Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт. С тях император Василий II Българоубиец потвърждава правата и границите на Охридската архиепископия, като наследник на низвергнатата Българска патриаршия.

Ръкописи Грамотите са запазени не в първоначалния си вид, а като част от издадено от Михаил VIII Палеолог през 1272 г. „Императорско писмо, описващо окръзите (ἱεροκὐκλια) на Пресветата Велика Църква на Първа Юстиниана и цяла България, Сърбия и прочие“. Самото това писмо също е запазено не в оригинал, а в два преписа, включени в ръкописни книги от ХVI в. Първият от тях е наречен йерусалимски (понеже е принадлежал по-рано на Божигробския метох в Цариград),Hierosl. Metoh. 145, ff. 564r-565v. а вторият – синайски (открит в Синайския манастир "Св. Екатерина").Sinait. 508 (976), ff. 113r-125v

Изследване и публикации От трите грамоти на Василий II точно датирана е единствено втората – от 1020 г. Обикновено се приема, че първата грамота е написана една година по-рано от втората – през 1018 – 1019 г., а третата датира някъде между 1020 и 1025 г.

Издания Съвременно научно издание на грамотите е направено през 1911 г. от руския византинист В. Н. Бенешевич, който ги публикува въз основа на синайския ръкопис, сравнен и с йерусалимския.

Издания на български език Грамотите на Василий II са важен източник за статута на българските земи и църква непосредствено след падането им под византийска власт. Поради това те предизвикват интереса на българските просвещенци и историци още от Възраждането.

Първи български изследовател е Марин Дринов, който прави първия превод на български език и през 1873 г. публикува грамотите в списанието на Българското книжовно дружество (сега БАН). Нов превод и детайлно научно изследване е публикувано през 1924 г. от Иван Снегаров. През 1931 г. Йордан Иванов публикува превод на български според изданието на Бенешевич в „Български старини из Македония“. Същият превод се използва и в многотомното издание „Гръцки извори за българската история“ (ГИБИ).

Грамота от 1018 – 1019 г.

Грамота от 1020 г.

Трета грамота, между 1020 – 1025 г.

Вижте също Дюканжов списък

Източници

 – В:

Бележки

Категория:Извори за българската история Категория:Охридска архиепископия