Ашурбанипал (, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство. Управлява около 668 – 631/627 г. пр.н.е.
Син и наследник на Асархадон (681 – 669 г. пр.н.е.), Ашурбанипал е последен от великите владетели на Асирийската империя. Неговото 42-годишно управление е едно от най-дългите в историята на Асирия.Eckart Frahm (editor): A Companion to Assyria, John Wiley & Sons Ltd. (Wiley-Blackwell, 2017), p. 188/189 – 190Gwendolyn Leick: Who’s Who in the Ancient Near East, Routledge: Taylor & Francis (1999; 2002), p. 24 – 26: AshurbanipalВ. И. Авдиев: История на древния Изток (Второ издание), Издателство „Наука и изкуство“, София (1977), стр. 306 – 309 То преминава в непрекъснати войни за запазване на обширните територии, подвластни на неговата монархия. През този период Асирийската империя се намира в зенита на своето могъщество и достига най-голямото си териториално разширение.
Ашурбанипал превзема и разрушава Вавилон, потушава с желязна ръка въстанията на покорените народи, завладява Елам, Финикия и северозападната част от Арабския полуостров, но губи върховенството над Египет. След смъртта му започва стремителен упадък на империята.
Ашурбанипал е един от малцината грамотни владетели на своето време и вероятно е първият асирийски владетел, който умее да чете и пише. Говорел няколко езика и имал познания по математика и астрономия. Строи множество храмове и дворци, и създава първата библиотека в историята – Библиотека на Ашурбанипал в Ниневия.
Възкачване Вероятно роден около 686/685 г. пр.н.е. в Ниневия, Ашурбанипал е един от по-младите синове на Асархадон и царската съпруга Ešarra-hammat.David Kertai: The Queens of the Neo-Assyrian Empire, Altorientalische Forschungen, Volume 40, Issue 1 (2013), p. 118 – 120 Първоначално не е бил подготвян за наследник на трона и е обучаван в четене, писане, математика и гадателство, вместо в традиционните за асирийските принцове военни занимания.Jamie Novotny & Joshua Jeffers: Family, Succession Arrangement, and Education. RINAP 5 (2018)
Около 673/2 г. пр.н.е. умират царицата Ešarra-hammat и първият престолонаследник Sin-nadin-apli.Karen Radner: The royal family: queen, crown prince, eunuchs and others, Knowledge and Power, Higher Education Academy, 2017 Ivan Starr: Queries to the Sungod: Divination and Politics in Sargonid Assyria, SAA IV (State Archives of Assyria, Volume IV), Helsinki University Press (1990), p. 160 – 161 (SAA 4/Ch. 9, No. 149 ) Първоначално Асархадон възнамерява да избере за следващ наследник Шамаш-шум-укин – неговия най-възрастен останал жив син. По неизвестни причини голяма част от асирийската аристокрация и армията се противопоставят на неговото намерение. Не е сигурно дали Шамаш-шум-укин е бил син на вавилонска наложница, поради което асирийците го считали неподходящ кандидат за трона. Повлиян от настояванията на майка му, властната царица Накия (Закуту), Асархадон посочва за престолонаследник по-младия син Ашурбанипал.Grant Frame: Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History, Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 92 – 97The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 139 – 140
Наследник на трона Царските анали документират официалното издигане на Ашурбанипал за приемник на властта в Асирия, на тържествен събор в Ниневия през май 672 г. пр.н.е.Georges Roux: Ancient Iraq, Penguin Books (Third edition, 1992), p. 329 – 331 По-възрастният царски син Шамаш-шум-укин е определен за бъдещ владетел на Вавилон. На церемонията провинциалните управители и васалните владетели полагат клетва за вярност към наследниците, назовани като равнопоставени братя.Simo Parpola and Kazuko Watanabe: Neo-Assyrian Treaties and Loyalty Oaths, SAA II (State Archives of Assyria, Volume II), Helsinki University Press (1988), p. XIXX – XXXI (Text 6), p. 28 – 58 (Esarhaddon's Succession Treaty )
Предвидената подялба на властта между двамата сина на Асархадон е само формална, тъй като Вавилония остава част от Асирийската империя, макар и с ограничена степен на местно самоуправление и данъчни привилегии. Въпреки значителния религиозен и културен престиж, който носи титлата на вавилонските владетели, тяхната роля под асирийско върховенство е почти само церемониална. В политическо и военно отношение Вавилон е практически в подчинена зависимост от волята на асирийските суверени, които в редица случаи приемат също и официалната длъжност на вавилонски владетели (дуалистична монархия)Bill T. Arnold: Who Were the Babylonians?, Society of Biblical Literature (Atlanta, 2004), p. 90, или поставят за такива някой от синовете или подчинените си.Mario Liverani: Ancient Near East: History, Society and Economy, Routledge (2014), p. 494 – 496
Това компромисно уреждане на престолонаследието е част от политиката на Асархадон, насочена към поддържане на имперската стабилност и просперитет чрез помирение с Вавилон, чието възстановяване е предприето именно от него, осем години след разрушаването и обезлюдяването на града от Сенахериб през 689 г. пр.н.е., при потушаването на поредното голямо въстание срещу асирийската власт. Установената от Асархадон система дава добър резултат в първите 16 години след възкачването на Ашурбанипал, през които номинално възвърнатата частична самостоятелност на вавилонската държава, донякъде намалява недоволството и временно отлага нови бунтове сред местното население.The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 38 – 41; p. 109; p. 132The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 46 – 47Paul-Alain Beaulieu: A History of Babylon, 2200 BC – AD 75, John Wiley & Sons Ltd. (2018), p. 208 – 209Gwendolyn Leick (Edited by): The Babylonian World, Routledge/Taylor & Francis (2010), p. 533 – 534; p. 539
След издигането му за наследник на трона, Ашурбанипал се премества в „Двора на престолонаследието“ (Бит-редути) в Ниневия, където е обучаван във военно дело, езда, каране на колесница, стрелба с лък, лов. Също така овладява владетелския церемониал и поведение, добива административен опит и участва в управлението на държавата. По това време се жени за Libbāli-šarrat. В началото на 670 г. пр.н.е. е разкрит заговор на висши сановници, подготвящи преврат срещу Асархадон и семейството му. Участниците в конспирацията са екзекутирани публично. Този инцидент е свидетелство за недоволство сред асирийската върхушка срещу политиката на Асархадон по въпроса с престолонаследието и управлението на Вавилония.
Асархадон умира в края на 669 г. пр.н.е., докато подготвя кампания за потушаване на избухналото в Долен Египет въстание срещу асирийските гарнизони. Около месец по-късно (началото на 668 г. пр.н.е.) Ашурбанипал е признат в Ниневия за легитимен владетел на Асирия, благодарение на баба му Закуту, която използва влиянието си, за да осигури подкрепата на асирийската аристокрация и вавилонците. Клетвата за вярност към Ашурбанипал и брат му Шамаш-шум-укин е препотвърдена.Simo Parpola and Kazuko Watanabe: Neo-Assyrian Treaties and Loyalty Oaths, SAA II (State Archives of Assyria, Volume II), Helsinki University Press (1988), p. XXXI – XXXII (Text 8), p. 62 – 64 (Zakutu Treaty )Grant Frame: Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History, Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 102 – 106
Ашурбанипал заема трона без междуособиците, често съпътстващи смяната на властта в Асирия, макар че намесата на баба му при неговото утвърждаване вероятно е признак за недостатъчна популярност на новия режим сред управляващите среди. Шамаш-шум-укин се възкачва във Вавилон няколко месеца по-късно, през следващата година (668 г. пр.н.е.), може би поради противоречия и съпротива на антивавилонската фракция в Ниневия. Когато забавянето на очакваната коронация води до недоволство сред вавилонците, Ашурбанипал се допитва до оракулите, които одобряват възкачването на брат му.Albert Kirk Grayson: The Chronology of the Reign of Ashurbanipal, Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, Vol. 70, no. 2 (1980), p. 232; p. 235 – 236 (Appendix A); p. 239 (Appendix B) След 20-годишен престой в Ашур статуята на Мардук е върната във Вавилон, където е възобновен традиционния ежегоден фестивал Акиту.The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 47 – 51
Ранно управление Най-ранната военна кампания през управлението на Ашурбанипал датира от 668 г. пр.н.е., когато населението на Кирбиту напада град Дер, намиращ се източно от река Тигър, до границата с Елам. По заповед на Ашурбанипал местните асирийски управители провеждат наказателна експедиция срещу размирниците, които са пленени и по-късно депортирани в Египет.The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 154 – 155Daniel David Luckenbill: Ancient Records of Assyria and Babylonia Volume 2: Historical Records of Assyria From Sargon to the End, The University of Chicago Press (1927), p. 326 (§ 850); p. 351 (§ 908) През 667 г. пр.н.е. непосредствено преди или по време на кампанията в Египет, Ашурбанипал води кратка интервенция във Финикия против Йакинлу, васалният владетел на Арвад, който е принуждавал чуждестранните търговски кораби да разтоварват стоките си в пристанището на неговия град, вместо в асирийското пристанище. Личната намеса на Ашурбанипал прекратява неговото неподчинение.Albert Kirk Grayson: The Chronology of the Reign of Ashurbanipal, Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, Vol. 70, no. 2 (1980), p. 230; p. 232; p. 236 (Arwad 1)
Първа кампания в Египет След като консолидира властта си в Асирия, Ашурбанипал подновява кампанията за потушаване на въстанието в Долен Египет, избухнало няколко месеца преди смъртта на Асархадон (октомври – ноември 669 г. пр.н.е.), който умира преди да осъществи подготвяния контраудар. Възползвайки се от временната пасивност на Асирийската империя при смяната на управлението, нубийският фараон Тахарка настъпва от юг и установява предишната си власт над Делтата на Нил, привличайки на своя страна местните владетели и управители, само две години след като те са признали върховенството на Асархадон.The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Cambridge University Press (1991), p. 143 – 144; p. 700 – 702Daniel David Luckenbill: Ancient Records of Assyria and Babylonia Volume 2: Historical Records of Assyria From Sargon to the End, The University of Chicago Press (1927), p. 292 – 295 (§§ 770 – 775); p. 340 – 341 (§§ 875 – 876); p. 348 – 351 (§§ 900 – 907)