната започва да произвежда барут.

През 1319 г. Швеция и Норвегия са обединени под властта на крал Магнус IV Ериксон.

През 1321 г. майката на краля, Ингеборг Хокансдотер, подписва от името на краля съюзнически договор срещу Дания с херцог Хайнрих фон Мекленбург. През 1343 г. кралят, вече управляващ самостоятелно, принуждава Дания да се откаже от Сконе, Блекинге и Халанд. През 1355 г. синът му Хокон VI Магнусон го наследява като крал на Норвегия, вследствие на което на 17 октомври 1356 г. другият му син Ерик XII Магнусон застава срещу баща си и започва въоръжена борба срещу брат си. На страната на Ерик застава Албрехт фон Мекленбург, зет на краля. През 1357 г. Магнус Ериксон отстъпва на сина си Сконе, Йостерйотланд, части от Смоланд и Финландия. През есента на същата година кралят предава и замъка в Стокхолм, Сьодерманланд, Вестманланд, Даларна, важния рудодобивен район и големи частит от Упланд. В това време Албрехт Стария от Мекленбург окупира Сканьор и Фалстербу и получава право върху двете провинции за 12 години. Ерик умира внезапно и през 1360 г. датският крал Валдемар IV завзема Сконе, Блекинге, Сьодра Халанд и Висбю на остров Готланд.

Династия Мекленбург (1364 – 1389) През 1364 г. в полето на Мора шведската висша аристокрация провъзгласява Албрехт Мекленбургски за нов шведски крал. Хокон VI Магнусон е свален, а Магнус IV Ериксон – детрониран. Мекленбургците побеждават шведите в битка Гатавалд, Хокон успява да избяга, а Магнус Ериксон е пленен. Хокон се отказва от престола през 1370 г. По време на управлението на Магнус IV Ериксон Швеция прави две важни промени по пътя си към ранна национална държава. Около 1350 г. е изработен първият закон, валиден за цялото кралство, в който Швеция е определена като изборно кралство. Освен това през 1359 г. Магнус Ериксон свиква в Калмар събрание на всички съсловия от кралството.

През 1367 г. Швеция влиза във военен съюз с Ханзата срещу Дания и Норвегия. Сканьор, Фалстербру, Малмьо и Хелсингбор стават част от Ханзата. През 1373 г. аристокрацията ограничава правата на крал Албрехт Мекленбургски. През този период най-важната политическа фигура в Швеция е Бо Йонсон Грип, „създателят на крале“ и централна фигура в шведския съвет. Той контролира финските ленни владения, Нюшьопинг, Стегеборг, Калмар и някои важни укрепени замъци във Вестйотланд. Той построява и замъка Грипсхолм, притежава най-малко 1500 чифлика в 340 енории. Владенията му са наследени от шведските му приятели, което подтиква Албрехт към конфликт с аристокрацията, която се обръща към непълнолетият датски крал Олаф IV, който умира през 1385 г., а на 1 януари 1388 г. избира майка му Маргарета I Датска за „пожизнена владетелка“ на Норвегия и „упълномощена регентка и законна регентка“ на Швеция. През 1389 г. Албрехт Мекленбургски губи битка при Фалшьопинг и е пленен.

Калмарска уния (1389 – 1523) В края на XIV век за много скандинавски аристократи е трудно да се определят като шведи, датчани или норвежци. Това и необходимостта от обща защита срещу германската висша прослойка обединява скандинавцияте в Калмарската уния. За много шведи Маргарита е спасителка от германското отчуждаване на страната.

В средата на юли 1434 г. миньорите и селяните от Даларна, предвождани от Енгелбрект Енгелбректсон въстават срещу краля на Калмарската уния Ейрик III, целейки намаляване на непоносимите данъци и край на военните стълкновения около Балтийско море. Те успяват да постигнат политика, различаваща се от тази в континентална Европа по това, че в Швеция не се стига нито до създаване на крепостничество, нито до феодална зависимост на селяните от аристокрацията. От XV век в Швеция съществува съсловно събрание, в което селяните и гражданите имат право на участие и на съуправление.

По време на Калмарската уния шведите три пъти провъзгласяват Карл Кнутсон Бонде за крал (1448 – 1457, 1464 – 1465 и 1467 – 1470 г.), но всеки път го прогонват. На 23 юни 1457 г. Кристиан I е избран за крал на Швеция, който е прогонен през 1464 г. след като е повишил данъците, за да финансира претенциите за наследство в Шлезвиг.