Димитър Константинов Йосифов е български стенограф и преподавател, тясно свързан с възникването и разпространението на стенографията в България. Той е секретар на Софийския университет в десетилетията след Освобождението на България и радетел на панславянската идея.

Биография Димитър Йосифов е роден в 1855 година в град Прилеп, днес в Северна Македония. Остава без родители и още на десетгодишна възраст е изпратен да учи в пансион за сираци в Белград, Сърбия. По-късно Димитър напуска пансиона и заминава за Болград, Бесарабия, където е приет за ученик в известната Болградска гимназия. Там той е съученик с бъдещия академик Александър Теодоров-Балан, който седем пъти споменава Димитър Йосифов като свой колоритен приятел в една своя мемоарна книга за младите си години.Александър Теодоров-Балан, „Книга за мене си“, 1952 г., второ издание 1988 г.: стр, 39, 49, 52 За характера на Димитър говори примерно следната случка, описана от Балан:

След завършването на гимназия Димитър Йосифов, поради липса на средства за продължение на образованието си, става учител в град Бабадаг, чието население по онова време е изключително българско.

Заселва се в София при обявяването ѝ за столица. Там той е един от първите ученици и помощници на съставителя на българската стенография Антон Безеншек. Димитър Йосифов помага на Безеншек също така при създаването на учебник по руска стенография, а впоследствие е може би първият преподавател по руска стенография в България като обучава учещи в Русия българи по време на летните им ваканции в България.

Димитър Йосифов владее и немски език и поддържа връзка с известното немско издателство Teubner – пак по стенографски въпроси, както и с някои немскоезични вестници. Жени се за виенчанката Каролине Пьолеритцер, дъщеря на един от австрийските сътрудници на княз Фердинанд I, която впоследствие става учителка по немски език в София, приема православната вяра и получава съответно името Калина.

Езиковите и стенографски способности на Димитър Йосифов, а вероятно и препоръка на Александър Теодоров-Балан – един от създателите на наскоро откритото Висше училище, му помагат да бъде назначен за секретар на Висшето училище. В Държавен архив – София се пазят множество протоколи от заседанията на Висшия академичен съвет Държавен архив – София, фонд 994к, оп. 2, арх. ед. 6., всичките старателно оформени (стенографирани, впоследствие разшифровани и написани начисто) и подписани отдолу: Секретарь при Висшето училище: ДИосифовъ. От началото на учебната 1896/97 година Димитър Йосифов поема допълнително и счетоводната служба.Архив на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, фонд 1, опис 35, арх. ед. 164

Освен до Виена, откъдето е жена му, Димитър Йосифов пътува също до Брюксел (в 1888 г. при приятел) и Санкт Петербург (като кореспондент-стенограф), както и до Киев семейно при сина си.

В 1904 година със специален „Закон за университета“ Висшето училище е обявено за университет. Според този закон Димитър Йосифов няма необходимия ценз – висше образование за заеманата длъжност и в началото на учебната 1904/05 година е принуден да напусне. В последвалите години, до последните си дни, е учител по стенография към гимназии, учреждения и специализирани курсове, както и кореспондент на някои вестници. Участва активно и в дейността на стенографските дружества. Води стенографска кореспонденция с изявените стенографи по онова време Теодор Гълъбов и други.

Професор Порфирий Бахметиев, приятел на Йосифов, помага на сина му Константин Йосифов да се подготви добре и да спечели стипендия за следване в Миланската политехника. Константин Йосифов се жени за Радка Йосифова, която е племенница на професор Александър Станишев.

Димитър Йосифов се увлича от идеите на панславизма, обхванали южните славяни в онези години, и в 1880 г. заедно с Безеншек, братя Иржи и Богдан Прошек и други става един от основателите на Дружество „Славянска беседа“. Вярва, че стенографията може да допринесе за сближаването на отделните славянски народи като се използва приликата между отделните национални стенографии и се върви към по-голяма степен на тяхното уеднаквяване. В 1930 г. за 50-годишно активно членство Димитър Йосифов е провъзгласен за почетен член на Дружеството.

Йосифов умира на 13 февруари 1931 година в София.

Бележки

Външни препратки СЕКРЕТАРЯТ НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ ДИМИТЪР К. ЙОСИФОВ, Бюлетин „Музей“ 7/2009 г., Издание на музея на СУ „Св. Климент Охридски“, Автор и съставител: Цвета Тодорова, стр. 139 и 141 – 143

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Болградската гимназия Категория:Българи в Руската империя Категория:Български стенографи Категория:Български учители Категория:Починали в София Категория:Родени в Прилеп Категория:Български имигранти от Македония в София