Амур (; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян. На протежение от 1858 km (от образуването си до устието на река Усури) Амур служи за граница между Русия и Китай. Амур е шестата по дължина река в Русия след Лена, Об, Волга, Енисей и Долна Тунгуска и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 2824 km. Дължината на Амур заедно с лявата съставяща я река Шилка и нейната дясна съставяща Онон е 4279 km, с дясната съставяща я река Аргун (Хайлар) – 4444 km, а с река Аргун и левия ѝ приток Керулен (епизодично вливащ се в нея) – 5052 km. Площ на водосборния басейн – 1855 хил. km² (четвърто място в Русия след Об, Енисей и Лена. Влива се в Амурския лиман на Охотско море чрез голям естуар. «Вода России» – Амур
Географска характеристика Горно течение Река Амур се образува от сливането на двете съставящи я реки Шилка (560 km, лява съставяща) и Аргун (Хайлар, 951 km, дясна съставяща) на границата между Русия и Китай, на 5 km източно от село Уст Стрелка, Забайкалски край. На протежение от 883 km, до град Благовещенск (при 1941 km) се простира горното течение на реката. В този участък Амур тече на изток, югоизток и юг-югоизток в планинска долина заградена от северните склонове на планината Голям Хинган (в Китай) и южните склонове на Амазарския хребет (в Русия). В най-тясната част, около устието на река Олдой (при 2681 km) коритото на реката е много тясно (до 200 m), течението бързо, а склоновете на долината – скалисти, стръмни, на места отвесни. След това долината ѝ отново се разширява, склоновете стават полегати и след устието на река Буринда (ляв приток) Амур излиза от планините и навлиза в западната част на обширната Амурско-Зейска равнина. Оттук до град Благовещенск долината на реката има асиметричен характер – с нисък ляв склон, обърнат към Амурско-Зейската равнина и висок, на места стръмен десен склон, ограничен от източните склонове на планината Малък Хинган в Китай.
Средно течение Средното течение на река Амур се простира от град Благовещенск (при 1941 km) до град Хабаровск (при 966 km) и е дължина 975 km. В този участък реката тече най-напред на юг и югоизток до село Амурзет (Еврейска автономна област), след това на изток до град Тунцзян (Китай) и накрая на изток-североизток до Хабаровск. Тук асиметричността на долината на Амур се запазва почти по цялото си протежение, като реката продължава да тече покрай североизточните склонове на Малък Хинган, а на североизток се простира обширната Зейско-Бурейнска равнина. В участъка от устието на река Хинган (ляв приток, при 1534 km) до село Амурзет, на протежение от близо 200 km Амур тече в южна посока, като долината му се стеснява, ограничена от източните сконове на Голям Хинган и западните склонове на хребетите Сутарски и Помпеевски в Русия. След това реката навлиза в югозападната част на Средноамурската низина и става типична равнинна река: широко корито, разделящо се на ръкави, с дълги и тесни острови между тях, меандри с големи радиуси, крайречни езера (старици), широка до 15 km и силно заблатена двустранна заливна тераса, бавно и мудно течение. В резултат на това в средното течение на реката годишно се натрупват до 16 млн. т. наноси. Всички тези фактори водят до непрекъснатото изменение на главното корито на Амур, по фарватера на което преминава държавната граница между Русия и Китай и се налага нейната непрекъсната корекция. В резултат на това Русия губи ежегодно около 1 – 1,5 km2 територия.
Долно течение От град Хабаровск започва долното течение на река Амур с дължина от 966 km. Тук реката тече на североизток през обширната и равна Средноамурска низина и заобикаля крайните северни разклонения (хребета Хоми) на планината Сихоте Алин. След това реката навлиза в Кизи-Удилската низина, където сменя посоката си в северна и тече в близост до западните склонове на хребета Пуер (крайно северно разклонение на планината Сихоте Алин). След това Амур навлиза в Амуро-Амгунската низина и в последните си 100 km тече на изток и изток-югоизток. В долното си течение Амур е вече много голяма река, като с малки изключения ширината на корито ѝ е около 2 km. Основното корито се дели на стотици странични протоци и ръкави с дълги и тесни острови между тях, много широка и силно заблатена заливна тераса, осеяна с големи езера (Болон, Кизи, Удил, Орел, Чля и други), които са като резервоари на реката и постоянно я подхранват. Годишно реката донася в долното си течение 19,2 млн. т. наноси. При град Николаевск на Амур започва естуарът на реката с дължина 30 km и ширина от 2 km при града до 10 km в устието, където Амур се влива в западната част на Амурския лиман (южната част на Сахалинския залив) на Охотско море.
Климатични особености Климатът във водосборния басейн на Амур (без басейните на Шилка и Аргун е умереноконтинентален (мусонен), с характерните за него особености: преобладаващи летни валежи, смекчаващи континенталността на климата от запад на изток, т.е. от горното към долното течение. Температурата през януари варира от -30...-32 °C в горното течение, -24...-28 °C в средното до -20...-24 °C в долното течение, с минимална зимна -42 °C в горното и -38 °C в средното и долното. Числото на дните с температури под -30 °C намалява надолу по течението от 80 до 20. Средната юлска температура в горното течение е 18 °C, в средното 20 – 24 °C, а в долното се понижава до 16 – 18 °C. Годишното количество на валежите нараства от 400 mm в горното течение до 600 mm в средното и отново се понижава до 500 mm в долното течение. Валежите падат предимно през лятото (до 150 mm през юли) в средното течение, а минималното количество на валежите е през януари – 10 mm. Дебелината на снежната покривка се изменя от 150 cm в горното и долно течение до 130 cm в средното течение.
Водосборен басейн, притоци Водосборен басейн
Водосборният басейн на река Амур има площ от 1855 хил. km2 и е четвъртият по големина водосборен басейн в Русия след тези на Об, Енисей и Лена. В административно отношение басейнът на реката се простира на територията на три държави: Русия (53%) – Забайкалски край (около 60%, югоизточната част), Амурска област (около 85%, с изключение на северозападната част), Еврейска автономна област (цялата територия), Хабаровски край (около 30%, южната част), Приморски край (около 80%, без източните и южни части); Китай (45%) – провинции Хъйлундзян (цялата територия) и Дзилин (северната и североизточна част) и автономен район Вътрешна Монголия (крайните североизточни части); Монголия (2%) – Хентий (северната част) и Дорнот (крайния северозападен ъгъл).
Във физикогеографско отношение във водосборния басейн на Амур попадат: югоизточната част на Забайкалските планини – хребетите Яблонов, Черски, Даурски, Могойтуйски, Боршчовочен, Олекмински Становик, Амазарски и други; южните склонове на мощния Станов хребет и хребетите разположени южно и югоизточно от него – Тукурингра, Джагди, Турана, Бурейнски, Баджалски и други; западните части на планината Сихоте Алин; почти цялата територия на планината Голям Хинган, цялата територия на планината Малък Хинган и западните части на хребета Лоелин в Китай; части от северозападните склонове на Северо-Корейските планини и източната част на планината Хентей в Монголия. Между тези планински масиви се простират обширни равнини и низини – Амурско-Зейска и Зейско-Бурейнска равнина в Русия, Средноамурската низина в Русия и Китай и обширната равнина Сунун във водосборния басейн на река Сунгари. Между планините Голям Хинган на изток и Хентей на запад се простират обширни пустинни и полупустинни територия отводнявани от река Керулен, която епизодично (при високи води) се свързва с водосборния басейн на река Амур.
Границите на водосборния басейн на река Амур са следните: на запад – водосборния басейн на река Енисей, вливаща се в Карско море; на север – водосборния басейн на река Лена, вливаща се в море Лаптеви; на североизток – водосборните басейни на река Уда и други по-малки, вливащи се в Охотско море; на изток и югоизток – водосборните басейни на реките Тумнин, Самарга, Раздолная, Тумъндзян и други по-малки, вливащи се в Японско море; на юг – водосборните басейни на реките Ялудзян и Ляохъ, вливащи се в Жълто море; на югозапад – водосборните басейни на малки реки, губещи се в безотточните области на Китай, Монголия и Русия.
Притоци Река Амур получава няколко хиляди притока от първи порядък с дължина над 10 km, като 36 от тях са с дължина над 100 km:«Река Амур» – информация об объекте в Государственном водном реестре 2824 → Шилка 560 / 206 000* 2824 ← Аргун 1620* / 164 000* 2780 → Амазар 290 / 11 100 2764 → Урка 161 / 1900 2737 → Омутная 171 / 2180 2724 → Уруша 200 / 3500 2681 → Олдой (Голям Олдой) 287 / 9970 2620 → Голям Невер 134 / 2220 2603 ← Амурхе ........ ← Пангухе 2498 ← Сиергенцихе 2406 → Олга 158 / 2910 2190 → Белая 102 / 1130 2184 ← Хумахе 435 / 23 900 2160 → Берея 146 / 2050 1936 → Зея 1242 / 233 000 1731 ← Сюнхе 1728 ← Курбинхе ........ → Завитая 262 / 2790 1666 → Бурея 739 / 70 700 1594 → Архара 182 / 8750 1562 → Урил 105 / 1100 1323 → Самара 108 / 1550 1242 → Биджан 274 / 7940 ........ ← Сунгари 1927 / 524 000 1110 → Бира 424 / 9580 966 ← Усури 588 / 193 000* ...... ← Сита 105 / 3320 (влива се в Петропавловското езеро) ...... ← Немта 230 / 6290 (влива се в Синдинското езеро) 793 ← Анюй 393 / 12 700 ...... → Харпи 220 / 5470 (влива се в езерото Болон) 673 ← Гур (Хунгари) 349 / 11 800 546 → Горин 390 / 22 400 ...... → Лимури 168 / 3710 ...... ← Яй 118 / 3790 (влива се в езерото Кизи) ...... → Бичи 300 / 6290 (влива се в езерото Удил) 146 → Амгун 723 / 55 500
Хидрографски показатели Подхранването на река Амур е предимно дъждовно и неговият дял намалява от запад на изток от 64 до 57% в общия годишен отток на реката. Делът на снежното подхранване се изменя слабо – от 19% в западната част до 17% в източната част на басейна. Подземното подхранване дава 17% в западната част и 26% в източната част на басейна. За водния режим на реката е характерен т.нар. далекоизточен тип. Най-ниско водно равнище се наблюдава в периода преди началото на пролетното пълноводие, а най-високо водно равнище Амур има през топлия период на годината, когато преминава от 89 до 98% от годишния отток на реката. Пролетното пълноводие е сравнително слабо изразено и отстъпва по обем на оттока предизвикан от епизодичните прииждания на реката в резултат на поройни дъждове във водосборния басейн. Като цяло водният режим на Амур се формира при наслагването на отделните прииждания на неговите притоци, поради което в различните части от басейна на реката летните дъждовни прииждания се проявяват в различно време. В крайна сметка за реката е характерен единен период на дъждовно лятно мусонно пълноводие, което продължава 5 – 6 месеца. През отделни години тези епизодични прииждания причиняват големи наводнения в крайбрежните райони в Зейско-Бурейнската равнина и Средноамурската низина. Такова екстремално наводнение се случва през лятото на 2013 г., когато в района на градовете Хабаровск и Комсомолск на Амур високите води са се задържали повече от месец, а на територията на заливната тераса на реката (от 2 до 4 m) – повече от два месеца.
Средният годишен отток на реката при град Комсомолск на Амур е 10 900 m3/s, което като обем се равнява на 344,015 km3, максимален 37 900 m3/s, минимален 345 m3/s.