Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
География Разложка Елешница е разположена в южното подножие на северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.
Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.
История Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11 – 14. Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.
Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността Небуш се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани.
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1832 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души българи-християни.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
Уранодобив Дълго време Елешница е урановият център на България. Близо до селото се намира урановото находище Елешница.Уранова мина и хвостохранилище Елешница За земята 23 октомври 2014; посетен на 23 март 2018 Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1424Българи 1356Турци -Цигани 12Други 8Не се самоопределят 3Неотговорили 45
Религии Основна религия е християнството.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.
В селото съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.
Обществени институции В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.
Личности
Родени в Елешница Атанас Попгьоргев (1850 – 1945), български свещеник и революционер Атанас Праматаров, български свещеник Вела Чорева (1888 – 1960), майка героиня Владимир Дивизиев (1923 – 1993), български учен, бивш ректор на ВМЕИ – София Евтим (Ефтим) Иванов, македоно-одрински опълченец, служил във 2-ра рота на 5-а одринска дружина Иван Кърпачев (? – 1879), български революционер Иван Попатанасов (1862 – 1935), български революционер, деец на ВМОРО Иван Праматаров (1841 – 1917), български учител Константин Попатанасов (1892 – 1973), български офицер, войвода на ВМРО и дипломат Кръстю Бояджиев (1873 – ?), протестантски пастор и просветен деец Методи Кърпачев (1921 – 1999), български революционер Петър Андасаров (р. 1937), писател Петър Дивизиев (1805 – 1881), български общественик Радостина Паньова, българска народна певица Тома Самарджиев, български революционер, деец на ВМРО
Редовни събития Великденски кукерски събор „Рок Елешница“Рок Елешница Фолклорен фестивал "Непреходна вечност"
Кухня До средата на XIX век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).
След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло „задушено“ капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.
Други местни ястия са качамакът и шуплата.
Външни препратки Сайт на с. Елешница Снимки от селото. Снимки на кукери, гомаре и крачумани.... Новото гробище Българският Илиопол
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Разлог