Уоткинс Глен Интернешънал () е писта за провеждане на автомобилни състезания, намираща се близо до село Уоткинс Глен, щата Ню Йорк, САЩ. Пистата е открита през 1956 г. и оттогава домакинства на състезания от най-различен калибър - Формула 1 за Голямата награда на САЩ, Чемп Кар, Индикар, НАСКАР, Формула Либре и др.
История Първото автомобилно състезание в Уоткинс Глен се провежда през 1948 г. по инициатива на Камерън Аргетсингър, известен адвокат и автомобилен ентусиаст. То носи името Уоткинс Глен Гран При и се провежда на обществени пътища. Дългото 10,6 километра трасе минава и през центъра на Уоткинс Глен, но след като през 1952 при катастрафа загива един зрител, а няколко други са ранени, мястото на провеждане е преместено на югозапад от селото. Новият маршрут е дълъг 7,4 километра и отново използва обществени пътища. След три години е построена писта с дължина 3,78 километра, която повтаря част от предишното трасе. Първото професионално състезание на новата писта е от сериите НАСКАР, а за първото с международно участие е Формула Либре между 1958 и 1960 г., когато за участие пристигат Джак Брабам, Стърлинг Мос и др.
През 1961 г. организаторите на Голямата награда на САЩ решават тя да се проведе на Уоткинс Глен. Оттогава до 1980 г. стартът за Голямата награда на САЩ се превръща в традиционно състезание през есента, което привлича множество фенове. Отборите и пилотите също го харесват заради високия награден фон, често надвишаващ този на останалите състезания от календара. Три пъти то печели наградата на асоциацията на пилотите за най-добре организирано и проведено състезание - през сезони 1965, 1970 и 1972. През тези години неделима част от надпреварата е Текс Хопкинс – човекът, който дава старт на състезанието. Облечен в светлолилав костюм и с пура в устата, той крачи с гръб към стартовата решетка, обръща се изведнъж и скачайки във въздуха развява зеления флаг. В края на състезанието Хопкинс повтаря изпълнението, този път с карирания флаг.
Преди състезанието през 1971 г. пистата е променена, като дължината е увеличена до 5,435 километра след добавянето на четири нови завоя (7, 8, 9 и 10 на картата). Освен това тя е разширена и преасфалтирана, а боксовете и старт-финалната права са преместени на правата преди 90-градусовият завой. Въпреки промените, пистата става доста опасна за по-бързите болиди от края на 70-те. Няколко тежки катастрофи (две със смъртни случаи - на пилотите Хелмут Кьониг и Франсоа Север) и хулигански прояви от страна на някои зрители започват да очернят имиджа на надпреварата. В крайна сметка през месец май 1981 г. състезанието е извадено от календара на Формула 1, защото организаторите не успяват да погасят дългове в размер на 800000 долара към отборите."Watkins Glen Loses Race; Track Failed to Pay Debts.", New York Times, 8 май 1981.
През годините редица други състезания също се провеждат на Уоткинс Глен и така пистата печели славата на една от най-важните писти в САЩ. След фалита и оттеглянето на Формула 1 през 1981 г. обаче тя не се използва за състезания в продължение на две години. През 1983 г. пистата се сдобива с нови собственици и отново започва да домакинства на състезания от различни серии. След редица нови инциденти на завоя Inner Loop и нов смъртен случай - на пилота от НАСКАР Дж. Д. Макдъфи през 1991 г. - сигурността на пистата отново е подобрена, а пред завоя е добавен шикан тип „автобусна спирка“.
Резултати във Формула 1 ГодинаПобедителБолидВремеДължина на пистатаОбиколкиСредна скоростДата 1961 Инес АйрлъндЛотус-Клаймакс 2:13:45,800 ч 3,701 км 100 166,010 км/ч 8 октомври 1962 Джим КларкЛотус-Клаймакс 2:07:13,000 ч 3,701 км 100 174,553 км/ч 7 октомври 1963 Греъм ХилБРМ 2:19:22,100 ч 3,701 км 110 175,267 км/ч 6 октомври 1964 Греъм ХилБРМ 2:16:38,000 ч 3,701 км 110 178,775 км/ч 4 октомври 1965 Греъм ХилБРМ 2:20:36,100 ч 3,701 км 110 173,729 км/ч 3 октомври 1966 Джим КларкЛотус-БМР 2:09:40,110 ч 3,701 км 108 184,952 км/ч 2 октомври 1967 Джим КларкЛотус-Форд 2:03:13,200 ч 3,701 км 108 194,631 км/ч 1 октомври 1968 Джеки СтюартМатра-Форд 1:59:20,290 ч 3,701 км 108 200,962 км/ч 6 октомври 1969 Йохен РинтЛотус-Форд 1:57:56,840 ч 3,701 км 108 203,332 км/ч 5 октомври 1970 Емерсон ФитипалдиЛотус-Форд 1:57:32,790 ч 3,701 км 108 204,025 км/ч 4 октомври1971 Франсоа СеверТирел-Форд 1:43:51,991 ч 5,435 км 59 185,237 км 3 октомври 1972 Джеки СтюартТирел-Форд 1:41:45,354 ч 5,435 км 59 189,079 км/ч 8 октомври 1973 Рони ПетерсонЛотус-Форд 1:41:15,799 ч 5,435 км 59 189,999 км/ч 7 октомври 1974 Карлос РойтеманБрабам-Форд 1:40:21,439 ч 5,435 км 59 191,714 км/ч 6 октомври 1975 Ники ЛаудаФерари 1:42:58,175 ч 5,435 км 59 186,850 км/ч 5 октомври 1976 Джеймс ХънтМакларън-Форд 1:42:40,741 ч 5,435 км 59 187,379 км/ч 10 октомври 1977 Джеймс ХънтМакларън-Форд 1:58:23,267 ч 5,435 км 59 162,516 км/ч 2 октомври 1978 Карлос РойтеманФерари 1:40:48,800 ч 5,435 км 59 190,847 км/ч 1 октомври 1979 Жил ВилньовФерари 1:52:17,734 ч 5,435 км 59 171,333 км/ч 7 октомври 1980 Алън ДжоунсУилямс-Форд 1:34:36,050 ч 5,435 км 59 203,380 км/ч 5 октомври
Вижте също Писти за Формула 1 Формула 1
Източници
Уоткинс Глен Интернешънал Категория:Автомобилни писти в САЩ Категория:Спорт в Ню Йорк (щат)