Паметникът Валхала (от скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Бавария в Германия.

От 1842 г. насам в него с мемориални бюстове и паметни плочи се почитат знаменити немци, както и личности, свързани с историята на Германия и на немскоговорещите народи.

Заедно с паметника Нидервалд в близост до Рюдесхайм на Рейн, паметника на битката на народите в Лайпциг, паметника Барбароса, паметника на Арминий в близост до Детмолд (в памет на битката при Тевтобургската гора), както и Колоната на победата в Берлин, Валхала се нарежда в групата на най-монументалните паметници в Германия.

Архитектът Лео фон Кленце успява да построи паметникът, замислен като „храм на славата“, високо над Дунав в близост до Регенбург от 1830 до 1842 г. чрез субсидиране от крал Лудвиг I Баварски. Валхала е издигнат в класически стил и на външен вид прилича на мраморен гръцки храм (като Партенона в Атина). Името му идва от Валахала – митично място, намиращо се в Асгард, където отиват падналите достойно в битка войни в скандинавската митология.

При отварянето са почетени 160 души с 96 бюста и 64 паметни плочи (поради липса на достоверни източници за външния им вид). Днес във Валхала се намират 128 бюста и 65 паметни плочи, които са изваяни в чест на 193 души или групи. Само единадесет от почетените са жени, макар че Лудвиг I споменава, че:

Валхала е собственост на Свободната държава Бавария. Всеки гражданин може да предложи някой значим човек от немскоговорещата езикова група (който е починал преди най-малко 20 години), но след това плаща всички разноски за създаването и поставянето на бюста във Валхала. Решения за новите предложения взима Министерският съвет на Бавария.

Валхала се реставрира за общо 11,35 милиона евро. През 2013 г. работата по паметника трябва да бъде завършена.

История

Основите на идеята за интериора на Валхала може да се отрият в политическата ситуация в началото на XIX век. След поражението, претърпяно срещу Наполеон Бонапарт, Свещената Римска империя на немския народ се разпада. Множество немски князе си сътрудничат с французите в Рейнския съюз отчасти по принуда, отчасти с надежда за някаква изгода. Получава се така, че херцогството Бавария се разширява и е обявено за кралство от Наполеон, а в четвъртата война на коалицията кронпринцът Лудвиг I се бие на страната на французите срещу прусаците и му се налага да нахлуе в Берлин.

Заради политическото разделение и отслабване на Германия и последвалото силно влияние на Френската империя става така, че победените немци трябва да се бият срещу непобедените си събратя, а след това и да участват в прочутото нашествие на Наполеон в Руската империя, завършило ужасяващо за набралата сила Франция. Това състояние се смята от мнозина за дълбоко поражение на Германия (например от Йохан Филип Палм). В това тежко време започва да се търси обща национална идентичност в миналото, дори чак до времето на германските племена. Резултат на това търсене са много национални паметници, сред които е и паметникът на Арминий в Тевтобургската гора, които са в класически стил, но все пак обхващат чисто национално германски теми.

Лудвиг взема решението, както е споменато и на първия надпис на пода, още през януари 1807 г. да съгради паметник за 50 велики немци веднага щом е възможно. Заедно с швейцарския писател и разказвач Йоханес фон Мюлер (1752 – 1809), който всъщност предлага името Валхала, биват избрани личностите. Те варират от императори от далечни времена през починали като Фридрих Шилер до съвременници като Гьоте и Йозеф Хайдн. Със задачата да изобразят бюстовете на великите немци са натоварени редица скулптори, най-известните от които са Йохан Готфрид Шадов (1764 – 1850), неговият син Рудолф Шадов (1786 – 1822) и Кристиан Фридрих Тик (1776 – 1851).

Въпреки че първите бюстове са готови още през 1807 г., създаването на цялостен план за изграждането на самата сграда се бави десетилетия. Едва след поражението на Наполеон през 1814 г. може да започне състезанието за идеи за сградата. Лудвиг иска да използва стила на английските пейзажни градини и Мюнхенския английски парк като място за строежа, но се оказва, че мястото е прекалено тясно и не дотолкова просторно като класическите сгради, с които Лудвиг се запознава по време на своите пътувания в Италия. Когато Лудвиг получава короната и започва своето управление, вече са готови 60 бюста, но все още не е намерено място за строежа. Заедно с архитекта Лео фон Кленце бива избран хълмът високо над река Дунав в близост до град Регенсбург. Поставянето на основите на „паметника на славата“ се случва на 18 октомври 1830 г. – на 17-ата годишнина от битката на народите при Лайпциг. До 1842 г. Валхала вече се издига по модела на мраморен гръцки храм, подобен на Партенона в Атина. Дължината на постройката е 66,7 метра, ширината – 31,6 м, а височината – 20 м. Общо с основите дължината е 125 м, а височината е 55 м. Отвътре Валхала е висока 48,5 м, широка 14 м и висока 15,5 м.

Дванадесет години по-късно на 29-ата годишнина от битката на народите, Лудвиг обявява за завършен строежът със следните думи, които днес могат да се видят изписани на паметен камък пред Валхала:

До известна степен и заради аферата си с Лола Монтец Лудвиг абдикира по време на Мартенската революция от 1848. Отпразнуването на отварянето на Валхала е съвсем скромно и пестеливо, каквито биват и следващите нови попълнения, изпълнени по семпъл начин. Последният от тях е бюстът на Бетховен през 1866 г. През тази година внукът на Лудвиг – Лудвиг II се възкачва на трона. 80-годишният предишен владетел на Бавария наблюдава безсилно развитието на Братската война, която предвещава края на мощния Германски съюз, разделяйки пътищата на Прусия и Австрийската империя. Още преди това през 1862 г. Лудвиг пише в завещание, че предава Валхала на „Германия, своята голяма родина“, ала все пак допълва, че при разпускане на Германския съюз Бавария трябва да получи притежание над комплекса с резервата, че: „ако по-късно нов съюз обедини Германия, Валхала отново да стане притежание на Германия.“ Това не се случва. Валхала днес е притежание на Свободната държава Бавария.

Лудвиг умира две години по-късно, само няколко години преди основаването на Германската империя. Баварската монархия се намира в криза, защото Лудвиг II и Ото I са сметнати за душевно болни и на тяхно място застава принц-регентът Луитполд. Първото попълнение след смъртта на основателя на паметника се случва чак след 22 години, когато „признателният народ“ почита „Лудвиг, крал на Бавария“ с голяма статуя.

Бюстове

Горен ред Nr. Име – Надпис/Описание – Скулптор, година 001 Хайнрих I – Хайнрих Птицелов, крал на германците – Шадов, 1809 002 Отон I – Отон Велики, немски император – Шадов, 1809 003 Конрад II – Конрад Салиеца, немски император – Шадов, 1809 006 Фридрих I Барбароса – император на Свещената Римска империя на немския народ 007 Хайнрих Лъв – херцог на Саксония и Бавария 008 Фридрих II stupor mundi – император на Свещената Римска империя 009 Рудолф II – немски крал 015 Ервин фон Щайнбах – немски строител 016 Йоханес Гутенберг – изобретател на книгопечатането 017 Ян ван Ейк – фламандски художник 018 Фридрих I Победителят – курфюрст на Фалц 024 Йохан Региомонтан – немски астроном и математик 025 Никлаус фон Флюе – швейцарски преселник, аскет и мистик 026 Еберхард I – херцог на Вюртемберг 027 Ханс Мемлинг – холандски художник 028 Йохан фон Далберг – епископ на Вормс 029 Ханс фон Халвил – швейцарски герой 035 Бертолд фон Хенеберг – курфюрст и архиепископ на Майнц 036 Максимилиан I – император на Свещената Римска империя 037 Йохан фон Ройхлин – немски философ и хуманист 038 Франц фон Зикинген – предводител на рейнското и швабското рицарство 039 Илрих фон Хутен – немски рицар и хуманист 040 Албрехт Дюрер – немски художник 041 Георг фон Фрундсберг – немски войник 047 Петер Фишер Старши – немски металолеяр 048 Йоханес Авентинус – баварски учен и историк 049 Волтер фон Плетенберг – водач на орден в Латвия 050 Еразъм Ротердамски – хуманист 051 Парацелз – швейцарски лекар и химик от 17 в. 052 Николай Коперник – пруски астроном, математик и икономист 058 Ханс Холбайн Младши – немски художник 059 Карл V – крал на Испания и император на Свещената Римска империя 060 Кристоф – херцог на Вюртемберг 061 Аегидиус Чуди – швейцарски историк 067 Вихелм Орански (1533 – 1584) – водач на холандското въстание срещу испанците – Тик, 1815 069 Август Саксонски, курфюрст на Саксония, Ричел, 1840 070 Юлий Ехтер фон Меспелбрун – фюрстепископ на Вюрцбург 071 Мориц фон Ораниен – Генерал-капитан на сухопътните и морски сили на Обединена Холандия 072 Йохан Кеплер – немски математик и астроном от 17 в. 073 Албрехт фон Валенщайн – херцог и генерал по време на Тридесетгодишната война 079 Бернхард фон Саксен-Ваймар – водач на войските в Тридесетгодишната война 080 Петер Паул Рубенс – фламандски художник 081 Антонис ван Дайк – фламандски художник 082 Хуго Гроций – холандски юрист 088 Максимилиан фон унд цу Траутмансдорф – австрийски политик по време на Тридесетгодишната война 089 Максимилиан I – курфюрст на Бавария 090 Амалиа – Графиня на Хесен-Касел 091 Маартен Харпертсзон Тропм – холандски адмирал 092 Парис фон Лондрон – архиепископ на Залцбург 093 Франс Снайдерс – фламандски художник 099 Карл X – крал на Швеция 100 Йохан Филип фон Шьонборн – архиепископ и курфюрст на Майнц 101 Ернст I – херцог на Саксония 102 Михаил Адриансзон Рюйтер – холандски адмирал 103 Ото фон Гюрике – немски философ и инженер 104 Фридрих Вилхелм фон Бранденбург Великият курфюрст – курфюрст на Бранденбург 105 Карл V – херцог на Лотрингия 111 Уилям III – крал на Англия, Шотландия и Ирландия 112 Лудвиг Вилхелм фон Баден – императорски пълководец 113 Готфрид Лайбниц – немски философ и учен 114 Херман Бьорхаве – холандски лекар 115 Мориц граф фон Заксен – немски пълководец и военен теоретик 116 Георг Фридрих Хендел – немски компонист от Барока 120 Николаус Лудвиг фон Цицендорф – теолог 121 Буркхард Кристоф фон Мюних – руски генерал-фелдмаршал от немски произход 122 Йохан Йоахим Винкелман – немски археолог и писател 123 Вилхелм (Шаумбург-Липе) – пълководец в Седемгодишната война 124 Албрехт фон Халер – швейцарски поет и учен 125 Антон Рафаел Менгс – художник 126 Мария Тереза – ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия

Долен ред