Фердинанд I (; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монарх от династията на Хабсбургите. Той е император на Свещената Римска империя от 1558 г. до смъртта си и крал на Бохемия и Унгария от 1526 г. до смъртта си. Крал е също и на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия и др. През по-голямата част от живота си управлява австрийските земи на Хабсбургите от името на брат си Карл V. Фердинанд е ерцхерцог на Австрия от 1521 до 1564 г. След смъртта на своя зет Лайош II Фердинанд управлява кралството на Бохемия и Унгария. Когато Карл доброволно абдикира през 1556 г., Фердинанд де факто става наследник на трона на Свещената Римска империя, а официално неговата коронация е през 1558 г., докато Испания, Испанската империя, Неапол, Сицилия, Милано и Холандия остават за Филип II Испански, син на Карл V.

Девизът на Фердинанд е „Fiat justitia et pereat mundus“, което в превод от латински означава: „Нека справедливостта да възтържествува, дори светът да загине.“

Произход и ранни години

Фердинанд е роден в Алкала де Енарес, Кастилия на 40 км от Мадрид. Син е на Филип Кастилски (1478 – 1506), хабсбургски ерцхерцог, наречен „Красиви“, херцог на Бургундия и бъдещ крал на Кастилия, и на Хуана Кастилска (1479 – 1555), наречена „Лудата“, бъдеща кралица на Кастилия. Бащата на Фердинанд е син на Максимилиан I. Фердинанд е роден на същата дата, както своя прадядо по майчина линия Фердинанд II Арагонски.

След смъртта на Максимилиан възниква проблемът с наследството. Според предишната традиция в династията на Хабсбургите наследството трябва да бъде разделено между синовете на починалия, но управлявано от „обща власт“; но според испанския и бургундския закон само най-големият син наследява. В случая обаче единственият син Филип умира преди бащата си. Така наследството се пада на внуците Карл и Фердинанд. Карл тълкува ситуацията по такъв начин, че разделението засяга само австрийската собственост. Всички останали земи трябва да му принадлежат изцяло. На австрийската земя, също ако първоначалните планове са извършени, Графство Тирол ще бъде на общ, а владенията в Италия се падат на Карл. Фердинанд, с оглед на бохемско-унгарското наследство, се съгласява с това в договора за разделяне на Вормс на 21 април 1521 г. Има противоречие обаче между различните наследници. Следователно на 7 февруари 1522 г. влиза в сила Брюкселският договор. Тогава Фердинанд получава долноавстрийските провинции (Австрийското ерцхерцогство), включително (по-рано) вътрешноавстрийските (Щирия, Каринтия, Карниола и други), както и горноавстрийските провинции (Тирол и предната част).

В същото време Фердинанд трябва да поеме половината от дълга, оставен от дядо му император Максимилиан. В замяна Фердинанд също става представител на Карл, когато императорът отсъства. Карл също обещава да предложи избирането на Фердинанд за римски крал и по този начин вероятният наследник на императорската корона. Договорът от Брюксел е една от причините за разделянето на дома на Хабсбургите на испанска и австрийска линия. Брат му Карл също му отстъпва Вюртемберг, който е паднал в ръцете на Хабсбург, за да финансира разходите за войната срещу Улрих фон Вюртемберг. През 1530 г. той се бори с Вюртемберг, който Швабската конфедерация дава на херцог Улрих през 1519 г. заграбен и продаден на Австрия.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 121.Horst Rabe: Reich und Glaubensspaltung. Deutschland 1500 – 1600. München 1989, S. 164.

Фердинанд пътува след Вормския договор до австрийските владения. Вече е актуална сватбата му с Анна Ягелонина от Бохемия и Унгария. Дядото на Фердинанд, император Максимилиан и Владислав II Ягело, крал на Унгария и Бохемия, отдавна официално уреждат този брак чрез договор. Фердинанд пътува до Линц, където за първи път се среща бъдещата си съпруга. На 26 май 1521 г. там се провежда така наречената сватба в Линц.

Ситуацията в предоставената му територия е трудна. Наследствените земи са фактически фалирали след управлението на Максимилиан. Затова финансовият управител на Фердинанд Габриел фон Саламанка провежда решителна политика за облекчаване на дълговете. Мерките му, като събирането на високи данъци в Тирол например, го правят омразен.Alois Niederstätter: Geschichte Österreichs. Stuttgart 2007, S. 103.

Новите поданици са подозрителни към непознатия Фердинанд, който дори не говори немския национален език и е заобиколен от чуждестранни съветници. Освен това Австрия е неспокойна след смъртта на Максимилиан. Правителството, все още назначено от Максимилиан, иска да ограничи правата на градовете и трябва да се премести от Виена във Винер Нойщат. Под ръководството на кмета на Виена Мартин Зибенбюргер гражданите избират своя общинска администрация. Новото управление изпраща посолство до Карл в Испания още през 1519 година. Той потвърждава предишните привилегии на гражданите.

През юни 1522 г. Фердинанд кани представителите на старото и новото управление във Винер Нойщат пред съд, който е съставен предимно от чужденци. Трансилванците и седем други обвиняеми, повечето от които граждани на град Виена са екзекутирани. Този епизод е известен като „кървавия съд във Винер Нойщат“ в историята. Фердинанд се възползва от факта, че благородниците в австрийските земи са силно разделени помежду си. Той успява да ограничи властта им. Правителството за свободни места в именията на именията след смъртта на владетел вече беше изключено. В частност самоуверената Виена губи многобройни стари привилегии и права. Чуждестранните съветници са възнаградени от конфискуваното имущество на въстаниците.

През 1526 г. Фердинанд издава нови градски разпоредби за Виена. Така подчинява общинската на княжеската администрация.Alois Niederstätter: Geschichte Österreichs. Stuttgart 2007, S. 103.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 122

Карл V поверява на своя брат Фердинанд властта над наследените земи в Австрия, които образуват днешна Австрия и Словения. Фердинанд също поема службата на наместник на брат си в качеството му на император на Свещената Римска империя по време на многото отсъствия на Карл.

Управление на Унгария и Бохемия

В битката при Мохач през 1526 г., която султан Сюлейман Великолепни печели, загива зетът на Фердинанд Лайош II, крал на Бохемия и Унгария. Така на 29 август 1526 г. Фердинад е избран за крал на Бохемия на негово място.

Хърватските благородници избират Фердинанд I за свой крал на 1 януари 1527 г. в Цетинския замък и потвърждават владичеството на земите им за него и за неговите наследници. В замяна на трона Фердинанд тържествено обещава на Цетинския събор () да спазва историческите права, свободи, закони и обичаи, които хърватите имат, когато се съюзяват с Унгария, за да защитят Хърватия от османската инвазия в Европа.

В Унгария Николай Олай, секретар на Лайош, се сближава с Фердинанд, но запазва своя пост при кралицата-вдовица Мария Хабсбург. Фердинанд е избран за крал на Унгария на международен конгрес в Братислава през декември 1526 г. Тронът на Унгария става обект на династически спор между Фердинанд и Ян Заполски, войвода на Трансилвания. И двете страни са поддържани от различни части от благородничеството в Унгарското кралство. Фердинанд получава и подкрепата на брат си Карл V. След като губи битка срещу Фердинанд през 1527, Заполски се съюзява със Сюлейман. Фердинанд успява да спечели контрол само върху западна Унгария, а източната част остава владение на Заполски, докато юга е в ръцете на османлиите. След смъртта на Заполски неговата вдовица Изабела Ягелонка подписва Вайсенбургския договор с Фердинанд и му предава Кралство Унгария и Трансилвания през 1551 г. През 1554 г. фламандският писател и дипломат Ожие Гислен дьо Бюсбек е изпратен в Истанбул от Фердинанд, за да обсъди договор за спорната граница със Сюлейман.

Обсада на Виена Най-опасният момент в управлението на Фердинанд настъпва през 1529 г., когато той се укрива в Бохемия заради масивната, но в крайна сметка неуспешна обсада над столицата му Виена от османските войски под ръководството на Сюлейман I. Още една неуспешна атака е проведена през 1533 г. През тази година Фердинанд подписва мирен договор с Османската империя, разделяйки Кралство Унгария на две части, едната от които остава под властта на Хабсбургите, а другата остава във владение на наследниците на Заполски и впоследствие става васал на Османската империя.

Борби с претенденти

През 1538 г. чрез Надварадския договор Фердинанд става наследник на Заполски. Той не успява да задържи това наследство заради Ян II Заполски, малкият син на Ян Заполски и Изабела Ягелонка, който е избран за крал на Унгария през 1540 г. Заполски е подкрепен от крал Зигмунт I Стари, бащата на майка му, но през 1543 г. е подписан договор между Хабсбургите и полския владетел. Вследствие на това Полша остава неутрална в този конфликт, а принц Зигмунт II Август се жени за Елизабет Австрийска, дъщеря на Фердинанд.

Западната част от Унгария, над която Фердинанд продължава да властва, става известна като Кралска Унгария. Като владетел на Австрия, Бохемия и Кралска Унгария Фердинанд приема политика на централизация и създава абсолютизъм, както и другите монарси по негово време. През 1527 г. съставя конституция за своите подвластни територии (Hofstaatsordnung) и създава институции по австрийски модел в Братислава за Унгария, в Прага за Бохемия и Вроцлав за Силезия. Опълчилите се срещу него благородници го принуждават да преустанови независимостта на тези институции и да ги подчини на австрийското правителство във Виена през 1559 г.

През 1547 г. бохемските имения се вдигат на бунт срещу Фердинанд, след като той нарежда на бохемската армия да се придвижи срещу немските протестанти. След като потушава бунта благодарение на испанските сили на брат си Карл V, Фердинанд отвръща на тяхното неподчинение като намалява привилегиите на бохемските градове и поставя нова бюрокрация от кралски чиновници, която да контролира градските власти. Фердинанд подкрепя Контрареформацията и помага за католическия отговор срещу това, което той самият вижда като еретическа вълна от протестантство. Например през 1551 г. той кани важни членове от Ордена на йезуитите във Виена и след това през 1556 в Прага. В края на краищата Фердинанд възражда епархията на Прага, която преди това изчезва заради успеха на протестантите.

Римски крал

Преговорите за избора на Фердинанд за крал приключват успешно. На 5 януари 1531 г. Фердинанд е избран за крал в Кьолн от германските курфюрсти с пет гласа срещу протеста на саксонския курфюрст Йохан Фридрих I.

Той е коронован и помазан от архиепископ Херман V фон Вид в Аахен. Фердинанд е последният владетел на империята, коронясан в Аахен, който вече не управлява като управител на брат си, а на самостоятелно основание, което му дава допълнителна власт. Освен повечето протестантски владения обаче, Бавария също се присъединява към негативната позиция на Саксония.Horst Rabe: Reich und Glaubensspaltung. Deutschland 1500 – 1600. München 1989, S. 218. Противниците на изборите се организираха в Залфелдски бунт.

Когато Карл V отсъства от Империята в края на 1532 г., Фердинанд отново поема регентството за седем години. Когато Улрих фон Вюртемберг отново завладява именията си през 1534 г., между него и Фердинанд е сключен Каденският договор, според който Фердинанд запазва Вюртемберг като императорски феод, а Улрих го получава като австрийски, т.е. Участието на Улрих в Шмалкалденска война дава възможност на Фердинанд да оттегли този феод. Спорът за това е разрешен едва през 1552 г. при херцог Кристоф в негова полза.