Константин Атанасов Джидров е български художник, режисьор и кинооператор. Професор по филмова пластика и сценография.
Биография Константин Джидров-Джидрата е роден на 7 май 1930 година в Цариград, Турция. По произход е от големия български щипски род Джидрови. Получава средното си образование в София през 1948 г. В Художествената академия в София изучава специалностите „Илюстрация“ при проф. Кирил Цонев (1950) г. и „Театрална живопис“ при проф. Иван Пенков (1954) г.
През 1957 г. Константин Джидров е изключен от Съюза на българските художници, понеже се е изказал в защита на обвинения във „формализъм“ проф. Кирил Цонев. Възстановен е в началото на 80-те години.
За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и телевизионно операторско майсторство в Студията за игрални филми „Бояна“ с филм по поръчка на Кьолнската телевизия – „Планински овчари“ (1964).
Оттогава Джидров работи като художник-постановчик, оператор и режисьор в СИФ „Бояна“ и СТФ „Екран“. Името му е свързано с над 110 игрални и документални филми.
През 1964 г. е ръководител на пантомимния „Експериментален театър '64“ в София и Шумен.
Работи като театрален художник в Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър, Сатиричния театър (с Боян Дановски), Драматичния театър „Васил Друмев“ Шумен, в Бургаския, Русенския и Сливенския театър.
Константин Джидров се изявява също като илюстратор и книгооформител в издателствата „Народна младеж“, „Български писател“, „Народна култура“ и „Народна просвета“.
Освен това работи като художник-оформител на музеи и панаири – музея „Емилиян Станев“ във Велико Търново, музея на Вапцаров в Банско, Пловдивския панаир и др.
В екип с режисьора Въло Радев и авторски колектив създават Панорама „Българска култура 1300 години“.
Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби (Обединени арабски емирства) и на Медицински център в Триполи (Либия).
Константин Джидров преподава в НАТФИЗ, Варненския свободен университет и Нов български университет. Последователно става доцент, а по-късно и професор по филмова пластика и сценография.
Член е на „Асоциация АКАДЕМИКА 21“Членове на „АСОЦИАЦИЯ АКАДЕМИКА 21“ , Асоциация АКАДЕМИКА 21.
Творчески възгледи За работата си като оператор и художник-сценограф проф. Джидров казва: „В основата на литературното, драматургично произведение – сценария, стои идеята, която се изразява в думи, а думите са тези, които „отварят“ и създават възможността на пространствено мислене. Още като се каже думата „оператор“, това вече значи пространство. А пространството е част от работата и на художника-сценограф.“Разговор между думата и изображението, изображението и думата , Филмова академия, 14 април 2006 г.
Константин Джидров не е любител на изложбите. Смята, че един художник трябва да прави изложба през 10 години, за да отделя всеки един цикъл от своя живот и от своята линия на развитие. Участията на художниците в частни галерии са, за да се препитават. Затова прави първата си самостоятелна изложба на 73-годишна възраст в защита на Аудиовизуално студио „Орфей“. Следващите години има локални изложби в частна галерия „Скарлет“ и в Музея на Земята и хората.
Род На България родът Джидрови е дал министъра на правосъдието в правителството на Теодор Теодоров през 1918-1919 г., социалдемократа Петър Джидров. Той е завършил право с докторат в Берлин и Цюрих. Роден е в Щип през 1876 г. и е народен представител от XVI до XXI народно събрание, както и в V ВНС. През 1926 г. е един от основателите на социалдемократическата федерация, но през 1939 г. напуска политиката и става журналист. Осъден е от т. нар. Народен съд, изтърпява 7-годишна присъда и умира на 2 януари 1952 г. Негови преки наследници са архитект Петър Джидров; алпинистът – също Петър Джидров, и професорът по керамика в Художествената академия Красимир Джидров.
Към 2010 г. Константин Джидров има девет деца, девет внуци и четири правнуци.Григор Николов, „За рода Джидрови планетата е тясна“, в-к „Сега“, 19 ноември 2005 г.
Филмография Художник на филмите
„Тайната вечеря на Седмаците“ (1957) „Среднощна среща“ (1958) „Бедната улица“ (1960) „Маргарита“ (1961) – (заедно с Виолета Джидрова) „Тютюн“ (1962) – (с награда от Кан) „Смърт няма“ (1963) „Господин Никой“ (1969) „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971) „Кръгове на обичта“ (1972) „Козият рог“ (1972) (Специална награда от СБХ за сценография) „Вятърът на пътешествията“ (1972) „Дубльорът“ (1974) „Сладко и горчиво“ (1975) „Осъдени души“ (1975) (Награда на СБХ за сценография) „Над Сантяго вали“ (1976) „Реквием за една мръсница“ (1976) „Умирай само в краен случай“ (1978) „Сляпо куче“ (1980) „Кладенецът“ (1991) „Кръговрат“ (тв, 1993) „Суламит“ (1997) „Патриархат“ (тв, 2005) „Черна легенда“ (2005) „Когато Ницше плака“ (2007)Росен Моллов, „Един ден на „Ницше“ в Русе“, в-к „Сега“, 10 април 2006 г. „Моето мъничко нищо“ (2007) (Специална награда на журито на XV международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна, 2007)
Художник и оператор на филмите „Планински овчари“ (1964) „Вула“ (1965) „Свобода или смърт“ (1969) „Мандолината“ (1973) (Награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973) „Завръщане от Рим“ (5-сер. тв, 1976) „Момчетата от „Златен лъв““ (1978)
Оператор на филмите „От другата страна на огледалото“ (1977) „Римска делва“ (1983)
Режисьор и сценарист на филмите „Прадеди и правнуци“ (1983) „Драгойчо“ (1987)
Режисьор на документалните и научнопопулярни филми „Утре ще решим“ (1971) „Ангел Кънчев“ (1972) „Грешката“ (1979) „Екскурзии от морето“ (1980) „1000 години българска икона“ (1981) „Спомени“ (1988) „От Банско ли си?“ (1989) „Поколение“ (1990)
Сценограф и сърежисьор на спектакъла „Два свята“ (на Нешка Робева) (2003)
Художествено оформление на спектакъла „Вяра“ (на Теодосий Спасов) (2008) (заедно с Мария Койчева)Теодосий Спасов изнася етноконцерт в Плевен, bTV, 27 юли 2008 г.
Художник илюстратор „Весела нова година“, М-во на просветата и културата, 1958 Максим Горки, „Пепе“, разкази, Народна младеж, София, 1958 „Болен здрав носи: Български народни приказки“, Народна младеж, София, 1959 Франц Фюман, „Другари“, новела, Народна младеж, София, 1963 Иля Велчев, „По-силни от смъртта“, стихове, БЗНС, София, 1974 Иля Велчев, „Калейдоскоп на времето“, стихотворения и поеми, Народна младеж, София, 1975 „Най-после обичта: Словашки поети“, Народна младеж, София, 1975
Актьор „Кмете, кмете“ (1990) – морякът „Гневно пътуване“ (1971)
Награди и отличия 1962: Награда от филмовия фестивал в Кан за сценография („Тютюн“) 1972: Специална награда от СБХ за сценография („Козият рог“) 1973: Награда за операторска работа и за сценография, Багдад („Мандолината“) 1975: Награда на СБХ за сценография („Осъдени души“) 2007: Специална награда на журито на XV международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна („Моето мъничко нищо“) 2010: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги в областта на културата“Указ № 141 Обн. ДВ. бр.46 от 18 юни 2010 г.Президентът Георги Първанов връчи висши държавни отличия на изтъкнати културни дейци, Класа.bg, 18 юни 2010.
Източници
Външни препратки Константин Джидров , Съюз на българските филмови дейци (СБФД) „Една изложба с печата на [художника постановчик в киното] Константин Джидров“, Никола Корабов, сп. „Кино“, 2004, с. 27-28 Проф. Константин Джидров – художник, Events.bg, 7 май 2013 „Проф. Константин Джидров: Не се отделяйте много от старите неща, защото без тях...“, БЛИЦ, 19 март 2012 От и за Константин Джидров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български режисьори Категория:Български кинооператори Категория:Български илюстратори Категория:Филми на Константин Джидров Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Преподаватели в Нов български университет Категория:Преподаватели във Варненски свободен университет Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие Категория:Родени в Истанбул Константин Категория:По произход от Щип