Улмската кампания е поредица от военни маневри и битки, състояли се през 1805 г., по време на Войната на Третата коалиция, между войските на Първата френска империя и Бавария от една страна и Австрийската империя, от друга. Целта на кампанията е да се обходят и пленят австрийските сили. Френската Велика армия, водена от Наполеон Бонапарт и състояща се от 210 000 войници, е организирана в седем корпуса, които трябва да нанесат поражение на австрийците, преди пристигането на руските подкрепления. С помощта на бърз марш, Наполеон провежда голям обходен маньовър и на 20 октомври пленява 23 000-та австрийска армия на генерал Мак край Улм, увеличавайки общия брой на пленените австрийски войници до 60 000. Като цяло, кампанията е считана за стратегически шедьовър и оказва влияние при разработването на плана „Шлифен“ в края на XIX век.Richard Brooks, Atlas of World Military History. p. 156. Историческо клише е планът „Шлифен“ да се сравнява с тактическата обкръжаваща маневра на Ханибал в битката при Кана (216 г. пр.н.е). Всъщност планът се дължи повече на стратегията на Наполеон край Улм през 1805 г.
Победата при Улм не слага край на войната, тъй като голяма руска армия, под командването от Михаил Кутузов, все още се намира край Виена. Руснаците се оттеглят на североизток, за да изчакат подкрепления и да се съединят с оцелелите австрийски части. Французите ги последват и превземат Виена на 12 ноември. На 2 декември, убедителната френска победа при Аустерлиц трайно отстранява Австрия от войната. В края на декември, последвалият Пресбургски мирен договор слага край на Войната на Третата коалиция и оставя Наполеонова Франция като водеща сила в Централна Европа, което през следващата година довежда до война срещу Прусия и Русия (т.нар. Война на Четвъртата коалиция).
Предходни събития
Преди битката при Аустерлиц, от 1792 г. Европа е въвлечена във френските Революционни войни. След петгодишни сражения, през 1797 г. Франция разбива Първата коалиция. На следващата година е образувана Втората коалиция, но и тя е победена – през 1801 г. Обединеното кралство остава единствения противник на Френския консулат.
Договорът от Амиен
През март 1802 г. Франция и Великобритания решават да прекратят военните действия помежду си с Амиенския договор. За първи път от десет години, в Европа настъпва мир. Между двете страни обаче има прекалено много проблеми и осъществяването на споразуменията, постигнати в Амиен, изглежда сериозно предизвикателство. Великобритания се чувства засегната от това, че трябва да се откаже от почти всичките си териториални придобивки след 1793 г. (получава само Тринидад и ЦейлонСт. Арнолд и колектив. История на света. ДИ „Д-р Петър Берон“. София. 1985 г. стр. 273), а Франция е разгневена от това, че британската армия не се изтегля от о. Малта след превземането му.David Chandler, The Campaigns of Napoleon. p. 304 Деликатната ситуация се влошава още повече, след като Наполеон изпраща голяма експедиционна армия, за да потуши Хаитянската революция.Chandler p. 320 От друга страна, Наполеон има сведения, че английските посланици в Германия не само се опитват да настроят срещу него правителствата, при които са акредитирани, но и се опитват с всички възможни средства да завържат интриги във вътрешността на Франция с недоволните от управлението.Буриен, Л. Частният живот на Наполеон. Издателство на Отечествения фронт. София. 1986 г. стр. 155 През май 1803 г. Великобритания обявява война на Франция.
Третата коалиция През декември 1804 г., англо-шведско споразумение води до създаването на Третата коалиция. Британският министър-председател Уилям Пит-младши прекарва 1804 и 1805 г. в серия от дипломатически преговори, чиято цел е сформирането на нова антифренска коалиция. Взаимното недоверие между англичани и руснаци значително се разсейва след няколко френски политически грешки, в резултат на което двете страни сключват съюз през април 1805 г.Chandler p. 328. Балтийско море е доминирано от Русия – нещо, което не се харесва на Британската империя, тъй като по него се транспортират ценни стоки като дървесина, катран и коноп, жизненоважни за британската армия. Освен това британците подкрепят Османската империя срещу стремежите на Русия към Средиземно море. Същевременно териториалните промени в Германия, извършени от французите, са направени без обсъждане с Русия, а анексирането на долината на река По от Наполеон значително обтяга отношенията между двете страни. Победена два пъти от Франция и силно желаеща отмъщение,Франция разбива Австрия във Войната на Първата коалиция (1792 – 1797) и Войната на Втората коалиция (1798 – 1801) след няколко месеца Австрия също се включва в коалицията.Chandler p. 331 До началото на войната, в състава на съюза влизат Великобритания, Австрия, Русия, Швеция, Португалия и Неаполитанското кралство (Кралицата на Неапол – Мария Каролина, сестра на екзекутираната Мария Антоанета, не крие неприязънта си към Франция и Бонапарт – дори споделя пред френския представител Алкие, че иска кралството ѝ да стане „кибритената клечка за големия пожар“.Тарле, Е. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 166. ISBN 954-8440-72-5) Прусия запазва неутралитет. Испания и южногерманските държави остават свързани с Франция. Целта на коалицията е да ликвидира френската хегемония в Европа.Ст. Арнолд и колектив. История на света. ДИ „Д-р Петър Берон“. София. 1985 г. стр. 273.
Великата армия
Още преди образуването на Третата коалиция, Наполеон създава т.нар. „Английска армия“, която има за цел да нахлуе на Британските острови. Армията е разположена в шест лагера край Булон-сюр-Мер в Северна Франция.В. Паскалева и колектив, „История за 8 клас на СОУ“, С., издателство „Просвета“, 1991, стр. 39 Въпреки че войските никога не стъпват на британска земя, те получават щателна и неоценима подготовка за всякакви възможни военни операции. Сред войниците нерядко настъпва отегчение, но Наполеон често ги посещава и организира пищни паради, за да повдигне духа им.Chandler p. 323
Войските в Булон образуват ядрото на това, което по-късно Наполеон ще нарече „La Grande Armée“ (Великата армия). В началото, тя се състои от около 200 000 души, организирани в седем корпуса – полеви формирования, всяко с 36 – 40 оръдия и в състояние да води отделни военни действия, до пристигането на другите корпуси.Chandler p. 332 Начело на тази армия, Наполеон сформира и кавалерия от 22 000 души, разпределени в две кирасирски, четири драгунски дивизии и две дивизии от лека кавалерия, всички подкрепени от 24 оръдия. До 1805 г. Великата армия се разраства до 350 000 души,Chandler p. 333 добре екипирани и обучени, водени от подготвен офицерски състав. Малко преди началото на военните действия на континента, именно в Булонския лагер Наполеон изрича знаменитата си фраза „Ако до 15 дни не съм в Лондон, то ще съм във Виена до средата на ноември“.Тарле, Е. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 150. ISBN 954-8440-72-5 На 27 август той извиква главния си интендант Дарю и му предава заповедите си за новата война срещу Австрия и Русия.
Ерцхерцог Карл, братът на австрийския император, започва реформи в австрийската армия през 1801 г. с премахването на влиянието на Придворния съвет – военно-политически съвет, отговарящ за решенията, свързани с австрийските въоръжени сили.Todd Fisher & Gregory Fremont-Barnes, The Napoleonic Wars: The Rise and Fall of an Empire. p. 31 Ерцхерцогът е най-добрият военачалник на Австрия,Andrew Uffindell, Great Generals of the Napoleonic Wars. p. 155 но е непопулярен в кралския двор и губи голяма част от влиянието си, когато Австрия обявява война на Франция, въпреки съветите му. Карл Мак е назначен за новия главнокомандващ на австрийската армия и извършва реформи в пехотата в навечерието на войната, според които един полк се състои от четири батальона по четири роти вместо предишните три батальона по шест роти. Внезапната промяна не е съпътствана от необходимата подготовка за офицерския състав и в резултат на това новите формирования не са ръководени достатъчно добре.Todd Fisher & Gregory Fremont-Barnes, The Napoleonic Wars: The Rise and Fall of an Empire. p. 32 Австрийската кавалерия е считана дотогава за най-добрата в Европа, но прикрепянето на множество кавалерийски подразделения към различни пехотни части я лишава от ударната сила, която притежава концентрираната френска кавалерия.
Въпреки че Третата коалиция е постигнала принципно съгласие още през 1804 г., реални военни действия започват едва година и половина по-късно. Като причина за това се изтъква желанието на съюзниците да се подготвят достатъчно добре, за да си осигурят максимален шанс за победа. Австрийската армия е снабдена несравнимо по-добре от друг път, като на силите на Мак, предназначени за първия сблъсък с авангарда на Наполеон, се възлагат особено големи надежди. Очакването в цяла Европа за успех на Мак се дължи не само на доброто състояние на дивизиите му, но и на мнението, че французите няма да дислоцират незабавно целия си Булонския лагер или няма да успеят да го направят достатъчно бързо.Тарле, Е. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 151. ISBN 954-8440-72-5
Кампанията
Улмската кампания продължава близо месец, през който френската армия на Наполеон Бонапарт нанася удар след удар на обърканите австрийци. Кулминацията ѝ е на 20 октомври със загубата на цяла австрийска армия.
Австрийската подготовка
Генерал Мак счита, че сигурността на Австрия се основава на блокирането на дефилетата в планинския район на Шварцвалд в южната част на Германия, където се състоят много от битките през френските Революционни войни. Мак вярва, че няма да има военни действия в централната част на Германия и решава да направи град Улм център на своята защитна стратегия, която има за цел да задържи френските войски, до пристигането на руските войски на Кутузов, което ще увеличи шансовете срещу Наполеон. Улм е защитен от силно укрепените възвишения Михелсберг, което оставя на Мак впечатлението, че градът е пратически непревземаем с атака отвън.Fisher & Fremont-Barnes p. 36
Съдбоносно обаче се оказва решението на Придворния съвет да направи Северна Италия главния театър за действия на Хабсбургите. Ерцхерцог Карл е назначен начело на 95 000 души, със заповеди да пресече река Адидже, имайки за първоначални цели Мантуа, Пескиера и Милано.David Chandler, The Campaigns of Napoleon. p. 382 Австрийците базират в Улм 72 000-на армия, номинално ръководена от ерцхерцог Фердинанд, но истинският командир е Мак. Австрийската стратегия се основава на това, че 23 000 души, под командването на ерцхерцог Йохан, ще подсигурят Тирол и обезпечат връзката между армиите на брат му Карл и братовчед му Фердинанд. Австрийците също така изпращат отделни корпуси да взаимодействат с шведите в Шведска Померания и британците в Неапол, с цел да объркат французите и да отклонят част от ресурсите им.
Френската подготовка
И в двети си кампании дотогава – през 1796 и 1800 г., Бонапарт използва Дунавския театър като център на френските действия, но и в двете Италианския театър играе по-важна роля. Придворният съвет счита, че Наполеон се готви за нов удар в Италия. Бонапарт обаче има други намерения: 210 000 души ще се насочат на изток от лагерите край Булон и ще обкръжат армията на генерал Мак, ако тя продължи движението си към Шварцвалд. Междувременно маршал Йоахим Мюра ще ръководи кавалерийски заслони по протежението на планината, за да измами австрийците, че французите напредват директно по линията запад-изток. Главната атака в Германия ще бъде съпроводена от френски нападения по други военни театри: Масена ще се изправи с 50 000-на армия срещу Карл в Северна Италия, Сен Сир ще се движи към Неапол с 20 000 души, а Брюн ще патрулира край Булон заедно с 30 000 души, срещу възможно английско нападение.Chandler p. 385