Брест е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.
География Село Брест се намира в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, по западните склонове на Земенска планина, на вододелното било между реките Драговищица и Треклянска, в началото на Брестов дол, западно от шосето Кюстендил – Трън. Селото е разпръснат тип селище. Състои се от махали: Мали Брест, Казаците, Бърдачка, Беловска и Знеполска.
Население Година 1880 1925 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008 Население 79 183 179 167 97 64 30 20 2
История Няма данни за възникването на селището. Село Брест е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Мали Брест като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 19 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Големе Браст към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.
В края на XIX век селото има 2011 декара землище, от които 1095 дка ниви, 503 дка гори, 213 дка ливади и 200 дка мера. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1905 г. е открито училище. Селото е електрифицирано през 1950 г. и водоснабдено през 1964 г.
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Първи май“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС.
Активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности Оброк „Света Троица“ и „Свети Харалампий“. Намира се на 1200 метра югозападно от училището, в местността „Църквище“. На мястото има следи от стара църква. Оброк. Намира се на 1 км югозападно от училището, в местността „Света вода“, до вековен изсъхнал бряст.
Религии Село Брест принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Личности Свещеник поп Георги Радойков Дойчинов – 1907 – 1978, ятак, общественик.
Радмила Симеонова Порожанова – мис „Пролет“ 1991 г., род.1972 г.
Севделин Атанасов- роден 1956 г., бивш председател на Общински съвет- Кюстендил, махала Беловска
Литература Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.422 – 424; Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442; Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690; Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт. Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.15 – 17;
Бележки
Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Трекляно