Апосиопеза (от старогръцки: ἀποσιώπησις, замълчаване) е стилистична фигура в реториката, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство. По този начин се предизвиква обрат в мислите на слушателите. Освен в реториката, замълчаване се използва в драматургията и белетристиката.
Графически апосиопезата се обозначава с многоточие.ἀποσιώπησις
Примери Това е човек, който... Ах... човек... човек... един човек всъщност. – „Тартюф“, Жан-Батист Молиер
И мене ми е по-добре в хотела, ама хайде, рекох, Иречек, наш човек... – „Бай Ганьо“, Алеко Константинов
Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя — за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка. – „На прощаване“, Христо Ботев
Вижте също Анаколут Елипса (литература) Мълчание
Източници „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993 „Речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969
Категория:Стилистични фигури