О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в северномакедонската и украинската). В старо- и църковнославянската азбука има название , което означава „той“, а така също „този“, и е 16-а по ред. Изписва се и има числова стойност 70. В глаголицата е 17-а по ред, изписва се и има числова стойност 80. Произлиза от гръцката буква омикрон.
Звукова стойност О наред с „а“, „е“, „и“ и „ъ“ е използвана в похвата асонанс, т.е. струпване на сходни гласни звуци за постигане или подсилване на някакво определено настроение, чувство или послание, най-често в мерената реч.
В български език О е петнадесетата буква от българската азбука. Нейната звукова стойност варира от под ударение (мно̀го [ˈmnɔɡo]), редуцирайки се до (голям [ɡʊˈʎʲam]) и в неударена форма.
В руски език В руския език неударената буква О може да се редуцира и до (одѝн [ɐˈdʲin]) или (нѐсколько [ˈnʲɛskəlʲkə]). Тя обозначава широка гласна. Среща се и в почти всички други езици.
Вижте също Омикрон Ѡ Ѿ Ѹ Ѻ
О