Френската и индианска война () е война на Великобритания срещу Франция и индиански племена в Северна Америка от 1754 до 1763 г.
Войната е част от международния конфликт, известен като Седемгодишна война, като формира нейния северноамерикански театър на военни действия.
В Канада войната обикновено се нарича Седемгодишната война, въпреки че френскоговорещите жители на Квебек често я наричат Война на завладяването ().The Siege of Québec: An episode of the Seven Year's War – Canadian National Battlefields Commission Plains of Abraham website В Европа няма специфично име за северноамериканската част от войната. Името се отнася до основните врагове на британските колонизатори – кралските френски сили и индианските племена, съюзени с тях.
Войната се води предимно по границите между британските колонии от Вирджиния до Нова Скотия и започва с конфликт за мястото, където се сливат реките Алигени и Мононгахела, където днес е разположен град Питсбърг, Пенсилвания. Конфликтът води до битката при Жюмонвил Глен през май 1754 година. Всички британски опити за експедиции през 1755 – 1757 г. в граничните райони на Пенсилвания и щата Ню Йорк се провалят поради комбинация от лошо управление, вътрешни противоречия и ефективно френско и индианско настъпление. Превземането на форт Босежур през 1755 г. на границата, разделяща Нова Скотия от Акадия, е последвано от британска политика на депортиране на френските ѝ жители, срещу което има известна съпротива.
След катастрофалните британски походи от 1757 г. (довели до неуспешна експедиция срещу Луисбърг и обсадата на форт Уилям Хенри, която бива последвана от индиански жестокости срещу британците) британското правителство пада и Уилям Пит идва на власт, докато Франция няма желание да рискува големи конвои, за да помогне на ограничените сили, които има в Нова Франция. Пит значително увеличава британските военни ресурси в колониите и между 1758 и 1760 г. британските военни сили успешно проникват в сърцето на Нова Франция, превземайки Монреал през септември 1760 г.
Резултатът е едно от най-значимите събития в едно столетие на англо-френски конфликти. Франция предава Френска Луизиана на запад от река Мисисипи на своя съюзник Испания като компенсация за испанската загуба на Флорида, която става владение на британците. Колониалното присъствие на Франция на север от Карибско море бива сведено до островите Сен Пиер и Микелон, потвърждавайки позицията на Британия като доминиращата колониална сила в източната част на Северна Америка.
Произход на названието Конфликтът е известен под няколко наименования. В Британска Америка войните често се наричат по името на царувалия през съответния период британски монарх (например Войната на крал Уилям или Войната на кралица Ан). Тъй като вече има Война на крал Джордж през 1740-те години, британските колонизатори наричат втората война по време на неговото царуване на името на техните противници и така става известна като Френска и индианска война. Това традиционно название остава стандартно в Съединените щати, въпреки че прикрива факта, че американските индианци се бият и на двете страни на конфликта.Jennings, p. xv Американските историци обикновено използват традиционното название или европейското название (Седемгодишната война). Други, по-малко използвани названия за войната са Четвъртата междуколониална война и Великата война за империята.Anderson (2000), p. 747
В Европа северноамериканският театър на Седемгодишната война обикновено няма специално име и така целият световен конфликт е известен като Седемгодишната война (Seven Years' War). „Седемте години“ се отнасят до събитията в Европа от официалното обявяване на война през 1756 до подписването на мирен договор през 1763 година. Тези дати не съответстват на действителните битки на Северноамериканския континент, където конфликтът между двете колониални сили в значителна степен завършва за шестте години от битката при Жюмонвил Глен през 1754 година до превземането на Монреал през 1760.
В Канада и френско и англоговорещите канадци наричат и европейския, и северноамериканския конфликт с названието Седемгодишна война.The Canadian Encyclopedia: Seven Years' War . L'Encyclopédie canadienne: Guerre de Sept Ans . Френскоговорещите канадци използват и термина „Война на завладяването“ (Guerre de la Conquête), тъй като това е войната, в която Нова Франция е завладяна от британците и става част от Британската империя.
Предистория
Северна Америка източно от река Мисисипи в значителна степен се претендира от Великобритания или Франция, въпреки че значителни части, особено между Мисисипи и Апалачите, се претендират и контролират от индианците. Френското колониално присъствие е най-голямо в долината на река Сейнт Лорънс с население също в Акадия (днешен Ню Брънзуик), Ил Роял (днешен остров Кейп Бретон) и Ню Орлиънс, седалището на френската провинция Луизиана, чиито претенции покриват по-голямата част от басейна на Мисисипи, включително басейна на река Охайо. Французите поддържат мрежа от търговци на кожи, която прониква дълбоко в претендираните от тях територии, но обикновено не предявяват териториални искания срещу племената там.
Британските колонии обхващат източните бряг на континента от Джорджия на юг, до Нова Скотия и Нюфаундленд на север.Francis D. Cogliano, Revolutionary America, 1763 – 1815: A Political History (2008) p 32 Много от по-старите колонии имат териториални претенции, които се простират произволно на запад, тъй като обхватът на континента е непознат по времето, когато са им дадени техните провинциални харти. Техните центрове на население се намират в близост до брега, но те имат растящо население и британските търговци на кожи и селища се разширяват навътре към и в крайна сметка през Апалачите. Нова Скотия, пленена от французите по време на Войната на кралица Ан през 1713 г., все още има значително френскоговорещо население, базирано най-вече по бреговете на залива Фънди и протока Нортъмбърланд. Великобритания също предявява иск за Рупъртс ленд, където са установени селища на колонията Хъдсън Бей, за да се търгува с местните индианци.
Между французите и британците, големи региони се доминират от местни племена. На север микмаки и абенаки все още контролират части от Нова Скотия, Акадия и източните части на Френска Канада и днешен Мейн.Jennings, pp. 9, 176 Ирокезката конфедерация доминира значителна част от днешен северен Ню Йорк и територията Охайо (страната Охайо), въпреки че Охайо също включва население от делавари, шоуни и минго. Тези племена са формално под ирокезки контрол и са ограничени от тях във властта да сключват споразумения.Anderson (2000), p. 23 По на юг вътрешността се доминира от племената катоба, крики, чокто и чероки.Jennings, p. 8 Когато избухва войната, французите използват също търговските си връзки, за да набират войници от племената в западните части на региона на Големите езера (район, който не е директно подложен на конфликта между французите и британците) включително хурони, мисисауга, оджибве, уинебаго, потаватоми. Британците се поддържат във войната от ирокезите и от чероките, докато различия не предизвикват Англо-черокската война през 1758 г.
През 1758 правителство на Пенсилвания успешно преговаря Ийстънския договор, в който на голям брой племена от Охайо се обещава неутралитет в замяна на териториални концесии и други съображения. Повечето други северни племена вземат страната на французите, техният основен търговски партньор и доставчик на оръжия. Племената крики и чероки стават цел на дипломатически усилия от страна на французите и британците за поддръжка или неутралитет в конфликта. Не е необичайно индивиди или малки групи да участват „от другата страна“ на конфликта от формално преговорените споразумения.
Присъствието на Испания в Източна Северна Америка е ограничено до провинция Флорида. Тя също контролира Куба и други територии в Западните Индии, които стават военни цели в Седемгодишната война. Населението на Флорида е относително малко, доминирано най-вече от селищата Свети Августин и Пенсакола.
В началото на войната няма френски редовни армейски части в Северна Америка и има малко британски части. Нова Франция се отбранява от около 3000 морски пехотинци (troupes de la marine), роти от колониални редовни части (някои от които имат значителен боен опит в гористи местности) и също призовава за подкрепа от опълченията при необходимост. Британските колонии свикват опълченски роти за разправяне с индиански опасности при необходимост, но нямат редовна армия. Вирджиния с по-голяма граница има няколко британски редовни военни роти. Колониалните правителства също са свикнали да оперират независимо едно от друго, както и от правителството в Лондон, ситуация, която усложнява преговорите с индианците, чиито земи обхващат територии, претендирани от многобройни колонии. След началото на войната лидерите на британската армия се опитват да наложат ограничения и искания на колониалните администрации.
Историците оценяват колониалното английско население на 1 500 000, а френското на 75 000 през 1750 г.
Предпоставки Експедиция на Селорон През юни 1747 г., загрижен за набезите и разширяващото се влияние на британските търговци като Джордж Крогхан в страната Охайо, генералният губернатор на Нова Франция Ролан Мишел Барен де ла Галисониер нарежда на Пиер-Жозеф Селорон да поведе военна експедиция през областта. Нейните цели са да потвърди първоначалната френска претенция за територията, да определи нивото на британското влияние и да впечатли индианците с френска демонстрация на сила.Anderson (2000), p. 26.
Експедиционните сили на Селорон се състоят от около 200 провинциални морски пехотинци и 30 индианци. Експедицията покрива около 4800 км между юни и ноември 1749 г. Тя минава нагоре по течението на река Сейнт Лорънс, продължава по протежение на северния бряг на езерото Онтарио, преминава по суша около Ниагара и след това следва южния бряг на езерото Ери. При Чотокуа (близо до днешна Барселона, Ню Йорк), експедицията се придвижва навътре до река Алигени, която следва до местоположението на днешен Питсбърг, където Селорон заравя оловни плочки, гравирани с френската претенция за територията Охайо. Когато среща британски търговци или търговци на кожи, Селорон ги информира за френските претенции върху територията и им казва да напуснат.
Когато експедицията на Селорон достига до Логстаун, индианците в областта информират Селорон, че притежават страната Охайо и че ще търгуват с британците независимо от това, което им кажат французите.Fowler, p. 14. Селорон продължава на юг докато неговата експедиция достига сливането на реките Охайо и Маями южно от село Пикауилани, домът на маямския вожд Олд Бритън. Селорон информира Олд Бритън, че ще има сериозни последствия ако възрастния вожд продължи да търгува с британците. Олд Бритън игнорира предупреждението. Селорон се връща в Монреал през ноември 1749 г.
В своя подробен доклад Селорон пише: „Всичко, което мога да кажа е, че местните индианци са зле настроени спрямо французите и са напълно предани на англичаните. Не зная по какъв начин може да бъдат върнати“. Дори и преди връщането му в Монреал, доклади за ситуацията в страната Охайо са отправени до Лондон и Париж, предлагайки предприемането на действия. Уилям Шърли, експанзионистичният губернатор на Провинцията Масачузетс Бей е особено категоричен, заявявайки, че британските колонисти няма да са в безопасност докато присъстват французите.Fowler, p. 15.
Преговори