{| align=right |

Вандалската война се води в годините 533 – 534 между Византийската империя и Вандалското кралство в Северна Африка. В резултат от войната пълководците на император Юстиниан I завладяват територията на кралството и ги превръщат в провинция на Византия. Подробно описание на войната е направено от съвременника на тези събития Прокопий Кесарийски, който по това време е секретар на известния военачалник Велизарий. В есето „За войните“ (Υπέρ των πολέμων), книги 3 и 4 са озаглавени „Войната с вандалите“.

Пътят към войната Вандалското кралство е типична варварска държава от ранното средновековие, която възниква при управлението на вожда Гейзерих. През 439 г. той превзема Картаген и дълга ивица по бреговете на Средиземно море. Следват редица други успехи като превземането на Рим през 455 г. и отблъскването на една наказателна експедиция на византийците през 468 г. До смъртта на този забележителен човек кралството е достатъчно силно, за да оцелее при многобройните предизвикателства.

Откакто на трона в Константинопол застава Юстиниан І (527 г.), Източната римска империя (Византия) си поставя за цел възстановяването на някогашната Римска империя във всички територии, отнети с времето от варварите. В началото на царуването си той се сблъсква с големи трудности (война с Персия, бунтът Ника от 532 г.), но след това, възползвайки се от благоприятната обстановка, решава да предизвика вандалите на война. Докато техен крал е Хилдерих (523-530 г.), отношенията са добри. Хилдерих е готов да признае върховенството на императора и формалната си зависимост от него, но аристокрацията не е съгласна с действията му и го детронира. На мястото му тя издига за крал войнствения Гелимер, което дава удобен повод на Юстиниан да премине в настъпление.Ростислав Ботев, Личният живот на Юстиниан І Велики, София 2022, с. 95

Ход на военните действия

Морската експедиция Непосредствен повод за началото на войната е избухването на две въстания срещу Гелимер - в Сардиния и Триполитания (днешна западна Либия). Прокопий Кесарийски оставя впечатлението, че са случайни, но съвременни автори се съмняват в това.Ian Hughes, Belisaruis. The Last Roman General, Westholme 2009, p. 19 Според тях те са предизвикани нарочно, за да отслабят Вандалската държава.Императорът поставя начело на армията си способния пълководец Велизарий, вече воювал с персите и с главна заслуга да потушаването на бунта Ника. Осигурява му 10 000 пехотинци, 5000 конници и 2000 елитни гвардейци, известни с името букеларии. Това не е голяма армия за епохата, но е с висока боеспособност. Натоварени на многоброен флот, те се насочват край гръцките брегове към Сицилия, където научават, че вандалският флот се е отправил на север да се бие с въстаниците. Това е шансът, който генералът чака и затова нарежда на хората си веднага да се насочат към африканските брегове. Останали без най-голямата си сила - бойните кораби - вандалите не съумяват да им се противопоставят и в началото на септември 533 г. е осъществен десант на днешната територия на Тунис, на 240 км южно от Картаген.

Битката при Децимум Основна статия: Битка при Децимум

Първата работа на Велизарий е да внуши на войниците си да уважават местното население, понеже то е римско.Робърт Браунинг, Юстиниан и Теодора, София 2008, с. 95 После повежда армията си на север, лесно превземайки ключови градове - Тапс, Лептис и Хадрумет. Гелимер и брат му Амата решават с недостатъчните си сили да дадат на нашествениците сражения южно от столицата, в тясното дефиле при Децимум. Според техния замисъл византийците трябва да бъдат обградени и унищожени. Само че малко преди да достигне това място един отряд на Велизарий забелязва противника и в крайна сметка се случва точно обратното. Завързват се редица малки сражения, в които вандалите са отблъснати със значителни загуби. Те не се оттеглят в Картаген, а на запад, така че столицата остава беззащитна пред победителите.

Щом научава какво се е случило, местното население извършва безкръвен преврат, арестува всички вандали и отваря вратите на града. На 15 септември византийската армия влиза в безупречен ред, без да предизвиква каквито и да било ексцесии. „Те така стриктно запазиха реда си и се въздържаха от насилие, коментира Дж. Бъри, че градът преживя ден като всеки друг.“John Burry, A History of the Later Roman Empire from the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, London, 1923, р. 386 На пръв поглед изглежда, че войната е спечелена, но Гелимер е на друго мнение.

Краят на вандалската съпротива Кралят се оттегля на запад, където трескаво се опитва да изгради нова армия. Добрата новина е, че въстанието в Сардиния е потушено и корабите се връщат в Африка. Заедно с тях пристигат и десетина хиляди войници. Докато Велизарий преговаря с вождовете на местните берберски племена, вандалите се приближават опасно до Картаген. При Трикамарум изграждат здрав укрепен лагер и дават да се разбере, че са готови за нова битка. При това този път те са по-многобройни - около 15 000 души срещу 8000 византийци. На 15 декември Велизарий пристига и веднага започват стълкновенията. Двете конници влизат в ожесточен двубой - от едната страна е Йоан Арменеца, от другата опитният пълководец Цазон. Сблъсъкът обаче не е равностоен и византийците с лекота обръщат противника в бягство. Цазон пада мъртъв, което деморализира хората му, а виждайки това, Гелимер също се отказва от съпротивата. Така само за два часа опитът на вандалите да обърнат хода на войната претърпява фиаско.

През март 534 г. Гелимер е принуден да се предаде на противниците си. Велизарий се отнася към него с уважение и му предлага да го компенсира, като му осигури голям имот в Мала Азия. Кралят няма друг избор освен да приеме. Той живее там още двадесет години до дълбока старост.Ботев, Личният живот на Юстиниан..., с. 105

Резултати Юстиниан веднага провъзгласява създаването на провинция Африка в същите граници и със същата уредба, каквато е имала преди идването на вандалите. Те са отстранени от всички обществени постове и заместени с византийци. Корабите му безпрепятствено завземат и всички вандалски постове в Средиземноморието - Сицилия, Сардиния, Балеарските острови и крепостта Сеута. Така изведнъж западната част на морето става достъпна за търговците и войниците на империята.

Макар че срещу Велизарий се насъбира завист и недоволство, императорът е напълно доволен от него и му позволява да организира триумф - последния в историята. Изглежда обаче, че това не е само благоволение. В главата му вече се оформя нова задача за големия победител, а именно нашествие в Италия.

Художествена литература Робърт Грейвс – Велизарий, исторически роман, изд. „Народна култура“, 1987, София

Източници

Категория:Войни на Византия Категория:Кралство на вандали и алани Категория:6 век в Африка Категория:533 година Категория:534 година