Киниците (; , от Κῠνόσαργες (Киносарг), хълм в Атина, и, по-нататък, от куче κῠνός) са антични философи, прочули се със своите критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно (на български: „циник“)вж.справката „киници“ в Антична Литература, ред. Богданов Б., София: П.Берон, 1988, с.222; в неспециализраната литература и по-старите издания на български език формата „циник“ често се ползва като еквивалентна.. За основател на школата се смята Антистен (4 век пр.н.е.). Най-известен неин представител е Диоген от Синоп, с чието име се свързват множество анекдоти. Мениповата сатира е литературен жанр, добил названието си от името на киника Менип.
Представянето на киническата школа е дадено в кн.6 от Животът на философитеДиоген Лаерций, Животът на Философите, кн. 6, София: Н. Култура, 1985, с.143 – 178, където са упоменати: Антистен, Диоген от Синоп, Кратет, Метрокъл, Хипархия, Менип от Гадара, Менедем. Хегел критикува остро киническите нагласи и постъпки, като за тях изтъква, че „абстрактната свобода се лишава от нравствеността“ Хегел Г., История на философията, София:Наука и изкуство, 1982, т.2 с. 151; цитатът продължава: „индивидът се оттегля обратно в своята субективност, следователно тази свобода е безнравственост“ (навсякъде в изданието е използавана формата „циници“)..
Киниците оформят течение в мисловността на древна Гърция, но те не формират реално школа. Родоначалник на кинизма е Антистен, който преподава в Киносарга като последовател на Сократ. Скоро след процеса над Сократ обаче възгледите му осезаемо се променят, като задават насоката на последващата киническа нагласа: неодобрение към съвременността и възприетите начини на поведение. Ревностен последовател става Диоген, който дава примери чрез своите постъпки и конкретни изказвания, но не оформя някакво учение. Диоген добива завидна популярност, за която свидетелстват многобройни анекдоти, разказвани за него. Той има по-млади последователи, но техните постъпки и идеи вече изглеждат лишени от оригиналност, така че кническата „мода“ в следващото поколение реално изчезва. През следващите векове множество автори се сочат за повлияни от кинизма, без да са свързани исторически, а единствено споделят тази нагласа.
Антистен предлага някои основания за своите възгледивж. Zeller E., Socrates and the socratic schools, London:Heinemann, 242, но докато се радват на публичния интерес, киниците не се нуждаят от реални аргументи. Техните предпочитания просто се предлагат като „правилни“ или „естествени“. След Диоген, кинизмът все повече изпъква като чисто негативна критика, която не се опира на аргументи. В по-късните културни движения със сходен характер наличието на усещане за отчетливо собствено „аз“ и свободна воля е достатъчно основание, но при древните гърци това липсва. Кинизмът остава най-вече като нагласа или стил, които в по-консервативното мислене не намират одобрение.
Източници
Категория:Философски течения