Архитектурата (, „пръв/главен“, и τέκτων, „създател“) е творческа дейност, насочена към проектирането, строителството и художественото оформяне на сгради, други строителни съоръжения и комплекси от тях чрез използването на съчетание от наука, техника и изкуство. Тя обхваща поредица от процеси – от първоначалния замисъл и предварителните проучвания до практическото изграждане на определен строеж.
В широк смисъл архитектурата включва не само проектирането и изграждането на сгради, но разнородни дейности от най-едромащабните – планиране на цели области и държави (териториално устройствено планиране), проектиране на населени места и открити пространства, като улици, площади, градини, паркове (градоустройство и ландшафтна архитектура) – до най-дребномащабните, като конструиране на детайли или обзавеждане. Архитектурните произведения понякога се възприемат като произведения на изкуството и дори като културни символи, като историческите цивилизации често се свързват най-вече с техните запазени до днес архитектурни паметници.
Архитектурната дейност, извършвана обикновено от специалисти, наричани архитекти, изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, включително срокове за изпълнение и себестойност. Документацията, създавана от архитекта (архитектурен проект) и включваща обикновено чертежи и технически спецификации, обикновено показва конструкцията и общото поведение на проектираната сграда.
История и стилове
Архитектурният стил може да се определи като съвкупност от основни черти и признаци на архитектурата от определено време и място, проявяващи се в особеностите на функционалните, конструктивните и художествените ѝ страни (предназначение на сградата, строителни материали и конструкция, прийоми в архитектурната композиция). Понятието архитектурен стил влиза в по-общото понятие стил като художествен мироглед, обхващащ всички страни на изкуството и културата на обществото в определен момент от социалното и икономическото му развитие, като съвкупност от главните идейно-художествени особености на творчеството на твореца.
Развитието на архитектурните стилове зависи от климатични, технически, религиозни и културни фактори.
Макар че развитието на архитектурата пряко зависи от историческото време, невинаги стиловете се сменят последователно, като може да има известно едновременно съществуване на стилове като алтернативи един на друг (например, барок и класицизъм, модернизъм и еклектикизъм, функционализъм, конструктивизъм и ар-деко)Давидич Т. Ф. Стиль как язык архитектуры. Харьков. Изд-во Гуманитарный центр. 2010. стр. 336. ISBN 978-966-8324-70-3.
Архитектурният стил като описателно средство е част от научния метод на история на архитектурата, доколкото позволява да се проследи глобалната посока на развитие на архитектурната мисъл. Прието е да се отделят следните архитектурните стилове от глобално значение: Първобитна архитектура Антична архитектура. 8 век пр н.е. – 5 век. Романски стил. 10 – 12 в. Готика. 12 – 15 в. Ренесансова архитектура. Началото на 15 – началото на 17 в. Барок. Края на 16 век – края на 18 в. Рококо. Началото на 18 – края на 18 в. Класицизъм. Средата на 18 и през 19 в. Еклектика. 1830-те – 1890-те години. Модерн. 1890-те – 1910-те години. Модернизъм. Началото на 1900-те – 1980-те години. Конструктивизъм. 1920-те – началото на 1930-те г. Постмодернизъм. От средата на 20 век. Хай-тек. От края на 1970-те години. Деконструктивизъм. От края на 1980-те г. Динамична архитектура. От началото на 21 век. Параметричен дизайн
Традиционна архитектура в Близкия изток
Сред най-древните архитектурни паметници, запазени, са тези от Древен Египет. Там, както и в останалите ранни култури, хората вярват във всемогъществото на боговете и много страни на ежедневието са съобразени с идеята за божественото и свръхестественото и начините, по които те се проявяват в света. По тази причина основаването и подредбата на градовете и основните обществени сгради, като дворци и храмове, е поверено на жреците или на самия владетел, а самото строителство е съпътствано от специални ритуали. Сред най-внушителните древноегипетски строежи са некрополът в Гиза и храмовите комплекси в Карнак и Луксор.
Сведенията за архитектурата в Месопотамия също са главно за монументални строежи, като храмове, дворци и градски стени. Най-значимите примери са храмовите комплекси в Урук (4 хилядолетие пр.н.е.), храмовете и дворците от долината на Дияла (3 хилядолетие пр.н.е.), развалините на Нипур и Ур (21 – 20 век пр.н.е.), среднобронзовите селища в Ебла, Мари, Алалах, Халеб и Кюлтепе (началото на 2 хилядолетие пр.н.е.), къснобронзовите дворци в Хатуша, Угарит, Ашур и Нази (средата на 2 хилядолетие пр.н.е.), асирийските, вавилонски, урартски и новохетски дворци от желязната епоха.
В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. с възхода на царството на Ахеменидите в целия регион се разпространява монументална архитектура в специфичния персийски стил, прототипът на която е столицата на Кир Велики Пасаргад. Най-значителният паметник от тази епоха е по-късната столица Персеполис. След продължителен период на европейско влияние през Елинистичната епоха и последвалата хегемония на Рим и Партското царство, при Сасанидите се наблюдава възраждане на местните ирански елементи в културата. Ктезифон, столицата на партите и Сасанидите в Месопотамия, е най-внушителният пример за архитектурата от последните столетия на предислямската епоха в Близкия изток.
Традиционна архитектура в Южна Азия
Градската цивилизация на Индийския субконтинент може да бъде проследена до древните градове Мохенджо-Даро и Харапа, възникнали в средата на 3 хилядолетие пр.н.е. През следващите векове в региона се формира архитектурна традиция, проявяваща се в множество запазени храмове, дворци и укрепления. През първите столетия на новата ера, когато империите Кушан и Мауря достигат своя разцвет, индийската архитектура се разпространява на северозапад към днешните Белуджистан и Афганистан. Този процес е съпътстван с разпространението на будизма в тези области и с изграждането на монументални паметници, като комплекса в Бамян. Заедно с будизма и смесен с гръцки влияния индийският стил достига и до Централна Азия.
През вековете индийската архитектура претърпява значително развитие, а съществуват и множество регионални особености, на които се дължи нейното стилистично разнообразие – от индуистката храмова архитектура през ислямските стилове до колониалната викторианска архитектура на 19 век.
Традиционна архитектура в Източна Азия
Най-старите запазени архитектурни паметници в Източна Азия са останките от земни укрепления с дървен скелет от неолитната култура Луншан и от културата от бронзовата епоха Арлитоу, а развалините на двореца на древната столица Инси датират от времето на династията Шан през втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. При династията Хан се появяват конструкции, зидани от камък или тухли, а от династията Тан насам каменните строежи са широко разпространение.
Характерно за традиционната китайска архитектура е акцентирането върху хоризонталните оси на представителните сгради, много от които са изградени върху солидна основа с широк покрив, плаващ над ниските и потънали навътре фасади. Макар и от по-рано да съществуват жилищни или наблюдателни кули, основното отклонение от преобладаващото хоризонтално развитие на сградите са пагодите, намерили разпространение в резултат на проникването на будизма от Индия. В Китай използването на някои архитектурни елементи са смятани за привилегия само на императора. Пример за това са жълтите керемиди, които могат да се видят върху повечето сгради на императорския Забранен град в Пекин.
Японската архитектура е силно повлияна от китайската, но има и множество особености. Архитектурна форма, възникнала в Япония в резултат на феодалните отношения, са характерните японски замъци (широ). По-късно сред висшите кръгове намира разпространение стилът шоин-дзукури, залегнал в основата на традиционната японска къща.
Традиционна архитектура в Европа
Средновековната архитектура в Европа показва, че основната ѝ функция е защитна. Замъците и крепостите са най-добре запазените примери на сгради от Средновековието ако не се считат религиозните катедрали.
По-късно ренесансовата архитектура показва различно чувство за пространство, концептуална чистота и сила на перспективата. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и други подобни от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Появяват се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
Модернистична архитектура
В началото на 20 век общото недоволство от продължаващата сектантска архитектура с натруфени елементи дава тласък на много нови линии, които представляват предшественици на модерната архитектура. Такива са например училището Bauhaus, основано във Ваймар през 1919 година. Модернистичната архитектура е група архитектурни стилове, възникнали в началото на XX век и наложили се като основни след Втората световна война. Тяхна основа е използването на нови строителни технологии и материали, най-вече стъкло, стомана и стоманобетон, и отхвърлянето на традиционния неокласицизъм, доминиращ в архитектурата на XIX век. В началото на XXI век модернистичната архитектура продължава да преобладава в строителството на обществени и корпоративни сгради, въпреки реакцията на постмодернистичната архитектура.
Сред архитектите, изиграли важна роля за развитието на модернизма, са Франк Лойд Райт, Лудвиг Мис ван дер Рое, Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Константин Мелников, Ерих Менделсон, Рихард Нойтра, Луис Съливан, Герит Ритфелд, Бруно Таут, Гунар Асплунд, Арне Якобсен, Оскар Нимайер, Алвар Аалто
Постмодернизъм
Постмодернизмът в архитектурата представлява съвкупност от течения, зародили се през 60-те години на 20 век. Разцвета му започва през 1980-те години. Идеята е да се възвърнат образността и оригиналността. Архитектурните решения отчитат особеностите на съществуващата градска среда.
Видни практици на постмодернизма, като Роберт Вентури, Морис Кюло, Леон Крие, Алдо Роси, Антуан Грюмбах са сформулирали следните основни правила: „подражание“ на историческите паметници и „образци“ Отправки към някой паметник на архитектурата в общата композиция или в нейните детайли. работа в историческо-архитектурни стилове; „обратна археология“ – сближаване на новия обект със старата строителна техника; ежедневност на реализма и античността, създавано чрез принизяване и опростяване на използваните класически форми
Известни сгради на постмодернизма са: Пияца д’Италия в САЩ; „Кривата къща“ в Сопот (Полша); „Сграда-робот“ в Бангкок; „Дом-куб“ в Ротердам. Пекински национален стадион в Китай.
Съвременна архитектура
Съвременна архитектура е архитектурата на 21 век. Няма доминиращ стил: съвременните архитекти работят в различни стилове, от постмодернизъм и хай-тех архитектура до високо-концепцуални и силно изразителни стилове, наподобяващи огромни скулптури. Различните стилове и подходи обикновено използват много модерни технологии и строителни материали. Използването на компютърни технологии за конструиране позволява сградите да се конструират и моделират в 3D с голяма точност и скорост. Един типичен пример е Аудиторио де Тенерифе, конгресно-концертна зала в стил постмодернизъм на остров Тенерифе, Испания.
Българска архитектура