Паликура () е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.
География Селото е разположено в областта Тиквеш, южно от град Велес. Намира се в ъгъла между реките Черна и Вардар.Револуционерните борби во Тиквешиjата, Спомени и материjали. Издава: Државен архив на Република Македониjа и Главна управа на архивите при Министерскиот совет на Република Бугариjа, Скопjе 2001, с. 32 - 33 / Революционните борби в Тиквешията, Държавен архив на Република Македония и Главно управление на архивите при Министерски съвет на Република Бъгария, Скопjе 2001, с. 32 - 33. Публикувана е част от „Материали за военно-географическия обзор на Македония. II Тиквешки район, София, Печатница „Военен журнал“, 1908, с 3-40.
Църквата в селото е „Свети Никола“.
История Източно от селото е открита раннохристиянска базилика от края на V - началото на VI век.
В XIX век Паликура е българско село в нахия Неготино на Тиквешката кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 130 жители, всички българи християни.
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паликура (Palikoura) има 128 българи екзархисти.
В „Материали за военно-географическия обзор на Македония“ от 1908 година е отбелязано, че Паликура е голям чифлик с площ над 20 000 дюлюма, принадлежащ на германския поданик Цейсет. Земята се обработва с модерни машини. Има ферма с над 50 добри крави, в която се добива мляко, сирене и масло, които се продават в Солун. Чифликът се обработна от 15-20 фамилии българи, а лятно време идват още много работници от планинските села. Има голяма воденица на река Черна. За преминаването на реката се ползва кораб, който побира 3-4 коня. „Г-н Цейсет“, се казва в изданието, „е около 45-50 години, твърде симпатичен и справедлив и пази добре интересите на своите земледелци и работници; всичкото околно българско население го почита; добре минава той и с турците (говори свободно немски, български и гръцки).“Револуционерните борби во Тиквешиjата, Спомени и материjали. Издава: Државен архив на Република Македониjа и Главна управа на архивите при Министерскиот совет на Република Бугариjа, Скопjе 2001, с. 28-29, 32-33 / Революционните борби в Тиквешията, Държавен архив на Република Македония и Главно управление на архивите при Министерски съвет на Република Бъгария, Скопjе 2001, с. 28-29, 32-33. Публикувана е част от „Материали за военно-географическия обзор на Македония. II Тиквешки район, София, Печатница „Военен журнал“, 1908, с 3-40.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Паликура са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Паликура е част от Курийска община в Неготинска околия на Щипски окръг и има 107 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 103.
След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Паликура е създадена сръбска колония, в която обаче колонистите са разделени на враждуващи лагери. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чифлик Паликура (Palikura) като българско християнско село.
По време на Втората световна война в Паликура функционира читалище „Светлина“.Централен държавен архив, ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве), оп. 2, а.е. 7117
Личности Родени в Паликура Иван Стоянов, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето в 1912 годинаДинев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
Бележки
Категория:Села в община Росоман