Стратегия на напрежението () е недоказана теория, според която „великите сили“ разбиват, контролират и манипулират общественото мнение, чрез използването на заплахи, дезинформация, агенти провокатори и терористични операции под фалшив флаг.
Началото на теорията се поставя с подозрението, че САЩ и военният режим в Гърция от 1967 – 1974 г. поддържат крайно десни терористични групи в Италия и Турция, за да внесат паника сред населението, което в отговор да предпочете по-силно и диктаторско правителство. Теорията далеч не е общоприета, спорът продължава около неприемани доказателства за намесата на правителството на САЩ.
Италия Терминът навлиза при разследванията на терористичните атаки през 1970-те и 1980-те (т. нар. „Оловни години“). По-значителни от тях са атентатите на: „Пиаца Фонтана“, Милано експрес „Италикус“, Рим-Бренеро „Пиаца дела Лоджа“ Болонската железопътна линия
Турция Организацията „Контрагерила“ (турската част от Операция Гладио) е обвинявана в преследване на подобна стратегия, за да оправдае военния преврат през 1980 г. През 2008 г. са арестувани над сто души по обвинения в планирането на подобна стратегия.
Гърция Обвиненията в стратегия на поддържане на напрежението продължават и днес: „...един стрелец, стрелящ от (но в действителност: СРЕЩУ) пространството, което ние се опитваме да опазим“.
Вижте също Ad hominem Език на омразата Координирано неавтентично поведение Операция под фалшив флаг Психологическа война Разделяй и владей Социално подкопаване
Източници
Категория:Политика