Култура Винча (ок. 5500 – 4100 г. пр.н.е.Харалд Хаарман. Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа, София: З. Стоянов, 2019, с. 57.) е археологическа култура от неолита и ранния енеолит, разпространена предимно в централните части на Балканския полуостров. Наименованието произлиза от епонимния обект Винча (днес предградие на Белград).
Ареалът ѝ обхваща обширни територии: на север достига средното течение на р. Тиса, на юг – северните части на Скопско поле и долната част на Средна Друма, на запад – района на Усора по поречието на р. Босна, а на изток – Софийско поле и Долнодунавската равнина до поречието на р. Осъм. Културата е разпространена на територията на съвременна Сърбия, Румъния, България, Северна Македония и Босна и Херцеговина.
В технологично отношение Винчанската култура се разглежда като един от най-ранните центрове на металургията на медта в Европа, със ранните находки от Беловоде в източна Сърбия.
Характерни за културата са керамичните съдове с високо качество на изработка, както и богатият комплекс от антропоморфна пластика и други керамични изделия. В първите научни интерпретации от началото на 20 в Винчанската култура е свързвана с ранни индоевропейски групи, пеласги или дори с преддинастичен Египет, но тези хипотези днес се считат за архаизъм и не намират подкрепа в съвременните археологически изследвания.Nikolova, Lolita; Merlini, Marco; Comșa, Alexandra. Western-Pontic Culture Ambience and Pattern (In memory of Eugen Comșa), p. 55–56.Тодорова, Х. Каменно-медната епоха в България: пето хилядолетие преди новата ера. София: Наука и изкуство, 1986.
В Централните Балкани предходният културен хоризонт е представен от културния раннонеолитното комплекс Старчево – Кереш – Криш. Същият се отнася към ранния и среден неолит. Това обединително название включва три близки култури явления (Старчево, Кереш и Криш), разпространени в Югоизточна Унгария, Сърбия и Румъния.Manson, Joni L. „Starčevo Pottery and Neolithic Development in the Central Balkans“. In: Barnett, W. K.; Hoopes, J. W. (eds.), The Emergence of Pottery: Technology and Innovation in Ancient Societies, 1995.
Връзката между културите Старчево и Винча се проследява главно чрез розвитие на керамичните форми, антропоморфната пластиката и някои елементи от жилищната архитектура, както и чрез териториалното припокриване. Наред с това съществуват и алтернативни хипотези за възникването на културата Винча, които акцентират върху ролята на миграционни процеси от югоизточните Балкани.Praistorija jugoslovenskih zemalja II, Sarajevo, 1979, стр. 79–212.
Географски ареал и демография Културата Винча обхваща значителна част от Югоизточна Европа, включително Балканския полуостров. Тя е концентрирана основно в днешна Сърбия, но се разпростира и върху части от Румъния, България, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Гърция.Chapman, John. Fragmentation in Archaeology. London: Routledge, 2000.
Палеоклиматичните промени след края на последния ледников период създават благоприятни условия за развитието на земеделски общества. Още през ранния неолит регионът е заселен от общности, развиващи земеделие и скотовъдство. В рамките на Винчанската култура се наблюдава значителен демографски растеж, довел до висока гъстота на населението и появата на големи селища.
Селищата от Винчанската култура често надхвърлят по размер тези на други съвременни европейски култури. В някои случаи те достигат площи, съпоставими или по-големи от ранните селища в Егейския регион и Близкия изток известни по-късната бронзова епоха. Един от най-известните обекти е Винча-Бело бърдо, разположен край Белград, с площ около 29 ha с приблизително население от до 2500 души.
Външни препратки
Винча – градът, който пази тайни от 7000 г. край Дунава (en) Mills, S.; Mirea, P. (eds.) 2011. The Lower Danube in Prehistory. Proceedings of the International Conference, Alexandria, 3–5 November 2010. Bucureşti: Editura Renaissance
Източници
Категория:Култури от новокаменната епоха в Европа Категория:Новокаменна епоха в България Категория:Новокаменна епоха в Северна Македония Категория:Новокаменна епоха в Сърбия Категория:Археологически култури в България Категория:Археологически култури в Косово Категория:Археологически култури в Румъния Категория:Археологически култури в Северна Македония Категория:Археологически култури в Сърбия