Подареш или Подереш () е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.

География Селото се намира в южното подножие на планината Плачковица, източно от общинския център Радовиш.

История В XIX век Подареш е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подереш има 400 жители българи християни и 300 турци.

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Подереш (Poderece) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.

Преди Балканската война в Подареш има османска полицейска станция (каракол). Заптиите в нея измъчват, тероризират и убиват населението не само в Подареш, но и в други в села в района. Димитър Галев пише през 1991 година, че в бунар край бившия каракол все още е пълен с черепи и кости. В периода 1897-1912 година загива голям брой местни жители от двете общности, включително и жени и деца. Много от тях са измъчвани и убивани за отмъщение.Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 72-73. Галев пише, че в селското гробище има гробница, пълна с кости - т.нар. Голема гробница. Бунарът в гробищата също е пълен с кости.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Подареш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На 27 февруари 1915 година 50-годишния кмет Иван Стоянов и други двама българи са измъчвани и убити от сръбските окупатори.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Подереш е център на община в Радовишка околия на Щипски окръг и има 542 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 104.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Подереш живеят 196 турци и 336 българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Костурлиев от Струмица е български кмет на Подареш от 15 септември 1941 година до 23 май 1942 година. След това кмет е Костадин Василиев Ципушев от Радовиш (23 май 1942 - 9 септември 1944). В селото функционира кредитна кооперация „Готен“ (1941)Централен държавен архив, ф. 288К (Българска земеделска банка), оп. 4, а.е. 5772., земеделска задруга (1942)ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (1879–1944), оп. 2, а.е. 3398., както и читалище „Виделина“ (1942)ЦДА, ф. 264К, оп. 2, а.е. 7104..

Църквата „Свети Георги“ е започната в 1944 година и осветена в 1980 година от злетовско-струмишкия администратор епископ Горазд Тивериополски.

Личности Родени в Подареш Васил Спасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Васил Стоянов Христов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Евтим Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Иван Месаров (1858 – 1913), български революционер, войвода на ВМОРО Коче Панко, българин, православен, арестуван на 12 юли 1902 година, обвинен, че „на 3 юли 1902 година през нощта откраднал житото от сноповете в нивата на Здраве от споменатото село; употребил оръжие против бекчиите Бекир и Али, които тръгнали да му попречат и заловят, и след като ранил Бекир, се присъединил към разбойниците“. Осъден е на 4 години. Не е амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година, защото престъплението му е сметнато за обикновено, а не политическо Мане Наков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Мите Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО Ставруш Месаров, български революционер, войвода на ВМРО

Бележки

Категория:Села в община Радовиш