Държаново е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на община Сандански, област Благоевград.

География Селото се е намирало по горното течение на Държановската река в югозападното подножие на Пирин под рида Чеира, на десет километра северно от Мелник между селата Горна Сушица от юг, Любовка от запад и Долени от изток.

История В Османската империя Селото е основано според преданията през XVII век от преселници от равнината, които се заселили в пет махали, но постепенно остава единствено централната махала Задържана, която дава името на селото. Държан е споменато в данъчни регистри от 1650 и 1660 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Държане (Dërjané) е посочено като село в Мелнишка каза с 32 домакинства и 110 жители българи.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Държаново (Държани) живеят 210 души, всички българи-християни.

В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Държаново (Derjanovo) има 200 българи екзархисти.

В 1902 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО. В 1908 година в селото е открито начално училище.

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Един човек от Държаново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В България След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България. След образуването на ТКЗС през 1957-1958 година населението на Държаново се изселва изцяло и се заселва основно в Склаве, Гара Делчево и Сандански. Селото е заличено от списъка на населените места в 1960 година.Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

През 1960 година отец Ангел Столинчев посещава селото и пише за него:

Преброявания 1920 – 171 души 1926 – 189 души 1934 – 224 души 1946 – 246 души 1956 – 260 души

Успение Богородично

Основна забележителност на Държаново е църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която е обявена за паметник на културата. Строена е в 1885 година, а иконостасът ѝ вероятно е рисуван от Лазар Аргиров.

Личности Родени в Държаново Панчо Тодоров (1861/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 3 рота на 13 кукушка дружина

Бележки

Категория:История на община Сандански Категория:Исторически села в област Благоевград