Теорията на Джеймс – Ланге се свързва с хипотеза за произхода и природата на емоциите. Тя е развита от двама от учените на XIX век Уилям Джеймс и Карл Ланге. Теорията твърди, че в човека като отговор на преживяванията в света автономната нервна система създава физиологични събития като мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. Емоциите, в този ред на мисли, са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина. Джеймс и Ланге достигат до тази теория независимо един от друг. Ланге по-точно твърди, че вазомоторните промени са емоции (например човек разсъждава, че само защото той плаче, той трябва да е тъжен). Джеймс обяснява концепцията си така:
Тази теория е предизвикана от психолози като Уолтър Кенън и Филип Бард, които теоретизират, че физиологичните промени са предизвикани от емоции (общо позната като Теория на Кенън – Бард).
Третата теория за емоцията е наречена Двуфакторна теория на емоциите на Шахтер и Сингър. Тази теория твърди, че емоциите са директен резултат от анализа на обкръжението.
Източници
The James-Lange theory of emotion
Категория:Психология