Брайън Хауърд Клъф (Звуков файл за произношение на фамилията) е английски футболист. Като играч блести с невероятната си успеваемост – 251 гола в 274 мача, а като треньор с успехите си в Дарби Каунти, с който става шампион на Англия и шампион на Втора английска дивизия, и Нотингам Форест, с който става шампион на Англия, четирикратен носител на Купата на лигата на Англия и двукратен носител на КЕШ (в две поредни години). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в Европа, се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола.„Stars pay tribute to Clough“, ВВС, 21 септември 2004 Клъф е Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата от основаването ѝ през 2002 г. Той е харизматичен и прям и често се забърква в скандали. За него се говори, че е най-великият английски треньор, който никога не е водил националния тим на страната. През 2007 г. в-к „Таймс“ го нарежда на седмо място в класацията си за най-добрите футболни треньори за всички времена.
Детство и личен живот
Брайън е роден на 21 март 1935 г. в Мидълзбро като шесто от деветте деца на Джоузеф, работник в магазин за сладкарски изделия, по-късно производител на такива, и Сара Клъф. Бащата е фен на местния отбор Мидълзбро и оттам идва любовта на момчето към футбола. През 1946 г. Брайън се проваля на изпита 11+ (изпит за единадесетгодишни деца в края на началното образование, според който се избира средното училище) и продължава обучението си в Реална гимназия Мартон Гроув (в този тип училища учат децата, чиито резултати на изпита не са сред най-добрите 25%). По-късно в своята автобиография той казва, че е занемарил учението в полза на спорта. През 1950 г. Брайън напуска училище и започва да работи в бранша на химическата промишленост за Империъл Кемикъл Индъстрийс (Imperial Chemical Industries, ICI) в Билингам. Между 1953 и 1955 г. той отбива военната си служба в Кралските военновъздушни сили – първо близо до Манчестър, а после в Уочет.British Armed Forces & National Service
На 4 април 1959 г. Клъф се жени за Барбара Глазгоу. Раждат им се три деца – Саймън (1964), Найджъл (1966) и Елизабет (1967). Найджъл Клъф тръгва по стъпките на баща си и става професионален футболист – първо под негово ръководство в Нотингам Форест, а по-късно в Ливърпул, Манчестър Сити и др. След това Найджъл става треньор и през януари 2009 г. поема Дарби Каунти – отборът, в който Брайън оставя незаличима следа.
Брайън Клъф е социалист по убеждение и често се присъединява към протестите на стачкуващи миньори и дарява пари на профсъюзи. Лейбъристката партия на два пъти му предлага да се кандидатира за депутат, но той отказва, за да може да продължи да се занимава с футбол.
След пенсионирането си през 1993 г. Клъф се отдава на битката с алкохолизма, от който страда от 70-те години. През януари 2003 г. претърпява неотложна трансплантация на черния дроб, защото неговият е увреден от алкохола и има рак, а без операцията лекарите му дават само две седмици живот. Операцията „откупува“ нови двадесет месеца живот. Клъф умира на 20 септември 2004 г. в болница в Дарби от рак на стомаха. Поради огромния интерес поклонението, състояло се ден по-късно и на което присъстват над 14 000 души, е преместено от катедралата в Дарби на стадиона на Дарби Каунти Прайд Парк.Clough memorial service switched
Репутацията на Брайън на човек, който не премълчава нищо се потвърждава и от колонката му в списание ЧетириЧетириДве, която той списва до смъртта си.
Кариера като футболист
Клъф играе за отборите на Билингам Синтония и Грейт Бротън, преди да се присъедини към Мидълзбро през ноември 1951 г., когато подписва договор като аматьор. След като отбива военната си служба, той се връща в отбора и през 1955 г. подписва първия си професионален договор. Дебютира на 17 септември същата година срещу Барнзли и отбелязва първия си гол на 8 октомври срещу Лестър Сити. Отначало за него е трудно да се пребори за титулярното място в намиращия се по това време във Втора английска дивизия отбор. През сезон 1956/57 г. обаче той приковава вниманието на всички, вкарвайки 40 гола в 44 мача за първенство и ФА Къп. По време на престоя си в Мидълзбро отбелязва 197 гола в 213 мача за първенство, 5 в 8 мача за ФА Къп и 2 в 1 мач за Карлинг Къп, или общо 204 гола в 222 срещи.
През юли 1961 г. той преминава в Съндърланд за рекордните за клуба 48 000 паунда.„Collision that transformed Brian Clough’s life“, в-к Таймс, 9 март 2009 Дебютира през август срещу Уолсол. На 26 декември 1962 г. Клъф се контузва тежко след сблъсък с вратаря на Бери Крис Харкър. Диагнозата е скъсани кръстни връзки на коляното – по това време такава тежка контузия обикновено означава край на кариерата. Брайън пропуска остатъка на сезона и целия следващ, преди да се завърне на терена през 1964 г. Междувременно Съндърланд печели промоция в Първа английска дивизия. Дългият възстановителен период обаче не води до желания резултат – Клъф дебютира в най-високото ниво на английския футбол, но успява да изиграе още само три мача, преди да прекрати кариерата си. Последният си гол отбелязва срещу Лийдс на 5 септември 1964 г., а общият брой попадения за този отбор са 63 в 74 мача – 54/61 за първенство, 0/4 за ФА Къп и 9/9 за Карлинг Къп.
През октомври 1965 г. се състои бенефисният мач на Брайън Клъф, в който Нюкасъл побеждава Съндърланд с 6:2, а Брайън вкарва гол от дузпа.
За националния отбор Клъф записва само два мача срещу Уелс на 17 октомври и Швеция на 28 октомври 1959 г., без да отбележи гол. Освен това има три мача и един гол за младежкия и един мач и един гол за Б отбора на страната.
Кариера като треньор Успехите на Клъф успяват да променят мнението на медиите, които в началото на треньорската му кариера го наричат „арогантен“, „груб“, „противоречив“, „вятърничав“ и „надут“, докато накрая се спират на „най-добрия в професията“. Първите определения са оправдани от язвителните коментари на Клъф срещу директорите на Английската футболна асоциация, шефовете на отборите, колеги треньори като Мат Бъзби, Алф Рамзи и Дон Реви, футболисти като Били Бремнър, Норман Хънтър, Питър Лоримър и Ян Томашевски. Клъф печели славата си на твърд, но честен треньор, който настоява играчите му да играят чисто и да не спорят със съдиите. Освен това не търпи глупави въпроси от страна на пресата и настоява всички да го наричат Шефе или Мистър Клъф и дори глобява футболист на Хартлипул, който го нарича Брайън.Quotes on Cloughie „And all that type of thing“... Extracted from The Life of Brian Този респект обаче не е едностранен – Клъф не само изисква уважението на играчите, но по думите на много от подопечените си самият той също ги уважава. Брайън Клъф също така настоява играчите му да бъдат професионалисти и да изглеждат добре извън и на терена с елегантни прически и шикозни костюми, както и със загащени фланелки и вдигнати чорапи по време на мач. Като треньор на Брайтън & Хоув Албиън първите му думи към рекордната нова покупка Иън Мелър са „Къде ти е вратовръзката?“, а може би най-емблематичен е разговорът му с Тони Удкок от Нотингам Форест, който е решил да си пусне брада. На въпроса какво е това на лицето му, Удкок отговаря, че иска да бъде различен и веднага е репликиран от Клъф: „Синко, опитай се да вкараш хеттрик в неделя, за да бъдеш различен.“ Коренно различни и странни са методите му на работа те обаче са ефективни и помагат на играчите да се отпуснат. Гари Бъртълс, бивш играч на Нотингам заявява, че „Нотингам бе единственият отбор, в който можеше да бъдеш глобен, ако пропуснеш запиването в петък вечер.“, не са тайна и посещението на отбора на нощен клуб в Амстердам преди полуфинала за КЕШ срещу Аякс през 1980 г. и думите на Клъф към играчите вечерта преди финала за Купата на лигата срещу Саутхемптън година по-рано: „В тази стая има храна и пиячка – пийте и яжте колкото искате.“ Седмица преди финала за КЕШ, където Нотингам побеждава Хамбургер ШФ, Клъф води отбора на остров Майорка и казва на играчите да наблегнат на слънцето и бирата.
Хартлипул Юнайтед През октомври 1965 г. Брайън Клъф поема отбора на Хартлипул Юнайтед, който по това време е в четвърта дивизия. Клъф е едва на 30 години и е най-младият треньор в лигата. Без да сподели това с президента на отбора той назначава за свой помощник Питър Тейлър, бивш съотборник в Мидълзбро. През първия сезон отборът завършва на осемнадесета позиция, а следващия – десет места по-нагоре. През 1967 г. идва офертата от Дарби Каунти и Клъф и дясната му ръка Тейлър приемат новото предизвикателство, въпреки интереса и от страна на Астън Вила и първодивизионния Уест Бромич.Brian Clough – His time at Derby
Дарби Каунти
По това време Дарби Каунти се намира в дъното на Втора английска дивизия. Отборът не е играл в най-висшото ниво на английския футбол от почти петнадесет години, а най-големият успех в историята му е спечеленият финал за ФА Къп през 1946 г. Затова и никой не очаква успехите, които предстоят на отбора от Източен Мидландс. През първия си сезон начело на Дарби Каунти Клъф и Тейлър не успяват да постигнат нищо особено. Отборът обаче е почти изцяло променен от играчите, които заварва, Клъф запазва едва четирима – Кевин Хектър, Алан Дърбан, Рон Уебстър и Колин Бълтън, а останалите единадесет са освободени от Клъф. Същата съдба сполетява и секретаря на отбора, главния скаут, човекът, който се грижи за тревното покритие, както и жените, които носят чая, само защото ги е чул да се смеят след загуба на Дарби. Привлечени са дванадесет нови играчи, сред които Рой Макфарланд, Джон О'Хеър, Джон Макгавърн, Алан Хинтън, Дейв Маккай и Уили Карлин.
Още следващия сезон Дарби Каунти печели първенството на Втора английска дивизия и промоция за елита. Завръщането на отбора в Първа Английска дивизия през сезон 1969/70 е повече от триумфално. Сезонът започва добре, като Дарби остава най-дълго в сравнение с другите отбори без поражение. През септември 1969 г. Дарби Каунти надиграва Тотнъм с 5:0 – това е 22-рият пореден мач на отбора без загуба, рекорд, неподобрен и до днес от отбора. По-късно няколко загуби ги връщат на земята, но след привличането на защитника Тери Хенеси за 100 000 паунда завършекът на първенството е подобен на началото осем победи и четири равенства в последните дванадесет срещи. В крайна сметка отборът завършва на четвърта позиция (най-добро класиране от 1949 г. насам), която дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА, но финансови неуредици водят до наказание от дисциплинарната комисия и Дарби е лишен от насладата на първото си участие в евротурнирите.
Реакцията на Клъф е типична за него – през януари 1971 г. урежда най-скъпия трансфер в историята на отбора без знанието на президента Сам Лонгсън – закупен е Колин Тод от Съндърланд за 170 000 паунда. Сезонът е по-слаб за Дарби и отборът финишира на девето място.