Организмичните теории в психологията са семейство холистични психологически теории, които се стремят да изтъкнат организацията, единството и интеграцията на човешките същества, изразена чрез вродения стремеж към растеж или тенденция за развитие. Идеите на организмичната теория датират от публикацията на Курт Голдщайн от 1934 г. "Организмът: холистичен подход към биологията получен от патологични данни при човека". Най-директното влияние от психологията идав от гещалт психологията. Този подход е често в противоречие с механистичните и редукционистки перспективи в психологията.
Примери за организмични теории и теоретици Организмична теория на Курт Голдщайн Организмична психология на Лудвиг фон Берталанфи вътре в неговата теория за генералните системи Теория за когнитивното развитие на Жан Пиаже Ортогеничния принцип на Хайнц Вернер Личностна теория на Андрас Ангиал Холистично-динамичната теория на Ейбрахам Маслоу Личностно-ориентирания подход на Карл Роджърс Гещалт терапията на Фриц Перлс и Лаура Перлс Самоопределящата се теория на Едуарди Деки и Ричард Райън
Източници
Hall, Calvin & Lindzey, Gardner. (1970). Theories of Personality. (Second Edition) Maslow, Abraham. Motivation and Personality (1st ed.: 1954, 2nd ed.: 1970) Perls, F., Hefferline, R., & Goodman, P. (1951). Gestalt Therapy: Excitement and Growth in the Human Personality. Rogers, Carl. (1951). Client-centered therapy: Its current practice, implications and theory. London: Constable. ISBN 1-84119-840-4. Werner, H. (1957). The concept of development from a comparative and organismic point of view. In D. Harris (Ed.), The concept of development. Minneapolis, Minn: University of Minnesota Press
Категория:Психология