Иван Тодоров Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.
Известен е с приносите си в областта на математическата физика, в частност квантовата теория на полето. Има съществени приноси в областта на аксиоматичната квантова теория на полето и конформно-инвариантните теории на полето, както и в основаването на школата по математическа физика в България.
Биография Иван Тодоров Тодоров е роден в София, в семейството на библиографа Тодор Боров и съпругата му Харитина Пеева-Плачкова. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 до смъртта си през 2017 година. Иван Тодоров завършва едновременно физика и математика в Софийския университет: защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки. След дипломирането си постъпва на работа във Физическия институт на БАН. От 1958 до 1968 работи в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, където защитава кандидатска (1960) и докторска (1963) дисертация.
След завръщането си от ОИЯИ оглавява Лабораторията по Теория на елементарните частици (ТЕЧ) в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. В продължение на много години професор Тодоров изнася лекции за студенти и аспиранти на различни теми в областта на теоретичната физика във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски", ръководи дипломанти и аспиранти. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години). Иван Тодоров работи в множество научни институти по света, като Института за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси (1968-1970 и 1974-1975); Масачузетския технологичен институт, Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Русия; Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж; Институт „Ервин Шрьодингер“ във Виена.
Член на редакциите на няколко най- реномирани световни списания по теоретична физика: Letters in Mathematical Physics, Reviews in Mathematical Physics, Reports in Mathematical Physics, Fortschritte der Physi, Europhysics Letters.
Заема различни научно-административни постове в чужбина: Секретар и вице-директор на Комисията по математическа физика на Международния съюз за фундаментална и приложна физика (IUPAP); Член на изпълнителния комитет на международната Асоциация по математическа физика; Член на Консултационния Съвет към Международния институт по математическа физика "Ервин Шрьодингер", Виена; Член на Световния Институт по наука; Член на Научния съвет на Лабораторията по теоретична физика "Н. Боголюбов" към ОИЯИ, Дубна.
Иван Тодоров умира на 14 февруари 2025 година.Българска академия на науките
Научна работа Научната работа на Иван Тодоров е в областта на математическата физика, главно в квантовата теория на полето (КТП). В КТП е познато уравнението на Тодоров, описващо двойка безспинови частици в свързано състояние.. Той дава и аналитични решения на уравнениетоHartmut M Pilkuhn., "Relativistic Quantum Mechanics", Springer; 2nd edition (19 септември 2005), ISBN 3-540-25502-8.
Иван Тодоров е сред основоположниците на аксиоматичния подход в квантовата теория на полето. Това е математически строг подход, извеждащ общи свойства на квантовата теория на полето от серия основни аксиоми, за разлика от Лагранжевия подход, базиран основно на теория на пертурбациите. Двете монографии в тази област в съавторство с Николай Боголюбов и Анатолий Логунов (1969),N. N. Bogoliubov, A. A. Logunov and I. T. Todorov (1975): Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory. Reading, Mass.: W. A. Benjamin, Advanced Book Program. ISBN 978-0-8053-0982-9. ISBN 0-8053-0982-9. и Анатолий Оксак във втората от тях (1987),N.N. Bogolubov, Anatoly A. Logunov, A. I. Oksak and I. Todorov: General Principles of Quantum Field Theory. Springer Science & Business Media, Dec 31, 1989 ISBN 079230540X. ISBN 9780792305408 са фундаментални текстове в тази област, настолни книги на всеки студент и докторант в областта на теоретичната и математическа физика по света. Известен оригинален резултат на И.Т. Тодоров в тази област е доказателството, че няма връзка между спина и статистиката за квантовите полета с безкраен брой компоненти (1967).
Широко признати са неговите резултати върху конформната симетрия в теорията на елементарните частици. Той е сред пионерите, които изследват конформната симетрия в моделите на квантовата теория на полето. Конформната симетрия е от съществено значение при процесите на разсейване при високи енергии в квантовата хромодинамика. В съвместна работа на Иван Тодоров и немския физик теоретик Герхард Мак (1973) се доказва съществуването на инвариантни Гринови функции без ултравиолетови разходимости. Много цитирана е негова монография (1976) в съавторство с Г. Мак и негови ученици,V. K. Dobrev, G. Mack, V. B. Petkova, S. G. Petrova and I. T. Todorov: Harmonic Analysis - On the n-Dimensional Lorentz Group and Its Application to Conformal Quantum Field Theory. Springer Berlin, Heidelberg 1977. ISBN 978-3-540-08150-0 която съдържа нови математически резултати в теорията на представянията на некомпактните групи с приложения към конформно инвариантните модели на квантовата теория на полето в евклидовото пространство-време. Резултатите в тази монография привлякоха отново интерес във връзка с развитието на идеята за калибровъчно- гравитационно съответствие.
Друга област на неговата работа е КТП в ниски размерности. Двумерните конформни полеви теории, основани на математическия апарат на теорията на представянията на безкрайно-мерни алгебри, са една от най-енергично развиващите се области през последните 40 години, както в теоретичната физика, така и в математиката. Те имат многобройни приложения в струнната теория, физиката на кондензираната материя, квантовите компютри. Иван Тодоров има важни постижения и в тази област. По-специално, той открива независимо през 1984 г. математическата структура, стояща в основата на известните уравнения на Kнижник-Замолодчиков. Заедно с известния математик Виктор Кац той е пионер в изграждането на унитарни представяния на супер-конформните афинни алгебри (1985)V. G. Kac and I. T. Todorov: Superconformal current algebras and their unitary representations. Communications in Mathematical Physics, Volume 102, pages 337–347, (1985) и заедно с него въвеждат Дираковия оператор на Кац-Тодоров. Едно от направленията в работата му в областта е приложения към ефекта на Хол.
През последните години Иван Тодоров развива оригинален подход към симетриите в Стандартния Модел на елементарните частици.
Иван Тодоров е и изтъкнат популяризатор на науката. В продължение на много години той изнася научно-популярни доклади, представляващи оригинален, задълбочен и поучителен прочит на живота и дейността на знаменити учени – физици и математици. С някои от тях - като Ричард Файнман, Пол Дирак, Ервин Шрьодингер, Фрийман Дайсън, той общува и обсъжда лично.
Семинар по Квантова теория на полето През 1971 г. И.Т. Тодоров основава работен семинар по Квантова теория на полето (активен и до днес). Това е единственият ежеседмичен семинар в ИЯИЯЕ, който се провежда редовно почти половин век. Времето и мястото са неизменни: всеки четвъртък от 13:15 ч. в зала 300 на сградата, в която се намират двата академични института - ИЯИЯЕ и ИФТТ. В семинара участват като слушатели и докладчици физици и математици, включително студенти и докторанти. Чуждите докладчици в този семинар са над 130 от близо 30 страни. Този станал знаменит семинар е в основата на създаването на международно признатата българска школа по математическа физика, много от членовете на която работят както в България, така и в редица престижни научни институти и университети по света.
Награди и отличия На 26 март 2014 г. акад. Иван Тодоров е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му за развитие на науката. Носител е и на орден „Народна република България“ втора степен (1983), медал „Франсоа Първи“ на Колеж дьо Франс в Париж, Франция (1986), на орден „Марин Дринов“ (2003), орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005), медал на Математическия институт В.А. Стеклов на РАН (2008). През 2024 Иван Тодоров е удостоен с Боголюбовата награда по теоретична и математична физика за 2024 година от ОИЯИ.
По повод 75-годишния му юбилей ИЯИЯЕ и СУ организират международна конференция с лектори от България, Франция, Германия, САЩ. По този повод излиза и двутомно издание с трудовете на акад. Тодоров и неговите ученици.
Източници
Външни препратки Научни публикации на Иван Тодоров „Математиката като метафора (Манин и Дайсън)“, статия във в. „Литературен вестник“, год. 20, бр. 1, 19 януари 2011 г. , с. 11, 12, 13. „Иван Тодоров - българският физик, до когото се допитва Нобеловият комитет", статия публикавана в OFFNews, 4 Април 2016 г. „Академик Иван Тодоров и Принципът на Неопределеността“ (интервю на Белослава Димитрова) , радио Бинар, 22 април 2015 г. (видео) Aкад. проф. Иван Тодоров (ИЯИЯЕ, БАН) - Философия и физика - квантово преплитане, Конференция по повод 380 години от смъртта на Галилео Галилей, 26-27 ноември 2022 г. (видео)
Категория:Български физици Категория:Възпитаници на Физическия факултет на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Учени от БАН Категория:Родени в София Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“