Англо-холандски войни (; ) се наричат четири военноморски конфликта от ХVІІ и XVIII в. между Съединените провинции на Нидерландия и Кралство Англия (след това Великобритания).Anglo-Dutch Wars, Encyclopaedia Britannica Първите три се състоят в краткото време между 1652 и 1674 г. заради контрол над морските пътища и търговията с колониите, докато четвъртата е век по-късно и е само за влияние в колониите.
Обстановка и причини
В най-общ смисъл англо-холандските войни са борба за наследството на испанско-португалската морска мощ. В резултат на Великите географски открития и създаването на първите колониални империи Испания и Португалия придобиват огромни богатства: от търговия с подправки, луксозни стоки, роби и от директния добив на злато и сребро. Иберийските монархии обаче не инвестират печалбите в производство, а безогледно купуват стоки от другите европейски страни. Така постепенно преживяват първо стопански, а после – и политически и военен упадък. През 1580 г. звездата на Португалия угасва, погълната от Испания (виж Втора криза на португалското наследство). Испанците на свой ред търпят неуспех през 1588 г. с т. нар. Непобедима армада. Увлечена във война с Англия, Франция и Съединените провинции едновременно, Испания на Фелипе ІІ колабира. Уязвими се оказват не само колониите ѝ, но и морските пътища към тях.
Възход на Съединените провинции
До средата на ХVІ в. цяла Нидерландия е под властта на испанските монарси. През 1566 г. северните провинции, в които навлиза калвинизмът, се вдигат на бунт и така започва Осемдесетгодишната освободителна война. Тя е много повече религиозна, отколкото национална. През 1609 г. се подписва примирие, а военните действия се подновяват през 1621 г. Седемте северни провинции създават своя държава, призната официално едва с Вестфалския мир от 1648 г. Тя е република, управлявана от Генерални щати на конфедеративен принцип. Най-силната провинция е Холандия, чието име и тогава, и днес се използва разговорно като название на цялата страна.Петко Д. Петков, История на ниските земи. Белгия и Холандия 1300 – 1914, София 2005, с. 70
Новата държава вижда себе си като правоприемник на испанската колониална империя. Нейните търговци проникват „отвътре“ в сферата на някогашното португалско кралство, като завземат ключови постове в Африка и Азия: Гвинея (1595), Молукските острови (1605), Индонезия (1619),Петко Петков, Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София 2001, с. 94 Тайван (1624), Цейлон (1641) и нос Добра надежда (1652). В Америка те опитват да отнемат Бразилия от португалците, но се провалят. Основават град Нови Амстердам (днешният Ню Йорк), завземат остров Кюрасао. Така холандците успяват да поставят под свой контрол цялата търговия между Източните, Западните Индии и Европа.Alfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660 – 1783, Boston 1890, p. 96 За да управлява този процес, е създадена Източноиндийската компания, която разполага със собствени бойни и търговски кораби и дори войски.
Англия: амбиции в несигурна обстановка При Елизабет І (1558 – 1603) Англия се превръща в силна морска държава, опора на протестантството. Нейна е основната заслуга за пречупването на испанската морска мощ. След възцаряването на новата династия на Стюартите обаче страната видимо отслабва. Постепенно тя попада в дълбока вътрешна криза, която през 40-те години води до граждански войни и до екзекуцията на крал Чарлз І.Петков, Поглед към новото време..., с. 129 Това попречва на англичаните да бъдат достойни съперници на холандците. Англия притежава много по-малко колонии, главно в Северна Америка – Джеймстаун (1607), няколко острова в Карибския басейн, а през 1655 (след първата Англо-холандска война) от испанците е отнет остров Ямайка. В Индия също се появяват малки английски бази. Но макар че също създават Източноиндийска компания, англичаните изобщо не могат да претендират за монопол върху търговията с Азия и Новия свят.
Навигационният акт
Силният човек в Англия след екзекуцията на краля е Оливър Кромуел. Тази харизматична личност успява да мобилизира енергията на англичаните по невероятен начин. Анализирайки ситуацията, той започва амбициозна програма за строеж на линейни кораби – по-големи и добре въоръжени от холандските. През 1650 г. той предлага на Съединените провинции близък военен съюз, включвайки общ търговски и военен флот.George Edmundson, Anglo-Dutch rivalry during the first half of the seventeenth century, Oxford 1911, p. 151 Генералните щати отказват, а английският отговор не закъснява: през октомври 1651 г. Кромуел прекарва през парламента прочутия Навигационен акт. С този документ се постановява, че английската търговия може да се извършва само от английски кораби или от кораби на държавата, с която се търгува.The Navigation Act, 1651 , на сайта BCW Project Фактически се забранява използването на холандски кораби. Прибавени са и унизителни за холандците разпоредби – при среща холандците първи трябва да поздравяват английски кораб; всеки холандски търговски съд в английски води може да бъде претърсван от бреговите власти.
С това действие Кромуел рискува пълен срив на английската търговия, тъй като две трети от нея се извършват от холандците. По това време холандците имат 16 000 търговски кораба, а англичаните – 1000. Връзките с Индия, Средиземно море и Балтика могат да бъдат трайно прекъснати. Единственият ход оттук нататък е да се започне война, която да изясни въпроса кой ще господства по моретата.
Първа война (1652 – 1654)
При започването на войната англичаните имат чувствително превъзходство в бойните кораби, на брой 86. Проблем на Кромуел са адмиралите, защото всички стари и опитни адмирали отказват служба, верни на екзекутирания крал. Ето защо той се доверява на сухопътните си командири като Робърт Блейк и Джордж Монк. Холандците са още по-неподготвени, техните кораби са по-малки и голяма част са изпратени в далечните морета. Освен това сложната система на вземане на решения от различните провинции и минаването им през Генералните щати забавя всякакво укрепване на флота. На 29 май 1652 г. холандският адмирал Маартен Тромп обстрелва един британски кораб, който изисква поздрав.Jessie Frothingham, Sea fighters from Drake to Farragut, New York 1902, pp. 59 – 60 Последва малък сблъсък, известен като битката при Гудуин Сендс и войната започва.
Главната цел на холандците е да осигурят търговския трафик през Ла Манш, с което се заема Тромп. Обратно, Кромуел е убеден, че ако достатъчно навреди на холандската търговия, ще принуди провинциите към отстъпки. Освен това той осуетява риболова в Северно море. През войната англичаните залавят общо 1700 холандски съда и отнемат имущество на стойност 120 млн. лири – два пъти повече от разходите за военните кораби. Разгарят се редица големи сражения, в които факторите за победата са два: огневата мощ и тактическите способности. Холандците са победени през октомври 1652 при Кентиш нок, след което вземат реванш при Дъндженес (декември). През март 1653 г. голямо сражение се състои край южна Италия, известно като битката при Легхорн. С тази победа холандците установяват контрол над Средиземно море.
Блейк и Монк обмислят тактиката си и през лятото на 1653 г. въвеждат линейния строй. При него корабите се подреждат в килватер (един зад друг), за да могат да обстрелват от бордовете си противника.Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1986, с. 149 Необходими са големи умения и дисциплина, за да се осъществи, но резултатът е налице. По този начин Монк печели битката при Габард банк на 2 – 3 юни 1653 г. и според холандския доклад не е имало начин да му се противопоставят. Тази битка и загубите на търговския флот сериозно разколебават увереността на холандците в крайния успех. Англичаните налагат дори блокада на нидерландските брегове. Решителната битка се води през август 1653 г. край Схевенинген, където Тромп пада убит.Frothingham, Sea fighters...p. 74 Това се отразява на духа на холандците, но блокадата е разкъсана и вече не може да бъде поддържана. Изтощението на двете страни ги потиква към преговори, завършили на 5 април 1654 г. в Уестминстър. Кромуел запазва Навигационния акт, макар и в смекчен вариант. Холандците запазват голямото си преимущество в търговията. Тъй като положението не се променя сериозно, а амбициите на двете страни остават същите, е ясно, че не след дълго ще започне нова война.
Втора война (1665 – 1667)
Смъртта на Оливър Кромуел сериозно разтърсва Англия. Неговият Протекторат не оцелява дълго и през 1660 г. Джордж Монк възстановява на трона сина на екзекутирания крал Чарлз ІІ. Новият владетел има същото негативно отношение към Съединените провинции. Той не одобрява републиканската форма на управление и опитва да постави своя племенник Вилем Орански като щатхаутер. Вместо това силна фигура става Ян де Вит, пълномощник на съвета на Холандия. Добър познавач на морските дела, той не е доволен от засилването на англичаните. Смята, че холандците са изгубили предишната война заради пасивната си защитна политика.Нойкирхен, Морската мощ..., с. 151 Иска да се построи флот равен по сила на английския, но се сблъсква с предпазливостта на щатите.
Отново Англия предизвиква войната. През 1664 г. нейна ескадра, начело с херцога на Йорк, бъдещият Джеймс ІІ, атакува холандските селища в Гвинея, а после превзема Нови Амстердам и го преименува на Ню Йорк.Петков, История на ниските земи..., с. 95 Островното кралство налага нови търговски ограничения на холандците. То притежава и голямо надмощие в корабите. Повечето английски съдове са трипалубни, с 90 – 100 42-фунтови оръдия, докато холандските са двупалубни с 60 – 80 оръдия и то 24 фунтови. В един открит двубой такъв английски кораб лесно би се справил с подобен холандски противник. Това проличава още в първата битка при Лоустофт (юни 1665), когато с дисциплинирана килватерна колона англичаните надделяват.Mahan, The influence of sea power..., pp. 108 – 109 Корнелис Тромп, син на загиналия адмирал, отвежда оцелелите кораби в базите им.
Това поражение променя коренно ситуацията в Съединените провинции. Щатите бързо отпускат пари, Ян де Вит организира строежа на 80 нови големи линейни кораба, повикан на служба е известният адмирал Михил де Ройтер. Ето как през лятото на 1666 г. холандците са готови да подновят войната. Освен това Франция на младия Луи ХІV по силата на един съюзен договор се включва на холандска страна. През юни де Ройтер, чакайки френските кораби край Фландрия, е нападнат от Монк и започва прочутата Четиридневна битка. Англичаните атакуват отново и отново, но брилянтната отбрана на де Ройтер не се пропуква.Oliver Warner, Great sea battles, Spring books 1968, pp. 54 – 67 Накрая те се оттеглят изгубвайки 17 кораба срещу само 4 холандски. Така се стига до едно от най-разочароващите английски морски поражения.
То е компенсирано много скоро, в битката в деня на Сейнт Джеймс, когато холандците са изненадани и при вида на връхлитащите англичани се разпръскват. Много от офицерите показват липса на боен дух и направо некадърност и само опитът и волята на де Ройтер позволява оттеглянето в добър боен ред. В края на 1666 г. започват преговори, но страните не са искрени и не постигат резултат. Недостигът на пари в Англия, чумната епидемия и големият пожар в Лондон водят до занемаряване на флота и през юни 1667 г. де Ройтер осъществява една от най-блестящите операции в кариерата си. С голяма ескадра той нахлува в устието на Темза, разрушава закотвените кораби и част от отбранителните съоръжения, достига до самия Лондон.Mahan, The influence of sea power..., p. 131 Тази поредица събития принуждават Чарлз ІІ неохотно да подпише в Бреда мирен договор.
Трета война (1672 – 1674)