Хасидизмът ( – набожност, благочестивост) е юдейско религиозно движение спадащо към по-широката група на "харедския" или "ортодоксален" юдаизъм.
Началото на движението поставя равинът Баал Шем Тов през XVIII век. То получава широко разпространение в Жечпосполита, т.е. в Полша и Литва, както и в прилежащи райони.
Разпространение Първоначално движението е било разпространено главно в европейските части на Руската Империя (виж Линия на уседналост).
След Втората световна война оцелели след Холокоста хасиди масово емигрират във Великобритания, САЩ и Израел.
Подгрупи Хасидизмът не е единно движение, а се съспои от множество подгрупи наречени "династии", които се оглавяват от равин.
Обикновено тези династии са кръстени на мястото, където са основани (например: Сатмар идва от Сату Маре, а Бреслов - от Брацлав).
Най-многобройни сред хасидските династии са: Сатмар, Хабад, Бреслов, Вижниц и т.н.
Цел и елементи Целта на движението е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред Бог и близостта с Него.
Различни кабалистки традиции съществуват сред различните хасидски подгрупи.
Според хасидите Бог присъства в целия човек и Той според проповедите изпитва радост от това присъствие.
Хасидите отхвърлят мрачните аскетични настроения и се отдават на екстатични танци и песни съпровождащи мистичното възвисяване.
Харизматичното духовно лидерство се предава от един на друг цадик (праведник). Мистично настроените хасиди считат за осветено своето духовно учителство, а това не винаги е в съзвучие с официалния авторитет на равините.
Литература Притчи на хасидски мъдреци са събрани в „Хасидски разкази“ на Мартин Бубер.
Източници
Външни препратки Хасидизъм
Вижте също Кабала Караити Дьонме
Категория:Течения в юдаизма Категория:Юдаизъм в Литва Категория:Юдаизъм в Полша Категория:Жечпосполита