Октавиан Август () е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г.
Роден като Гай Октавий, той е осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар и поради това по-късно наречен е Гай Юлий Цезар Октавиан (). През 43 пр.н.е., заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид, образува политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.
Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на взаимното недоверие, завистта и личните амбиции на триумвирите. Марк Антоний се самоубива, след като понася решително поражение от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.
Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел – резултатът от нея е Римската империя.
С управлението на Август започва период на относителен мир, известен като Pax Romana, след който, след продължителните погранични и граждански войни, в Средиземноморския свят за повече от два века се установява мир. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използвайки добре развитата пътна мрежа на империята основава официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.
Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим в Северна Европа. След смъртта си през 14 г., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син Тиберий.
Произход и ранни години Октавиан произхожда от старото заможно семейство на Октавиите, което се числи към съсловието на конниците, заселено в град Велитра. Самият Октавиан Август казва, че баща му Гай Октавий е първият от семейството, който става сенатор.Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, 1 – 4
През 70 пр.н.е. баща му е избран за квестор. След това вероятно е бил едил. През 61 пр.н.е. вече е претор. През 60 пр.н.е. достига длъжността пропретор и става наместник в провинция Македония.Светоний, Август 1 – 4 Преди да напусне Македония Сенатът го изпраща да въдвори ред в Турии, където имало остатъци от робски отряди, участвали във въстанията на Спартак и заговора на Катилина. Може би неговата победа при Турии е поводът неговият син да носи когномена Турин. Гай Октавий умира след като се връща от назначението си в Македония. Оставя 3 сирачета – Октавия, от първия си брак с Анхария, и по-малките Октавия и Гай Октавий от втория си брак с Ация. Ация е племенница на Юлий Цезар (дъщеря на сестра му).
Тъй като бащата на Октавиан е плебей, самият Октавиан също принадлежи към това съсловие независимо от факта, че майка му е патрицианка.Според римското право, детето получава статута на баща си, никога на майка си Октавиан получава статут на патриций чак след като е осиновен от Юлий Цезар през 44 пр.н.е.
След смъртта на родния му баща, майката на Октавиан се жени повторно за Луций Марий Филип. Той се грижи за момчето и за възпитанието му.Николай от Дамаск, „За животът на Цезар Август и неговото възпитание“ По заръка на родителите си, след като почва гражданската война между Юлий Цезар и Помпей Велики, Октавиан е отпратен от Рим. Те се страхуват, че враговете на Цезар могат да го убият като роднина на Цезар. Когато Цезар завладява Италия, Октавиан се връща в Рим.
На 15-годишна възраст Октавиан е избран за понтифекс на мястото на загиналия в битката при Фарсал Луций Домиций Ахенобарб. Според Николай от Дамаск, Октавиан иска да участва с Цезар в кампанията му в Африка, но се отказва след протестите на майка си. Същата година – 46 пр.н.е. участва в триумфа на Цезар по повод победите му в Галия, Египет, Азия и Африка. След това Цезар му възлага да организира т.нар. Гръцки зрелища.
През 45 пр.н.е. Октавиан, заедно с Марк Агрипа, се присъединяват към силите на Цезар в Испания, където той възнамерява да се бие със Секст Помпей. Октавиан се разболява, но въпреки това участва в битката при Мунда. Когато Цезар се връща в Рим, той дава на весталките ново завещание, в което посочва Октавиан за свой наследник.Светоний, Юлий 83.
Издигане до властта
Наследник на Цезар Цезар изпраща Октавиан в Гърция да учи риторика и да стои при македонските легиони. Три месеца след това, там в Аполония, той получава писмо от майка си, с което тя го уведомява за убийството на Цезар (44 пр.н.е.), съветвайки го да не се появява в Рим. Въпреки това Октавиан тръгва за Рим. По пътя събира сведения за събитията, които стават в столицата. Така научава, че Сенатът не поддържа убийците на Цезар, отказвайки да го обяви за тиранин. По пътя разбира и че в завещанието си Цезар го осиновява, оставяйки му голяма част от своето наследство. Октавиан решава да приеме наследството. Отива в Рим и обявява, че ще направи всичко възможно, за да изпълни посмъртната воля на Цезар и да отмъсти на убийците му.
В Рим междувременно най-силни са позициите на Марк Антоний и Емилий Лепид, които настояват за амнистия на убийците на Цезар. Според Марк Антоний ако се обяви, че Цезар е тиранин и е управлявал със сила и терор, то всички негови разпоредби ще загубят законната си сила.Апиан, „Граждански войни“ II, 128 Сенатът гласува компромисно решение – реформите на Цезар ще бъдат запазени, а убийците му няма да бъдат обявени за престъпници.
Първи конфликт с Антоний Като консул Марк Антоний е получил значителни облаги. Освен това той е взел пари от дома на покойния Цезар.Апиан, Граждански войни II, 125 Разбира се Марк Антоний не иска да върне нищо. Държавната хазна е празна. За да може да изплати на народа завещаните от Цезар суми, Октавиан обявява за продан всичко, което е получил в наследство. Започва следствие за липсващите в държавната съкровищница пари, но след дълго и мудно разследване, няма открити виновници. Появяват се и много претенции от частни лица, които искат да им се възстановят заграбени от Цезар имоти. За да избегне загубите, Октавиан е принуден да ускори продажбата на имотите, поради което ги продава на ниски цени. Щом вземе пари, веднага ги дава на чиновниците, които да ги раздадат на жителите. Когато се оказва, че и това, което прави не е достатъчно, Октавиан започва да продава собствените си имоти, а след тях и родовите имоти на майка си Атия и втория ѝ съпруг Филип.
Въпреки че му липсват средства, Октавиан организира игри в чест на баща си, с цел да спечели народа на своя страна. По време на игрите в продължение на 7 дни се появява огнена комета, което народът на Рим приема за знамение.
На 19-годишна възраст Октавиан е приет в Сената и получава пълномощията на пропретор. В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач Цицерон държи пламенни речи срещу него затова Октавиан го счита за ценен съюзник. Когато през ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, за да поеме командването на войските, Цицерон праща Октавиан след него, за да му обяви война.
Марк Антоний обсажда бунтовника Децим Брут в Мутина (дн. Модена). Децим Брут, който е един от убийците на Цезар, но не е идентичен с другия по-известен заговорник Брут, е наместник в Цизалпийска Галия, обявил се срещу Антоний. През 43 пр.н.е. републиканската армия, водена от двамата консули Хирций и Панса заедно с Гай Октавиан като пропретор, се отправя в помощ на Децим Брут. В сражението при Мутина двамата консули загиват, а победеният Антоний е принуден да отстъпи към Галия. Армията оглавява 20-годишният Октавиан, благодарение на неговата популярност сред войниците, дължаща се на факта, че е наследник на Цезар.
Скоро обаче става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който с поверените му войски тръгва към Рим и изисква от Сената да бъде назначен за консул без да има необходимата възраст за това. Сенатът отхвърля молбата му. Научавайки за това, армията на Октавиан (8 легиона) се насочва към Рим. Сенатът изпраща делегация, а докато се водят преговорите 2 легиона се връщат в Рим от Африка за да бранят града. Сенатът придобива увереност и решава да се опълчи на Октавиан. Октавиан обаче влиза в града, след като войските, които трябва да бранят града преминават на негова страна. За да не бъде заподозрян в оказване на натиск, по време на изборите, Октавиан напуска град Рим. Избран е за консул единодушно.
Втори триумвират През есента на 43 г. Антоний се съюзява с Лепид и се връща в Цизалпийска Галия начело на 17 легиона и 10 хил. конници. Октавиан може да му противопостави 11 легиона, но те нямат намерение да водят битка. Голямата армия на Касий и Брут, намираща се в Гърция и Мала Азия, принуждава тримата военачалници да сключат споразумение помежду си.
На 27 ноември 43 пр.н.е., обкръжен от войските на Октавиан, Сенатът приема закон, с който утвърждава властта на тримата военачалници – Марк Антоний, Емилий Лепид и Гай Цезар Октавиан, като „триумвири за уреждане на републиката“ (triumviri rei publicae constituendae). Това е т.нар. Втори триумвират. Всеки един от тях получава за 5 години власт, равна на консулската. Договарят се Антоний да получи цяла Галия, без областта, наречена Стара Галия, Лепид получава т.нар. Стара Галия и Испания, а Октавиан – Африка, Сардиния, Сицилия с прилежащите острови,Апиан, Граждански войни, IV 1 и се решава Антоний и Октавиан да водят война с Касий и Брут.
Освен това триумвиратът въвежда и проскрипции – политическа чистка, чиято жертва стават 300 сенатори и 2000 конници. Сред убитите е и Цицерон, включен в списъка по настояване на Антоний, въпреки първоначалното нежелание на Октавиан, който иначе проявява хладна безпощадност при екзекуциите на други лица.
През 43 или 41 пр.н.е. Октавиан се жени за Клодия Пулхерия, доведена дъщеря на Марк Антоний от третия му брак с патрицианката Фулвия. Въпреки че има за цел да скрепи политическите отношения между Антоний и Октавиан, бракът не след дълго е разтрогнат от самия Октавиан.
През октомври 42 пр.н.е., в битката при Филипи в Македония, армията на Втория триумвират побеждава армията на убийците на Цезар – Брут и Касий. Заслугата за победата може бъде приписана най-вече на Антоний, който умело ръководи 19-те легиона на цезарианците срещу 17-те на т.нар. „освободители“, докато Октавиан вероятно остава в лагера си. Октавиан изпраща главата на Брут в Рим. Той самият се отправя към Италия, а Антоний тръгва към Азия, където има среща с Клеопатра.Апиан, Граждански войни V, 1
Завръщайки се в Рим, Октавиан е изправен пред проблеми при осигуряването на земя за своите ветерани, заради което влиза в конфликт с жената на Антоний – Фулвия и брат му Луций Антоний. Повод за неразбирателствата става и разводът на Октавиан с първата му съпруга Клодия Пулхерия, която е дъщеря на Фулвия, и последвалият втори брак със Скрибония, от изтъкната сенаторска фамилия. Споровете ескалират в т.нар. Перузинска война (41/40 пр.н.е.), която се води в Централна Италия. Въпреки нея Триумвиратът не е разрушен. За да затвърдят съюза си, Октавиан дава за жена на Марк Антоний своята сестра Октавия.