Хаджилар, Иджилар, Иджиларе или Яйджилар (, Ксилокератия, до 1927 година: Γιατζηλάρ, Ядзилар) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.

География Селото се намира на 90 m надморска височина североизточно от Горчивото езеро (Пикролимни), югозападно от град Кукуш.

История На върха Кардица (1050 m), на около 3 km югозападно от Хаджилар и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище. Друго праисторическо селище е открито на 1,5 km южно от Хаджилар и на 0,75 km западно от пътя за Наръш (Неа Филаделфия) в местността Архонди Тумба. И в двете селища е открита повърхностна керамика и те са обявени в 1996 година за паметник на културата.

В Османската империя В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яйджилар (Yaïdjilar) е посочено като село в Авретхисарската каза с 80 къщи и 316 жители българи и 95 мюсюлмани. В началото на XX век Хаджилар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджилар има 470 жители българи и 50 турци.

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иджилар (Idjilar) има 480 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученици.

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Инджиларе е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война Хаджилар попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яйджилар (Jajџилар) има 40 къщи славяни християни. По време на Междусъюзническата война селото е запалено от гръцката армия и цялото му население бяга в България. На негово място гръцките власти почти веднага настаняват бежанци от Източна Тракия.

След Първата световна война в селото са населени още бежанци от Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Ксилокератия. В 1928 година Хаджилар е представено като чисто бежанско със 79 бежански семейства и 330 души общо.

Църквата „Свети Георги“ е обявена за защитен паметник в 1986 година.

Селото традиционно произвежда жито и памук.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Хаджилар на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Яджилар Γιατζιλάρ Липаро Λιπαρό местност на Ю от Хаджилар и на Ю от Бакеика Чаири Τσαΐρια Ливади Λιβάδι местност на ЮИ от Хаджилар и на СИ от Бакеика Керпич Κερπίτσ Плития Πλιθιά

Личности

Родени в Хаджилар Александър (Алексо) Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 7 юли 1913, бронзов медал с корона Ангел Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина Анго Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Ване Митрев (Митров, 1877/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 3 солунска дружина Васил Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, ботушар, основно образование, Солунски доброволчески отряд, 4 роти на 14 воденска дружина Георги (Гоце) Марков Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Сярска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина Д. Касанов (Касапов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Иван Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина Никола (Коле) Трайков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІІ отделение, 1 рота на 3 солунска дружина Петко Гинев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина, орден „За храброст“ ІV степен Трайко Ат. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, готвач, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина Трайко Наков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, четата на Крум Пчелински Трайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25 Трайчо Кьосето, български революционер, деец на ВМОРО Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, 1 рота на 11 сярска дружина Христо Стоименов Милошов (1884 – 1915), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 26

Бележки

Категория:Села в дем Кукуш