Любомир Димитров Илиев е български преводач на художествена литература от немски език – поезия, проза и драма.
Биография Любомир Илиев завършва немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския държавен университет. През 1975 – 1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник главен редактор, а в последвалите две години – и главен редактор.
От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. От 2003 г. е и член на Президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.
Признание и награди Шесткратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 2009 г. за "Човекът без качества" от Роберт Музил, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте, 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох и 2022 за "Избраникът" от Томас Ман) и двукратен на Националната награда „Христо Г. Данов“ за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Австрийска държавна награда за художествен превод 2011.
Избрана библиография Сред преводите от немски на български на Любомир Илиев са:
Външни препратки
Любомир Илиев в сайта на Литературния колоквиум в Берлин (подробна библиография) „Любомир Илиев в търсене на преводаческия абсолют“ разговор на Марин Бодаков с преводача във в. „Култура“ от 10 март 2006 г. „Единица мярка за превода е целият текст“ интервю във в. „Култура“ от 5 юни 2009 г. по повод „Човекът без качества“
Категория:Български преводачи на немскоезична литература Категория:Български германисти Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Българи в Германия Категория:Родени в София