Ра̀домир (, Асвестария или Ασβεσταριό, Асвестарио, катаревуса: Ασβεσταρειόν, Асвестарион или Ασβεσταριόν, Асвестарион, до 1926 година Ραδομίρ, Радомир) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География Селото се намира на 310 m надморска височина в южните склонове на Паяк (Пайко), на около 9 km северно от град Енидже Вардар (Яница).
История В Османската империя В началото на XX век Радомир е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Радомир (Radomir), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано също като Радомир (Ραδομίρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Радомири (Ραδομίρη) е село с 35 християнски семейства.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радомир брои 165 жители българи.
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радомир (Radomir) има 360 българи екзархисти.
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев, през 1909 година Радомир има 48 български екзархийски къщи, които се черкуват в местната църква „Свети Спас“. По това време се открива българско училище.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84. Към 1909 година църквата притежава 7 погона земя и 30 овци.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ραδομίρ) има 250 екзархисти.
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Къщата на забегналия Въндо Гьошев е разграбена, а жена му е пребита.Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радомир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Радомир (Ραδομίρ) като село със 180 мъже и 149 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радомир има 40 къщи славяни християни.
В 1924 година по официални данни 64 българи се изселват в България, а на тяхно място са настанени 118 гърци бежанци. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 43 бежански семейства и 137 жители бежанци. В 1926 година е прекръстено на Асвестария. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 566 души в 1940 година в селото 123 са бежанци, а останалите са местни. Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949). Според Тодор Симовски от 424 души в 1971 година местните жители са абсолютно мнозинство. В началото на 70-те години местните жители заедно с тези на съседното Корнишор са изселени от властите в Ново Въдрища (Неос Милотопос), където са им изградени къщи.
Личности Родени в Радомир Вангел Иванов Ташев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 27 Тома Атанасов – Радомирски (1882 – ?), български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 годинаДинев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
Починали в Радомир Костадин Гърков (? – 1919), български революционер
Бележки
Категория:Села в дем Пела