Асеново е село в Централна Северна България. То е част от община Никопол, област Плевен.

География Асеново е разположено по протежение на малката река Меченска бара в долина с посока от север-североизток към юг-югозапад. Долината се снижава на север с лек наклон (3/1000) и е оградена от заоблени хълмове, високи до 134 м от източната и 107 м от западната ѝ страна, които я защитават от преобладаващите ветрове. Надморска височина на селото е 58 – 88 м, центърът е на 63 м. Селото заема площ от 1360 дка. През средата му минава второкласният републикански път ІІ – 34 Плевен – Никопол, който на 3 км северно се разклонява и за град Белене. Асеново е на 24 км. от Никопол и на 28 км. от Плевен. Землището граничи със землищата: на север – с. Дебово, на изток – с. Новачене, на юг – гр. Славяново и с. Мечка, на запад – с. Бръшляница,

Климат Климатът в асеновското землище е умерено континентален с горещи лета и студени зими. Максималните летни температури достигат и надхвърлят +40 °C. Откритостта на релефа откъм север и североизток е причина за често нахлуване през зимата на студени въздушни маси откъм Източна Европа и минималните температури падат под -25 °C до -28 °C.

Валежите имат континентален характер със сравнителни невисока годишна сума от порядъка на 500 л./м2 поради валежната сянка на Карпатите, в която попада асеновското землище. Това е причина за чести летни засушавания по 3 – 4 и повече месеца.

Приземният вятър се проявява като сравнително постоянно течение от запад-северозапад със скорост 4 м./сек. – 6 м./сек, но не са редки и северните ветрове през зимния период, понякога духат и южни ветрове (фьон). При резки смени на въздушните фронтове ветровете стават и бурни без да имат препятствия като гори и високи хребети.

Природа Растителността в Асеновското землище е с ярко изразен степен характер. Липсват естествени гори, а наличните са изкуствено създадени акациеви такива. Характеризира се с буен пролетен растеж и от средата на лятото поради засушаването всичко изсъхва. Характерни са пролетен бял раиран минзухар, горска теменуга, жълт и червен гороцвет, млечок, жълт и бял есен минзухар, шафранов минзухар, безсмъртниче (ксерантемум), мащерка, бял равнец и др. Птичият свят е представен от колхидския фазан, гривек, гугутка, лястовици, щъркел, черен и зелен кълвач, папуняк, чухълче, яребица, сова, сврака, щиглец и още много др. Животинският свят е по-беден – полска мишка, лисица, заек, борсук и появилият се напоследък чакал.

История Мястото, което заема днешното село Асеново е населявано по времето на Римската империя, за което свидетелстват намираните в земята остатъци от каменни градежи и характерно обработени за онази епоха каменни изделия. Намирани са и други археологически артефакти, като делва с овъглено зърно и медни римски монети в частни имоти и детски каменен саркофаг при прекарване на водопроводната мрежа в началото на седемдесетте години на ХХ век. В землището на селото не са извършвани археологически проучвания. Близо до извора Медна вода, в южния ъгъл на селото, път от римската пътна мрежа идващ от днешния град Никопол е завивал право на юг, изкачвал се е по хълма към днешните градове Славяново и по-нататък Ловеч, североизточно от който се включвал към пътя Виа Траяна идващ от гарнизона на І Италийски легион и VІІІ Августовски легион град Нове (днес Свищов) и водещ към старопланинския Троянски проход и Филипополис (днес Пловдив). Според структурата на римската пътна мрежа и начина и разстоянията за разположение на станциите за почивка и охрана по нея, вероятно на това място е била първата станция от брега на Дунав на юг, ако не и по-голямо колонистко селище на пенсионирани римски легионери.

Други следи от предишен живот има на южния склон на хълм намиращ се западно от реката, над центъра на селото. Там все още личат трапове от вкопани жилища, които според свещ. Исидор Делин, автор на „Асеново за спомен“, са на татари от годините след Кримската война през ХІХ век.

Асеново е основано през пролетта на 1892 г. от 56 семейства банатски българи, етнически българи известни в България още като „баначани“ – преселници от село Винга окръг Арад на историческата област Банат – Румъния. Те са потомци на намерилите спасение в земите на някогашната Хабсбургска монархия (2 века по-късно, през 1867 г., наречена Австро – Унгария) бежанци от разгрома на Чипровското въстание 1688 г. и на католици – павликяни от Северна България емигрирали през 1726 – 1731 г. на север от р. Дунав при чипровчаните заселени през това време във влашкия град Крайова.

Първият кмет на Асеново е Гюра Мескин. Първият общински секретар е местният българин Тачо Стоянов от близкото Ново село, днес несъществуващо.

Името на селото е дадено в чест на българския владетел цар Асен І. Първоначално е Асеньово, а с Указ на Президиума на Народното събрание № 960 от 4 януари 1966 г. е осъвременено като Асеново, както го наричат и жителите му дотогава. Българското правителство отпуска безвъзмездно на заселниците 16 000 дка. земя за застрояване и земеделски площи. Селото е проектирано с прави, широки улици обграждащи правоъгълни парцели от по дванадесет декара, всяка от които първоначално е разделена на четири двора по 3 дка. Къщите от времето на първоначалното застрояване са с глинобитни зидове, с архитектура, специфична за Банат и Унгария – тесни и дълги по посока навътре към двора, а покривът е двускатен, стръмен, с голяма височина по надлъжната ос, което е позволявало таванът да се използва като склад за зърно и разни продукти и вещи. При преброяването от 1 януари 1893 г. в Асеново са регистрирани 98 постройки, при следващото преброяване от 31 декември 1900 г. постройките са 193, от 31 декември 1934 г. са преброени 283 постройки.

През 1919 – 1924 г., на част от незаетите от банатските българи места в Асеново, се заселват местни българи, източно православни християни от ловешките села Александрово и Деветаки. В „Нашите павликяни“ Любомир Милетич доказва, че с. Деветаки някога е било „католишко“ т.е. павликянско село. По-ново доказателство за павликянското присъствие в района, според доц. Едуард Селян, е родът Джурови от близкото с. Врабево, в който има предание за арменска т.е. павликянска връзка. От този район се преселват и павликяните в селата Долно Лъжене (Малчика) и Петокладенци няколко века по-рано. На север от Стара планина павликяните се заселват през 1086 г. след голямото им въстание в Пловдивско срещу византийската власт. В по-късни времена части от тях периодично преминават през Троянския проход на юг и на север, по долината на река Осъм до брега на Дунав, като по маршрута основават селища, няколко от които в Предбалкана между Ловеч и Севлиево. Логично е да се предположи, че далечните прадеди на източно православните асеновчани най-малкото са познавали и са контактували с павликяните от близките села на родния си край.

Първата и за сега единствена история на селото „Асеново за спомен“ е написана и издадена като подарък за съселяните му от асеновчанина отец Исидор (светско име Антон) Антонов Делин през 1938 г. по случай юбилейните 250 години от Чипровското въстание, 200 г. от заселването в Банат и 50 години от завръщането в България.

Население + Брой жители по архива на Националния статистически институт1893190019101920192619341946195619651975198519922001201120216567427659381182119313031076944764531497445290204 Етническо преброяване на населението от 1 февруари 2011

Общо: 290 жители; В т.ч: българи: 282 жители; неотговорили: 7 жители;

В неголямото Асеново, освен банатските и местните българи, се заселват представители на още три народности, повечето привлечени от политиката на привилегии за заселниците на пустеещите земи на Княжеството в годините след Освобождението 1878 г.: дунавски шваби от Банат (примерно фамилията Лайгеп от Периамош, преминала преди това през Бърдарски геран); унгарци политически емигранти след революцията в Унгария през 1918 г.; яневци, които асеновчани наричат „албанците“, а хърватите ги смятат за свои сънародници. Те имат едно обединяващо общо помежду си и с банатските българи, дошли от Винга – римокатолическото вероизповедание.

Най-много от тези нови българи, които живеят в Асеново в началото на ХХІ век, са от немските семейства – 6, следват яневските и унгарските. Всички те са с българско самосъзнание, а младите им мъже служат в българската войска и воюват за България във войните на ХХ век, както Стефан Каук и Йозо Садай срещу хитлеристка Германия.

+Икономическа активност на населението на с. Асеново на 15 и повече години към 1 февруари 2011 г. по данни от НСИНаселение всичкоИкономически активниИкономически неактивниОбщоЗаетиБезработни 279 80 60 20 199 +Възрастов състав на населението в с. Асеново към 7 септември 2021 г. по данни от НСИОбщоВъзрастови групи (в навършени години)0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+ 204 4 7 10 1 3 2 11 7 10 6 11 20 21 18 29 18 18 8

Поминък Основният поминък на жителите на Асеново е земеделието и по-специално отглеждането на хлебни и фуражни зърнени култури.

Със заселването си всяко домакинство получава освен дворното място, още и 52 1/2 дка. ниви (за семейства с повече от две деца – 70 дка.) и парцел от 3 дка. за лозе. Това е значително по-малко от обещаните преди това 150 дка. за заселване в безводен район до гр. Д. Митрополия (поселището Дълбок геран), но достатъчно за прилично съществуване на първо време. Пренесените от Банат напредничави за времето си земеделски технологии, железните австрийски плугове и прилаганата конска тяга при обработването на земята, дават възможност за получаване на по-високи и по-сигурни от обичайните за района добиви и съответно по-добър стандарт на живот. През първата половина на новия век у някои замогнали се стопани се появяват конски редосеялки, конски жътварки, ръчни веялки за зърно и два трактора: „Фордзон“ и „Ланц – Булдог“. В резултат на агрономически и икономически умения и пресметливи бракове, още при второто поколение асеновчани се наблюдава сериозно имотно разслоение, което по политически причини няма време да стигне до крайности.

В годините на частното земеделие домакинствата имат доста затворен натурален характер, освен полското зърнопроизводство за собствена консумация и излишъците за пазара, всяко от тях отглежда, грозде, овошки и зеленчуци, в дворното стопанство – по няколко коня като теглителна сила за селскостопанските работи и транспорт, едно – две прасета, крава, по няколко овце, няколко десетки кокошки и прочутите банашки гъски за месо и за гъши пух. В сеитбооборота често са включвани слънчоглед, рапица и захарно цвекло с пазарно предназначение, и като правило, неголеми площи бостан и захарна метла за производство на маджун за свое потребление.

За по-добро търговско обслужване на селото е учредена всестранна кооперация, която в края на 40-те години достига връх на икономическите си показатели и услуги на населението по изкупуване на животински продукти, преработката на мляко в собствената мандра, доставка на стоки за потребление и за нуждите на земеделието.