„Петрол срещу храни“ е хуманитарна програма, създадена от ООН през 1995 г. (съгласно Резолюция 986 на Съвета за сигурност на ООН), за да позволи на Ирак да изнася петрол на световния пазар в замяна на храни, медикаменти и други хуманитарни нужди за обикновените иракски граждани, без това да позволи на Ирак да засилва военните си способности. Програмата е въведена от администрацията на президента на Съединените щати Бил Клинтън през 1995 г. в отговор на аргументите, че обикновените иракски граждани са прекомерно засегнати от международните икономически санкции, насочени към демилитаризацията на Ирак на Саддам Хюсеин, наложени след първата Война в Персийския залив (1990 – 1991). Санкциите са прекратени на 21 ноември 2003 г. след инвазията на САЩ в Ирак и хуманитарните функции са прехвърлени на временната коалиционна власт.
Войната в Залива Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави (Австралия, Аржентина, Афганистан, Бахрейн, Бангладеш, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кралство Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Норвегия, Нигер, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Полша, Сенегал, Сирия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хондурас, Чехия, Южна Корея), водени от САЩ.
Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Това е първата война, в чиято подготовка за първи път в света са синхронизирани четирите военни елемента – сухопътни войски, флот, военновъздушни сили и сателитна координация. Резултатът от войната е убедителна победа за коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт с цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и Кралство Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.
В резултат на неспазените условия, определени с резолюция от Съвета за сигурност на ООН за изтегляне на иракските войски от кувейтската територия, на 17 януари 1991 започва операция „Пустинна буря“. В нея вземат участие 230 000 американски военнослужещи. Армията на международните сили е разделена на две – едната част е разположена на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната атака е бързо движение на частите от Франция, САЩ и Великобритания от запад, което има за цел да прекрати връзките между иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време Саддам Хюсеин разполага голям брой войници и техника в Кувейт. Тези действия предизвикват изпращането на още 200 000 американски войници в Саудитска Арабия. По нареждане на президента Буш е извършена една от най-масираните бомбардировки в историята, като целите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война – коалиционните сили успяват да изтласкат иракската войска извън столицата само за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава запалва над 700 петролни кладенци в северните части на Кувейт и така предизвиква една от най-страшните природни катастрофи на ХХ век. На 100-тния час след началото на войната президентът Буш обявява примирие и на 6 април 1991 г. е сключен мир.
В операция „Пустинна буря“ както е официалното име на акцията, участват малко над 532 000 американски войници. По време на бойните действия загиват 292 от тях, а 467 са ранени. Повече от 600 кувейтски кладенци петрол са подпалени от иракските сили, причинявайки значителни екологични и икономически щети в Кувейт. Петролните пожари са причинени от победената и принудена да се изтегли иракска армия. В изгнание е кувейтското кралското семейство и други бивши държавни служители. Започва международна кампания за убеждаване на други страни да окажат натиск върху Ирак, за да освободи Кувейт. Съветът за сигурност на ООН приема 12 резолюции, изискващи незабавно изтегляне на иракските сили от Кувейт, но без резултат. По време на седеммесечната иракска окупация, силите на Саддам Хюсеин разграбват огромното богатство на Кувейт, има и съобщения за нарушения на човешките права. Според някои независими организации около 600 кувейтски граждани са отвлечени в Ирак. Проучване от 2005 г. разкрива, че иракската окупация има дългосрочно неблагоприятно въздействие върху здравето на кувейтското население.
Последици от икономическите санкции Иракският петрол на стойност над 53 милиарда долара е продаден на световния пазар. Около 46 милиарда щатски долара от тях са предназначени за осигуряване на хуманитарните нужди на иракския народ, като храна и лекарства, предвид контекста на международните икономически санкции. Значителна част е изразходвана за репарации от войната в Залива, изплатени чрез компенсационен фонд (25% от декември 2000 г.). Административните и оперативните разходи на ООН за програмата са 1,2 милиарда щатски долара, като от тези средства е платена и цената на програмата за инспекция на оръжията.
Вътрешните одити не са оповестени публично.
Според проучване на ООН, направено през 1998 г., в периода между 1996 и 1998 г. са загинали над 90 хиляди иракчани, като смъртта им е косвена последица от санкциите в началото на 90-те години на 20 век. Мизерните условия в Ирак принуждават хиляди иракчани да тръгнат към Европа. Зоната между Каспийско море, Балканския полуостров и Персийския залив става известна като „Триъгълникът на ужасите“. Незаконният трафик на хора обикновено е през Турски Кюрдистан към Егейско море и оттам с кораби към Гърция или Италия. През първите месеци на 1997 г. общо 854 иракски бежанци се давят при корабокрушение. Тарифите за трафик варират от 3 до 5 хиляди долара на човек.
Изпълнение на програмата Разработена от администрацията на американския президент Бил Клинтън, програмата „Петрол за храна“ цели да преодолее негативните хуманитарни последици от икономическото ембарго, наложено над Ирак след Първата война в Залива, което има за цел демилитаризация на режима на Саддам Хюсеин.
Програмата „Петрол срещу храни“ работи по схема, съгласно която сумите от продажбите на иракски петрол не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка „BNP Paribas“. 13% от натрупаните суми се изразходват за изплащането на иракските репарации към Кувейт, 4% – за издръжката на мисиите на ООН в Ирак, 13% – за Кюрдската автономия, а 66% от сумите се отпускат за закупуване на храни и медикаменти. Останалата, по-голяма част от постъпленията се отпуска на иракското правителство за покупка на определени стоки, които не са включени в списъците със забранени за внос в Ирак стоки.
На иракското правителство е разрешено да купува само артикули, които не са били под ембарго по икономическите санкции. Някои артикули, като сурови храни, са ускорени за незабавно изпращане, но заявките за повечето артикули, включително такива прости неща като моливи и фолиева киселина, били прегледани в процес, който обикновено отнема шест месеца, преди изпращането да бъде разрешено. Елементи, за които се смята, че имат някакво потенциално приложение в разработването на системи за химически, биологични или ядрени оръжия, не са били на разположение на режима, независимо от заявената цел.
След дълги проговори с Генералния секретариат на ООН, през май 1996 г. Ирак подписва Меморандум за разбирателство. Първата иракска пратка на петрол по програмата е през декември 1996 г., а през май 1997 г. в страната пристигат първите доставки на храни. 60% от 29-милионното население на Ирак става изцяло зависимо от програмата и нейната помощ.
За целия период на действие на програмата „Петрол срещу храни“ е продаден иракски нефт на стойност от над 65 милиарда щатски долара. От тях 45 милиарда долара са изразходвани за хуманитарни помощи, продоволствия и медикаменти за обикновеното население. 25% от общата сума са изразходвани за репарации, а 2,2% – за административни и оперативни разходи на ООН в Ирак, в това число и за оръжейни инспекции. Данни за възвърнатите средства обаче не се публикуват.
След прекратяването на програмата наяве излизат множество корупционни схеми, чрез които средства от програмата са били нелегално отклонявани в полза на иракското правителство и приближени до него чуждестранни компании, партии и други юридически лица, за заобикаляне на международното ембарго над страната и доставки на потенциално опасни стоки за режима на Саддам Хюсеин.
Злоупотреби Програмата е прекратена поради широкото разпространена за корупция и злоупотреби. През цялото си съществуване програмата е преследвана от обвинения, че част от печалбите ѝ са били незаконно пренасочени към правителството на Ирак и към служители на ООН. Тези обвинения са отправени в много страни, включително САЩ и Норвегия.
До 2001 г. парите за програмата „Петрол срещу храна“ са минавали през BNP Paribas, чийто основен частен акционер е роденият в Ирак Надми Аучи, човек, чиято стойност се оценява на около 1 милиард долара според оценките на Forbes, 13-ият най-богат човек във Великобритания според The Guardian. Аучи получива 15-месечна условна присъда за участието си в Elf скандал, който британският вестник нарича „най-голямото разследване на измами в Европа след Втората световна война“, казвайки, че „Elf се превърнала в частна банка за своите ръководители, които похарчили 200 милиона британски лири за политически услуги, любовници, бижута, изобразително изкуство, вили и апартаменти".Elf, петролна компания, се слива с TotalFina, за да стане Total S.A. през 2003 г.
Американският Сенат започва разследване. Според междинен доклада, публикуван на 3 февруари 2005 г. от комисията на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър, голяма част от хранителните помощи, предоставени по програмата „са негодни за консумация от човека“. В доклада се заключава, че Бенон Севан е приел близо 150 000 долара подкупи по време на програмата и през 2005 г. е отстранен от длъжността си в ООН в резултат на разследването на измама. А оповестен през май 2005 г. доклад става ясно, че американските военни и Държавният департамент са били наясно с незаконните петролни сделки, но не са направили нищо, за да ги спрат, и дори в някои случаи са помагали за осъществяването им. Уличените в корупционни скандали, свързани с програмата, стигат до Бенон Севан – директор на програмата в Ирак, и до сина на генералния секретар Кофи Анан (тогавашния генерален секретар на ООН), за който САЩ оказва натиск да подаде оставка.
списък на Ал Мада
Едно от най-ранните твърдения за неправомерни действия в програмата се появи на 25 януари 2004 г., когато иракският вестник al Mada публикува списък с лица и организации, за които се твърди, че са получили договори за продажба на петрол чрез програмата на ООН „Петрол срещу храна“. Списъкът идва от над 15 000 документа, за които се съобщава, че са открити в държавната иракска петролна корпорация. Иракската национална петролна компания, която е имала тесни връзки с иракското петролно министерство.
Посочени в списъка на бенефициентите били Джордж Галоуей, тогава британски член на парламента, и неговата благотворителна организация Mariam Appeal ( Джордж Галоуей печели две дела за клевета срещу Christian Science Monitor и Daily Telegraph, които съобщават за обвиненията); бившият френски вътрешен министър Шарл Паскуа; Шакир ал Хафаджи- иракско-американски бизнесмен; Министърът на външните работи на Индия Натвар Сингх и Бхим Сингх. Много видни руски фирми и физически лица също били включени в списъка на Ал Мада. Предполага се, че дори Руската православна църква е участвала в незаконна търговия с петрол. Бившият помощник на държавния секретар на Ватикана, преподобният Жан-Мари Бенджамин, се казва, че е получил правата за продажба на 4,5 милиона барела ( 720 000 m3).
Президентът на Oilexco Ltd, Артър Милхоланд, чието име също фигурира в списъка на Al Mada, отреича да е извършил неправомерни действия, но потвърди, че незаконните допълнителни такси са били плащани на иракското правителство от контрагенти.