Марко Теодорович (Хаджитодоров, Тодоров) Везьов е български търговец, собственик на търговска кантора във Виена, спонсор на един от първите светски южнославянски буквари.
Биография Марко Теодорович Везьов е роден около 1760 година в Банско. Завършва гръцко светско училище. Занимава се с търговия на памук и заминава за Виена. Открива търговски кантори в Сяр, Белград и Виена. През 1792 издава църковнославянски буквар,Йордан Иванов. „Български старини из Македония“. София, 1931, стр. 207 - 209. отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена.Literaturna istoriia, Institut za literatura (Bŭlgarska akademiia na naukite) 1984, str. 36. В буквара e отбелязано, че е на славянски език. На корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлога“.
Букварът е всъщност поръчан и платен от сърбите във Виена за обучение на сръбските деца,История на новата българската литература: лекции в четири тома, том 1, Боян Пенев, Български писател, 1976, стр. 269. но Марко го пригодил и за българските.Nachalo na bŭlgarskoto vŭzrazhdane, tom 1 от Istoriia͡ na novata bŭlgarska literatura, Boian Penev, Durzhavna pechatnitsa, 1930, str. 353. Той бил известен като учен човек, знаещ руски и църковнославянски и затова сърбите му поръчали учебника. Букварът на Марко е второ преработено издание на учебника на сръбския просветител Захарие Орфелин, като от неговото заглавие е съкратен текстът: „нын первое ради употребления серпскаго юношества издань”. Марко Теодорович предвижда книгата да служи и на българските училища, като ѝ придава по-широко южнославянско значение.
Така букварът изпълнява ролята на учебник на прехода от църковно-славянски към говоримия език и заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което църковнославянските текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение. Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешните югозападна България и източна Сърбия.
Букварът има много широко разпространение по българските земи. Към 2022 година са запазени 12 екземпляра от него.
По-късно Марко и братовчед му Михаил Герман са привлечени да служат като дипломати на самообявилото се сръбско княжество в Смедеревския санджак. Марко е изпратен във Влашко. Подпомага организирането на Второто сръбско въстание. Вук Караджич пише на княз Милош, че Марко Теодорович и братовчед му могат да навредят на сръбската кауза. Според Караджич лично Теодорович му заявил, че българският народ бил по-голям и по-знатен от сръбския.Иванов, Й. Избрани произведения, т. 1, С., 1982, стр. 188-191. Марко и Михаил настояли пред Вук Караджич да вмъкне и български песни в неговия „Додатък“ от 1822 година. Умира в Букурещ през 1840 година.
Марко Теодорович дарява пари за изграждане на училище и на църквата „Света Троица“ в Банско. Дарява съгражданите си с машинни части за дарак и банциг.
Външни препратки Первое учение, хотящим учится книг писмени словенскими, називаемое Буквар. Изд. на Марко Теодорович. Виена, 1792.
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Банско Категория:Български автори на учебници Категория:Български възрожденци Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Починали в Букурещ Категория:Новобългарски просветители Категория:Български търговци Категория:Български книгоиздатели