Главановци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География Село Главановци се намира планински район в историко-географска област Краище. Разположено е амфитеатрално по склона на каменист хълм в най-тясната част на Знеполе (Трънската котловина). Главановци граничи със селата Насалевци, Милославци и Лешниковци. На север граничи с гористия хълм, а на юг с Ерма река, поради което обработваемата земя в землището на селото е ограничена.
Отначало център му е бил карстовият извор, но по-късно, когато селото се развива, той се пренася на главното шосе, сега Републикански път II-63, където са разположени кметството, пощата, училището, здравната станция състоящ се от лекарски кабинет и стоматологични - дентални кабинети, както местно звено на милицията и понастоящем полиция, както и мн. др. държавни учреждения. Така се образува Главановски Ан (Главановски хан).
История По предание първи заселници били фамилиите Буринови, а стари родове са: Копаранови, Рашени, Бойчови, Милошеви, Буринови, Цвейни, Маркови, Караджини и Зубини, на чиито имена са наречени и махалите.
Коренът на населеното място идва от глав В стари документи и османски регистри селото е записвано като: Главановци в 1454 г.Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.369; Гълавановча, Галаванофча в 1576 г.Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446; Галавануфча в 1624 г.Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.388; Главановци в Номоканон от 1689 (зап. л. 9б, Опис I 204); Главановци в 1878 г.Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Главановче е отбелязано като село в каза Изнебол (Знеполе) с 8 бащини.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
През 1943 година селото на два пъти е нападано от комунистически партизани. Първото нападение е на 16 юни 1943 г., когато петима партизани от Трънския партизански отряд, водени от Славчо Трънски, съвместно с 10 югославски партизани завземат полицейския участък и унищожават мандрата в селото. Убит е кметът. При изтеглянето двама партизани са ранени с ловна пушка. Цоич, Стоян. Из записките на партизанина. Нападението на български и сръбски партизани срещу Главановци, в. „Братство“, Пирот, г. І, бр. 5, 16 август 1959 г., с. 6Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 49. Второто нападение е на 15 септември 1943 година. В него участват и 20 души югославски партизани. Нападнати са полицейските части, разположени в участъка и в училището, но след пристигане на полиция от Клисура и Стрезимировци партизаните отстъпват.Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 55. Междувременно, на 28 юли 1943 година комунистическите партизани Стефан Рангелов и Славчо Цветков убиват секретар-бирника на главановската община. Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 50.
Културни и природни забележителности Сред околните природни забележителности са вр. Щърби камик (1479 m) в планината Руй, планината Рудина и р. Ерма.
Личности Незнаен гроб на убит 1944 г. от фашистите - Трънски окръг Делчо Андонов Симов (Горшо), партизанин от Трънския партизански отряд, деец на БРП (к), офицер, генерал-лейтенант;
Йона Петров Паунов (Йона Петров) – партизанин от Трънския партизански отряд, р. 1906 г., с. Главановци, Трънска околия, убит при схватка с полицията в село Туроковци на 25.08.1944 г. www.pk.government.bg; Милтен Атанасов Милтенов (Мишо Атанасов) (1923 – 2011), партизанин от Трънския партизански отряд, началник на Народна милиция в гр. Трън, строител.
Източници Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987
Бележки
Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Трън Категория:Краище Категория:Знеполе