Павел Димитров Делирадев с псевдоними В. Осински, Дальний, П. Богданов е български учен, общественик и публицист, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е в ръководството на Македонския научен институт.
Биография Политическа дейност Роден е в Панагюрище през 1879 година, в семейството на Неда Богданова и опълченеца Димитър Делирадев. Завършва панагюрското четирикласно училище. През есента на 1894 година става учител в село Кованлък, Ихтиманско. Там се запознава със социалиста Петър Орловски, който го въвежда в идеологията на учредената през 1891 година Българска социалдемократическа партия. През 1896 година Делирадев се записва в Столарското техническо училище в Русе. В средата на юли 1898 година тръгва пеш от Русе за Ямбол, за да участва в петия конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На връщане, отново пеш, заболява от тиф и едва се добира до Русе. Шест месеца е прикован на легло в болница. Лекарите даже изготвят предварително смъртния му акт. Все пак оживява, но получава парализа на краката и лекарският консулт го изписва с убеждението, че ще остане инвалид за цял живот. С огромно усилие на волята успява да възвърне способността си да ходи и решава да се върне пеш в Панагюрище. Завръщайки се в града, открива своя дърводелска работилница. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе. През 1899 година е избран за председател на панагюрското читалище „Виделина“.
За да продължи образованието си, Делиррадев се премества в София, където слуша лекции в Софийския университет по политическа икономия, философия, конституционно право и география. През 1903 година основава Общия работнически синдикален съюз. Делирадев е един от основателите на Ючбунарската организация на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) в София. За кратко живее в Одеса, Русия. Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за Руската революция от 1905 година. През 1905 година няколко месеца е в румънски затвор за връзки с ръководителите на бунта на руския броненосец „Потьомкин“. В 1905 година, заедно с Георги Бакалов и Никола Харлаков, Павел Делирадев е изключен от БРСДП (т.с.) като „анархолиберал“. Влиза в Съюза „Пролетарий“ на Никола Харлаков, който през 1908 година се влива обратно в БРСДП (т.с.). В края на 1906 година активно се включва в железничарската стачка, като по същото време е редактор на вестниците „Стрелочник“ и „Железничарска борба“.
Революционна дейност
Делирадев се включва в националноосвободителните борби на македонските българи през 1907 година. Той е секретар на четата на Яне Сандански, близък приятел с Павел Шатев и идеолог на лявото крило на ВМОРО.Шатев, Павел, „В Македония под робство“, Трето издание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983 г. През май 1908 година Делирадев е делегат присъства като делегат на общия конгрес на левицата в Банско и изнася основния доклад, с който прокарва идеята за Балканска федерация. По това време вече е войвода на самостоятелна чета. Заедно с Харлаков и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун.
След обявяването на Младотурската революция в 1908 година, Делирадев и публикува манифеста „Към всички народности в империята“.Делирадев, Павел. Яне Сандански. София, 1946, стр. 30 – 32. Участва в създаването на Народната федеративна партия, като изработва нейния устав и програма. Помага на младотурците при контрапреврата на султан Абдул Хамид II, като участва в Похода към Цариград. Редактира партийния печатен орган вестник „Народна воля“ (1909 – 1910 ). През 1910 година заедно с Михаил Герджиков издава брошурата „Война или революция“, в която се обявява против войната, стоейки на позициите на европейската социалдемокрация. Мобилизиран е и участва във войните за национално обединение, но развива междувременно антивоенна агитация и продължава да пропагандира идеята за Балканска федерация. През 1914 година публикува книгите „Българските патриоти през освободителната война“ и „Балканските войни и българският погром. Причини, развитие и последици“. Демонстративно отказва да се закълне във вярност към новия български цар Борис III през 1918 година и е подведен под съдебна отговорност.
След това Делирадев излиза от обществено-политическия живот и продължава в научноизследователската сфера, където работи да края на живота си.
Научна и изследователска дейност
След войните Делирадев е един от най-дейните организатори на туризма в България и сред основателите на пещерното дело в България. В 1929 година е инициатор за учредяването на Българското пещерно дружество, което също оглавява и ръководи до края на живота си. Първото зимно изкачване на Мусала става на 8 април 1923 година от група софийски туристи, водени от Павел Делирадев и Пейо Пеев. Делирадев е и първият планинар, който в 1933 година за 30 дена изминава билото на Стара планина Ком - Емине. Награден е от цар Борис III с орден „Свети Александър“ I степен, както и със сребърен Медал за наука и изкуство. През 1931 година Делирадев постъпва в Българския планинарски клуб, който е създаден през 1929 година, и става негов председател.Бешев, Сандю. Върхове - летопис на българския алпинизъм. 2 прераб. и доп. изд. 2004.Бешев, Сандю. 90 години организиран алпинизъм. Началото. - Вестник Ехо, бр. 5, май 2019.
През 1940 година Делирадев открива и публикува турски регистър за данъци от джамията на султан Мурад II в Одрин, съдържащ ценни исторически данни за българските земи през XVII век. Издава „Застрахователен вестник“ заедно със Злати Чолаков.
Делирадев има научни приноси в географията, геологията, историята, медицината, биологията и други. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша“ (1926), „Осогово“ (1927), „Рила“ (в два тома, 1928, 1932), „Родопите“ (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия“ (в два тома, 1953), на много статии.„130 години от рождението на Павел Делирадев честват в Панагюрище“, Нешънал Джеографик БГ, 16.02.2009
Павел Делирадев научно обосновава границата между планините Рила и Родопи, което е отразено в учебниците по география през 1946 година. Определя границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. Пак в Рила поправя множество грешки в наименованията на географските местности и определя точните местонахождения на върхове, езера и ридове. След шестмесечен престой в планината изготвя първата подробна топографска карта през 1939 година. Негова е идеята за наименоване на безименния връх от Мусаленския циркус с името на Алеко Константинов.
За биологията открива червеното водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта. За геологията изследва следи от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила. Той има принос в откриването на причинителите на ендемичната гуша, която се среща сред населението на планинските територии и с това получава известност в страната и чужбина. Специалисти и учени се интересуват от откритието и се обръщат към него за подробности. Научните му интереси са енциклопедични, с особено внимание изследва гушата и хематурията (Веселинова, 2021).
В 1946 година участва в делегацията на Националния комитет на македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие. През 1947 година участва в саморазтурването на Македонския научен институт. През същата година е председател на комисия за установяване на пътя, по който е минала Ботевата чета, с цел определяне на маршрут за туристическия поход „Козлодуй – Околчица“, започнал през същата година и станал традиционен.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
Награди Лауреат е на Димитровска награда през 1950 година.
Памет На него е кръстена хижа, разположена в Средна гора до Панагюрски колонии. Намира се на обширната билна поляна Манзул.Сайт на хижа Павел Делирадев.
Галерия
Бележки
Външни препратки П. Делирадев, Македония като географска единица, Македонска мисъл. кн. 1-2, год. 1, юлий-август 1945 г. Пав. Делирадев, Разпокъсването на Македония като исторически факт и фактор, Македонска мисъл. кн. 3-4, год. 1, октомври-ноември 1945 г. П. Делирадев, Развитието на федеративната идея, Македонска мисъл. кн. 5-6, год. 1, януари-февруари 1946 г. П. Делирадев, Федеративната вълна и коронованите пакостници на Балканите, Македонска мисъл. кн. 7-8, год. 1, март-април 1946 г. П. Делирадев. Чрез разкъсване към обединение, Македонска мисъл. кн. 1-2, год. 2, септември-октомври 1946 г. П. Делирадев. Световното значение на съветската култура, Македонска мисъл. кн. 3-4, год. 2, ноември-декември 1946 г.
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Санданисти Категория:Български картографи Категория:Български географи Категория:Български писатели Категория:Български спелеолози Категория:Читалищни дейци в Панагюрище Категория:Български планински водачи Категория:Български издатели на вестници Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Родени в Панагюрище Категория:Починали в София Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Възпитаници на Софийския университетКатегория:Хора с архиви в Централния държавен архив