Габровци

Габровци са жителите на град Габрово, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Габрово А Аврам Гачев (1871 – 1941), общественик, политик Александър Керков (1901 – 1987), музикант, композитор Анани Явашев (1932), актьор Антон Генов (р. 1966), футболен съдия

Б Д-р Ботю Шанов (1885 – ), детски лекар, просветен и театрален деец, писател

В

Васил Априлов (1789 – 1847), просветен деец и книжовни Васил Рашеев (1821 – 1907), общественик Велчо Мустаков търговец, общественик и благодетел

Г Ганчо Танев (1927 – 2010), журналист Георги Берберов (1939 – неизв.), архитект д-р Георги Паяков (1871 – 1935), първият български психиатър, невролог

Д Дамаскин Габровски (?-1771), Св. свещеномъченик за православната вяра Димитър Тодоров Димитрото (1855 – ?), революционер Димитър Иванов Калпазанов (? – 1912), син на фабриканта Иван Калпазанов, убит при Люле – Бургаз през Балканската война

Е Еким Андрейчин (1876 – 1947), учител, просветител, преводач, пръв уредник на Габровския исторически музей Еким Цанков (? – 1876), революционер, обесен в Търново от турците за Българската свобода Емануил Манолов, композитор

И Ива Хаджиева (1935 – 2024), скулптор Иван Андрейчин (1872 – 1934), литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач, пръв председател на Съюза на българските писатели Иван Вуцов, футболист, футболен треньор и футболен деятел Иван Гъбенски (? – 1876), /поп Иванчо поп Петков/ свещеник, заклел габровските въстаници, обесен от турците в Търново като борец за народна свобода Иван Гюзелев (1844 – 1916), учител, учен, общественик, политик Иван Донков (1943 – 2008), художник, „На човек или му е дадено, или не му е дадено!“ Иван Златин (1843 – 1927), общественик, търговец, индустриалец Иван Илимонков (1883 – 1932), вестникопродавец и издател на вестник „Таласъм“ Иван Колчев Калпазанов (1835 – 1889), „ТРУДИ СЕ, ПОСТОЯНСТВАЙ, НЕ БОЙ СЕ“ – производител на гайтани, основател на първата модерно-оборудвана фабрика за производство на шаяци, прежди, платове и гайтани в Новоосвободеното Княжество България (1882); устабашия на гайтанджийския еснаф и дарител; Иван Луков (1871 – 1926), генерал, началник-щаб на армията. Иван Метев, първият текстилен инженер х. Иванчо Мустаков, търговец, общественик и благодетел Иван Грудов (1827 – 1895), търговец, революционер, сподвижник на Раковски Иван поп Иванов (1932 – 2014), учител по математика, основател на църковен хор, общественик Иван п.Христов (1843 – 1868), революционер ф-л Иван Сомлев (1924 – 1944), летец-изтребител, „Моята саможертва е нищо пред дълга пред Родината“ Иван Шкойнов (1874 – 1941), български военен деец, генерал-майор Иво Димитров (1964), журналист Илия Ковачев (1946 – 2005), майстор-ковач Илия Кожухаров (1893 – 1994), кмет на Габрово, министър на правосъдието, министър на търговията, промишлеността и труда Илия Христович (началото на 30-те години на XIX в.-1882), учител

Й Йеротей Сирманов (1861 – ?), генерал Йонко Балкански(1840 – 1868), търговец и революционер Йосиф Соколски (1786 – 1879), архиепископ, основател на Соколски манастир

К Костадин Генчев (р. 1969), известен кавалджия, работил с Оркестъра за народна музика на БНР и много други групи и състави Кольо Карагьозов (1896 – 1972), директор и акционер на фабрика „Ив. К. Калпазанов“, дарител и общественик Колчо Калпазанов (1810 – 1852), търговец, баща на Иван Калпазанов Костадин Табаков (1866 – ?), революционер от ВМОРО Коста Евтимов (1834 – 1868), революционер

Л Лазар Български (1774 – 1802), Св. мъченик Лазар Ванков (1867 – 1923), геолог Лазар Донков (1908 – 1976), етнограф, художник, създател на АЕК „Етър“ Лазар Паяков (1860 – 1910), икономист, политик Лалю Метев (1885 – 1957), индустриалец, банкер и благодетел Лиляна Димитрова-Тодорова (1946 – 2018), езиковед акад. Любомир Андрейчин (1910 – 1975), езиковед

М маестро Манол Цоков (1940 – 2013), музикант, диригент, ръководител на джаз банди, инициатор на Международен Диксиленд парад Маргарита Радинска (1945 – 2024), певица Мариана Евстатиева (1939 – 2024), режисьорка Марко Рясков (1883 – 1972), финансист Матю Ристов (1881 – ?), деец на ВМОРО, четник на Никола Дечев, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско Минчо Банковски (1876 – 1950), генерал, двоен кавалер на ордена „За храброст“ проф. Минчо Н. Минчев (1950), цигулар, музикален педагог свещ. Минчо Илиев (1959 – 2014), свещеник, духовник и изявен общественик Митко Палаузов (1930 – 1944), дете-партизанин Митьо Солаков (1931 – 2010), скулптор

Н Нено Койчев (1959), музикант, виртуозен акордеонист, музикален педагог Никола Войновски (1849 – 1876), революционер арх. Никола Гръблев, архитект акад. Никола Михов (1877 – 1962), учител, библиограф, икономист – статистик доц. д-р Никола Недков (1897 – 1955), един от най-добрите специалисти в България по пластична хирургия Никола Рясков (1856 – 1917), генерал-майор Никола Саранов (1854 – 1915), учител, писател, общественик, революционер Никола Станимиров (1876 – 1962), генерал-майор. Началник на Лейбгвардейския конен полк. Николай Колев Николов (1931 – 2010), създател на Държавен куклен театър – Габрово Николай Ст. Палаузов (1776 – 1853), дарител и сподвижник на В. Априлов Николай Хр. Палаузов (1819 – 1899), общественик

О Онуфрий Габровски (1786 – 1818), Св. Преподобно-мъченик

П Пенчо Семов, индустриалец, благодетел. Пенчо Шандурков, фотограф Петър Гъбенски (1870 – 1955), написал първата история на Габрово в съавторство със своя брат Христо Гъбенски Петър Русев (1900 – 1962) – български комунист, бразилски бизнесмен, баща на Дилма Русеф Петър Цокев, (1937 – 2019), журналист Д-р Петър Цончев (1867 – 1947), лекар, историограф на Габрово, благодетел, общественик, почетен гражданин на Габрово Пламен Николов (1962), журналист Поп Харитон (?-1876), революционер Продан Тишков – Чардафон (1860 – 1906), революционер

Р Радион Петрович Умников, търговец и габровски благотворител Радка Радева, доцент по математика в ТУ, Топ 100 на планетата за изключителни постижения проф. Разум Андрейчин (1911 – 1997), физик Райчо Каролев (1846 – 1928), учител, учен, общественик, политик Райчо п.Христов (Попович) (1838 – 1884), революционер Ран Босилек (1886 – 1958), писател Руси Русев (1887 – 1945), генерал, министър на войната (1943 – 1944) Рачо Гарвилов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

С

Сава Вуйчев (1872-), генерал-майор от кавалерията Сава Илиев Сирманов(1840 – 1903), учител, училищен инспектор, директор на гимназии в Търново Светослав Миларов (1850 – 1892), интелектуалец и общественик Симеон Андреев (1887 – 1942), български писател инж. Симеон Недков (1895 – 1960), съсобственик и директор на леярната фабрика на Иван Недков Иеросхимонах Спиридон (р. първата половина на XVIII в.), духовник и книжовник Станимир Станимиров (1858 – 1943), църковен историк, учител на цар Борис III Стефан Андрейчин (1873 – 1961), писател, един от водачите на толстоизма в България Стефан Иванов Байданов (1936 – 2008) Професор по имунология, една от най-значимите личности в областта на имунологията проф. Стефан Бончев (1870 – 1947), професор по геология, първият тектоник в България Стефан Бочаров (1852 – 1937), военен лекар, генерал-майор. Стефан Влахов Мицов, македонистки университетски преподавател и философ Стефан Клечков (1900 – 1945) лидер на младежката националистическа организация „Бранник“ (1941 – 1942) Стефан х. Колев (1856 – 1912), опълченец от 10-а дружина. След Освобождението се заселва в ПоповоАтанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.. Стефан Станимиров (1823 – 1897), духовник и общественик Стефан Фъртунов (1926 – 2010), създател на Дома за хумор и сатира в Габрово, популяризирал Габрово като световна столица на смеха Стефан Шипков (1890 – ?), инженер Стойко Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44

Т Тодор Бурмов (1834 – 1906), учител и политик Тодор Кулев (1878 – 1942), политик Тодор Танев (1957) – учен, министър на образованието д-р Тота Венкова, (1855 – 1921), лекар, благодетел Тотю х.Досев или Тотю Иванов (1849 – 1876), революционер

Х

Хаджи поп Неофит - Неофит Георгиев Соколски, учител и черковен проповеденик Христо Банковски (1937 – 1976), поет Христо Бурмов (1869 – 1936), генерал Христо Генчев (Рачев) (1901 – 1986), лекар-паразитолог и интернист Христо Гъбенски (1866 – 1943), написал първата история на Габрово в съавторство със своя брат Петър Гъбенски Христо Донков (? – 2009), баскетболист, треньор, експерт по физическо възпитание в Министерство на образованието Христо Метев (1881 – 1953), фабрикант и благодетел хаджи Христо Рачков (? – 1821), търговец, жертва на Заверата Христо Цокев живописеца (през 40-те години на XIX век – 1883), художник, учител Христо Цонев Луков (1855 – 1923) – генерал Христо Явашев (1935 – 2020), художник – създател на опаковането като художествен похват Христофор Хесапчиев (1858 – 1938), генерал, проф.член на БАН, дипломат Христо Стоянов (писател), роден в кв. „Дядо Дянко“ през 1956 година. От 1969 година се преселва в Смолян. Автор на поезия, романи, есеистика, публицистика, колекционер.

Ц Цанко Дюстабанов (1844 – 1876), революционер инж. Цветан Недков (1909 – 1990), съсобственик във фабриката на баща си Иван Недков Цветко Самарджиев (1816 – 1892), учител д-р Ценка Дианова (1971), концертен пианист, клавирен педагог, писател

Починали в Габрово Тодор Каблешков (1851 – 1876), революционер

Други личности свързани с Габрово Анастасия Тошева, учителка Васил Николов Карагьозов (14.06.1856 – 31.03.1938), р.Търново; посветил живота си на Габрово – учител, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, дарител, схимонах в манастира „Св.вмч.Георги Победоносец“ – Света гора, Атон Зиновия Константинова (? – 1908), учителка, монахиня, игуменка на девическия манастир в Габрово Иван Недков (1867 – 1936), изтъкнат фабрикант и иноватор Йордан Христов, икономист и футболен деятел, член на УС на ФК Янтра Капитан дядо Никола (1800 – 1856), революционер Кера Стамболова, учителка, сестра на Стефан Стамболов и балдъза на Сава Муткуров Марсел де Бископ (1907 – 1991), дългогодишен кмет на гр. Аалст, Кралство Белгия, основател на трайните партньорски отношения между гр. Габрово и гр. Аалст Нестор Марков (1836 – 1916), просветен деец, учител в града през 1873 – 1876 Неофит Рилски (ок.1790 – 1881), просветен деец, учител в града Д-р Никола Василиади, габровски благодетел Стилиян Кръстев Стилиянов (1882 – 1954), един от най-авторитетните габровски духовници, свещеноиконом Христодул Костович Сичан-Николов (1808 – 1889), възрожденски учител и книжовник

Преди Освобождението Кметове на Габрово преди освобождението:

чорбаджи Пеца Вълчанов (1850 – 1851) Цоню Пенчев (1852 – 1854) Христо Цонков (1855) Иванчо Пенчов (1856 – 1859) Милчо Пенчов (1860 – 1862) Цончо Пенчов (1863)

След Освобождението Кметове на Габрово след освобождението: Сава Сирманов (1876 – 1879) – първият кмет на Габрово след Освобождението Димитър Мичковец (1879 – 1880) Цончо Пенчев (1880 – 1881/ 1883 – 1884) Петко Гачев (1883/ 1884 – 1885/ 1887 – 1890) Христо Конкилев (1884/ 1894 – 1896/ 1902 – 1905) Васил Грудов (1893 – 1894) Георги Бочаров (1899/ 1899 – 1902) Никола Голосманов (1908 – 1912) Сава Попов (1912 – 1918) Цвятко Мичковец (1918 – 1919) Пенчо Плачков (1920) Еким Топузанов (1921 – 1923) Илия Кожухаров (1923 – 1932/ 1934 – 1935) Тодор Иванов (1932 – 1933/ 1944) Стою Андрейчев (1936 – 1938) Апостол Гъдев (1938 – 1942) Петър Клинчев (1942 – 1944)

1944 – 1990 г. Рачо Пенчев (1946 – 1947) Атанас Тотев (1947 – 1948) Дойчо Димитров (1949 – 1952) Димитър Василев (1956 – 1959)