Историята на евреите в земите на днешна Турция, а най-вече – в Анатолия (Анадола) – бележи началото си още от Античността.

Състав на еврейското население на Турция Броят на евреите в Турция е между 20 хил. и 23.Chief Rabbinate of Turkey - Numbers: Total is estimated at around 23.000. The 25th community in size according to WJC data . . Мнозинството от тях живеят в Истанбул, около 1500 в Измир, малки общности има в Адана, Анкара, Антакия, Бурса, Чанаккале, Къркларели и някои други градове. Най-голямата група (96 %) сред турските евреи са сефаради, потомци на изгонените от земите на съвременните Испания и Португалия от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски на 1 юли 1492 г. във връзка с Алхамбрийския декрет. Друга част от турските евреи са ашкенази, произхождащи от Централна и Източна Европа – включително и потомци на поюдейчени хазари, както и кримчаки и караити, последните от които не признават върховенството на главния равин на страната. Също така в Турция има съхранени и евреи-романьоти, потомци на евреи, които са живели в Античността и византийския период в земите, съставящи в съвременността територията ѝ.

Преселения В Егейския регион на Мала Азия са открити останки от еврейски селища още от 4 век пр.н.е. Сред останките на Милет, Сарди, Афродизия, Фокея (сега Фоча във вилаета Измир, Турция) и други древни градове по малоазийското егейско крайбрежие са открити руини от синагоги от 3 век пр.н.е. Следи от други еврейски паметници са открити край Бурса, в днешна Югоизточна Турция и по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Анадола.

Йосиф Флавий (I в.) в „Юдейски древности“ разказва, че Аристотел се е срещал с евреи, с които беседва по време на пътуването си в Мала Азия. Бронзова колона, намерена в Анкара, известява за правата, които император Октавиан Август дава на евреите в Мала Азия.

Мала Азия е сред земите, в които се е развило ранното християнство. Тези земи, в които е и първият символен християнски център - Никея, изпитват всички борби вътре в християнството и за утвърждаването и налагането му като световна религия. След управлението на император Юстиниан I Велики византийските, включително малоазийските евреи стават известни с името романьоти. Те погърчват еврейските си имена и се приспособяват към гръцкия дух, за да бъдат по-добре приети. През 1050 г. багдадските евреи напускат града и се установяват в Константинопол. Император Алексий I Комнин се принуждава да издигне стена между двете еврейски общности, поради културните им различия. След като османците превземат Бурса през 1326 г. и я правят своя столица, втория османски султан Орхан I разрешава на местната еврейска общност да построи наново синагогата си. Когато османците правят към 1369 г. Одрин своя нова столица, много европейски евреи мигрират в там.

Евреите които са изгонени от Унгария през 1376 г., от Франция при Шарл VI през 1394 г., и от Сицилия в началото на XV век, намират убежище в Османската империя. През 20те години на XV век в Одрин бягат солунските евреи, понеже Солун по това време е все още под венециански контрол. Османската власт е много по-благоразположена към евреите от византийската. Романьотите посрещат султан Мехмед II Завоевателя при превземането на Константинопол през 1453 г., като освободител. Някои изследователи са на мнение, че още от началото на 20те години на XV век османците активно насърчават еврейската имиграция в земите си. С писмо изпратено до еврейските общности в Европа около 1454/69 г., Ицхак Сарфати (главен равин на Одрин) кани своите едноверци да напуснат християнските страни и да се заселят в Османската империя. През 1470 г. евреи изгонени от баварския херцог Лудвиг X, намират убежище в Османската империя. През 1537 г. евреите изгонени от Апулия (Италия), след като областта попада под папски контрол, а през 1542 г. и изгонените от Бохемия от Фердинанд I, император на Свещената Римска империя намират убежище в Османската империя при Сюлейман I Великолепни.

През 1881, 1891, 1897 и 1902 г. евреи спасяващи се антисемитските погроми в Руската империя са приети от Османската империя.

Вижте също

Ладински език (ибероромански) Население на Турция Шабатай Цви Арарат (планински масив) Криптоюдаизъм Солунски еврейски музей Послание на свети апостол Павла до галатяни Дьонме Турция във Втората световна война Йосиф Наси

Източници www.musevicemaati.com "Hayalet Evler: Türk-Yahudi Mimarisinden Örnekler", Beyaz Arif Akbas, Ekim 2012, YGY, isbn: 978-1480206502

Бележки